Историята на рода Гоцеви е тясно свързана с историята на Цариброд, eдно българско градче, което след Освобождението от османско владичество успява да се порадва на свободата за много кратък исторически период. След края на Първата световна война Цариброд и околностите му, както и други български територии от т.нар. Западните покрайнини, престават да бъдат български. Една наследница на този род – Мария Гоцева, която е израсла в София, но продължава да пази много жива емоционална връзка със своите корени в Цариброд, е създала блог за този исторически за Цариброд/Димитровград български род. Блогът се казва „Гоцеви от Цариброд“ и в него има информация за бележитите представители на фамилията.
Ето какво пише Мария Гоцева в блога, представяйки своя род:
Съдбата на рода Гоцеви е дълбоко свързана с развитието на Цариброд – китно и жадно за знания градче, до 1920-та година част от българските Западни покрайнини и в епицентъра на някогашните териториални борби между България и Сърбия. НО! Не желая да давам оценки на отминали събития, политики, история или като цяло на българо-сръбските, а по късно и югославски отношения. За тази цел изследователи, анализатори и историци – местни или не, са изписали достатъчно книги!
Тук ще научите за моя прапрадядо Мада, който по време на турското робство след пророчески сън иниицира построяването на манастира “Св. Димитър” над Цариброд. Тук ще научите за моя дядо-чичо – първия публикуван поет и писател в Царбирод още през 1909-та година – Христо Гоцин и неговите “Стихове и Проза”. Тук ще научите за активната дейност на дядо ми д-р Гоцев като радетел на българщината по тези краища и лекар-собственик на първия рентген за региона на Западните Покрайнини. Тук ще научите за моя дядо Младен – дълги години представител на Българската митница, а после преподавател по математика в царибродската гимназия! Тук ще видите и стари фотографии от края на 19-ти и началото на 20-ти век, свързани с Цариброд!
Всичката събрана от г-жа Гоцева информация за историята на рода, от който произлиза и за ролята на различни негови представители в историята на града Цариброд (кръстен по-късно за съжаление на Георги Димитров, който предава интересите на българите, останали извън пределите на родината), можете да намерите в блога „Гоцеви от Цариброд“.
Що се отнася до самата нея, авторката казва:
Родена съм през пролетта на 1976-та година в София и първите ми спомени са свързани с дядо ми Младен и мама Мария, още когато живеехме в стария бежански квартал, днес известен като кв. „Стрелбище“. Споделяхме две малки стаички на втория етаж в стара мухлясала къща със скърцащи дървени вити стълби, с външна тоалетна и без баня… и до днес обичам да потъна в аромата на стара къща… Печката с дърва я използвахме и за топлене, и за готвене, а с дядо спяхме заедно на едно легло и сутрин винаги се забавлявахме страхотно. Старо метално корито превръщах в море, заедно с цялата стая. Дойдеше ли пролет, хиляди аромати нахлуваха през двукатните прозорци и люлякът се шмугваше вътре, за да изпълни с ухание и най-скритите кътчета…
До нас живееше дребна женица – леля Траянка, чиито двор се превръщаше в цветен килим… отсреща пък беше баба Мара, която винаги приготвяше турско кафе с бяло сладко, а точно срещу нас имаше един батко с най-огромния аквариум на света… Вечерите бяха изпълнени с детски приказки и бързо бягащи сенки по стените… За Копата се сбираше целия квартал, млади и стари се омаскаряваха, а огънят гонеше върховете на най-високите борове. Навсякъде се чуваше царибродска реч, а нажежения въздух до късно се огласяше от песни и веселия. Силни мъжаги непрестанно носеха дърва, деца се щуряха във всички посоки, а чевръсти домакини приготвяха всякакви вкусотии… даже и аз прескачах огъня… нищо, че бях малка-мъничка… едва на 4-5 годинки.… Да! Това са моите първи спомени… После мама Мария ни напусна завинаги, а дядо Младен замина за Югославия, където живееше неговия син Георги…. Липсваха ми, но бях прекалено малка да разбера какво се случва в света на възрастните…
В сайта, който Мария Гоцева е създала, има и галерия със снимки на различни представители на рода Гоцеви и различни документи. Използвани са и снимки от личните архиви на Гоце и Цика Мадови, и техните деца Христо, Младен, Йордан, Константин и Дукатина Гоцеви. Тези снимки и документи за Мария са безценно богатство, което, както тя самата пише „въпреки две войни и две граници, моята фамилия е съумяла да ги запази. Те дават ярка картина за развитието на Цариброд през годините. Изпълнени с неразказани истории, сбъднати желания и обещания, забавления и радости, те са уникална възможност да надникнем в един свят, който вече не съществува.“
Мария Гоцева е автор и на една изложба – „Царибродски периодичен печат – 1889-1919“, която ще бъде открита днес, на Благовещение, в галерия „Методи Мето Петров“ в Цариброд/Димитровград. Повече за тази изложба можете да прочетете тук.
Еврочикаго
.
