Иван Сотиров: Как да си в едни редици с хора, които сменят каузите по-често от дрехите си?
Преди дни в една медия бяха публикувани документи, които припомняха известния факт, че видният проф. Д. с решение на ЦК на БКП е станал аспирант в АОНСУ, защото произхождал от висшата БКП номенклатура. Появиха се гласове, че професорът не може да бъде обвиняван, защото преди 1989 година у нас управлявала БКП и решенията се взимали на равнище ЦК. Институтът, в който той е работил, е бил подведомствен на ЦК – АОНСУ и затова е логично това да е бил „каналния ред“. Проф. Д. тогава не е бил шофьор, бодигард или партиен секретар, а научен работник. Тази процедура не е била само за него, а стандартна практика. Да, такива били времената! Публикуването на подобни документи от миналото било компромат. Важно било какво човек е направил с живота си и каква е нетната текуща стойност на неговите усилия – от коя страна на барикадата е.
Категорично не приемам опитът да се неглижира въпросът за номенклатурния и привилегирован статут на хората от елита на БКП, защото най-голямата несправедливост на прехода е, че той се извърши от и в полза на БКП и ДС номенклатурата. Днес, пак ни управляват тези комунистически династии, които ни управляваха по времето на комунистическия режим. БКП и ДС номенклатурата ни управлява не само с изпраните пари, които открадна от нас, но и с „изпраните“ си на Запад дечица, които днес са първи продавачи на либерална демокрация и западни ценности. Татковците на тези номенклатурни „либерали“ едно време преследваха и убиваха хора, точно заради изповядването на тези ценности. Тези, които не бяха от привилегированите по времето на режима, много добре знаят как бяха унищожавани и мачкани точно по този „канален ред“ всички достойни и свободни хора, които не искаха да слугуват на режима. Стотици хиляди българи бяха избити и репресирани по „каналния ред“ и по „стандартната процедура“. Точно по този „канален ред“, ако не си с правилния произход и поведение, нямаше как да отидеш на екскурзия в западна страна, камо ли да учиш в Оксфорд. Ние живеехме в лагер, който можеха да напускат само тези, които го ръководеха и надзираваха, както и техните деца и сътрудници! Да, професорът и научните работници от АОНСУ бяха идеологическите милиционери на БКП режима – те имаха „възвишената“ задача да контролират нашите мисли и нашите души. Да, такива бяха времената, така твърди днес и другарката Бокова. За БКП и ДС номенклатурата и за техните потомци, и тогава и сега, времената са добри, а за другите – те вече могат да отпътуват на Запад, щом тук не им харесва. Разбира се, ние не трябва да съдим децата на комунистическата номенклатура, така както тя преследваше децата и внуците на своите жертви, точно защото не сме като тях. Важното е днес да не съдим само за миналото им по времето на комунизма, а
да видим делата им през изминалите 26 години
На 5 март 2008 година, по време на управлението на Тройната коалиция, във вестник „Труд“ беше публикуван един материал на проф. Д. със заглавие „Разговорът за ДПС“. В тази публикация имаше множество скандални тези, които ме провокираха да се включа в този разговор с моя позиция, която беше публикувана в същия вестник на 8 март със заглавие „За другарската критика от философа Дайнов към философа Доган“.
Ето каква беше тогава основната теза на проф.Д: „А трайното настаняване на ДПС във властта не дава само лоши резултати, както се твърди. Социологически факт е, че колкото повече турци управляват, толкова повече намаляват предубежденията към турците от страна на българите. Не на последно място това е плод на кадровата политика на ДПС, провеждана крайно внимателно и с дълъг хоризонт.“
Интересно е, че чак един месец след това, на 8 април във вестник „Дневник“ излезе материал със заглавие „Никой не се признава за автор на скандален извод за ДПС“. В него се посочва: „Четири дни след предоставянето на доклада за междуетническите отношения в съвета по демографските въпроси, чийто председател е вицепремиерът Емел Етем никой не се разпознава като автор на извода: „Колкото повече ДПС упражнява власт, толкова повече намаляват негативните настроения спрямо турците“ Пак в тази публикация се посочва, че докладът е изготвен от дирекция „Етнически и демографски въпроси“, която се е позовала на анализ, изготвен от Центъра за социални практики, чийто ръководител е проф. Д., и който казва пред в. „Дневник“, че е бил дописан и че не е правил такива изводи.
От вестника обаче пропускат да попитат проф. Д., кой му е писал или дописал публикацията във в. „Труд“ отпреди месец.
През 2014 година проф. Д сменя рязко посоката. ДПС се превръща в основна заплаха за Републиката. Защо ли?! Ами защото „кадровата политика на ДПС, провеждана крайно внимателно и с дълъг хоризонт„ е родила Пеевски. И сега: затегнете коланите, защото Проф. Д ще направи завой със бясна скорост. Във „Дневник“ той излиза със статия „Затегнете коланите“ – http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/07/14/2342836_zategnete_kolanite/
– в която вижда спасението в партньорство между БСП и Реформаторския блок срещу коалицията „Пеевски“ и пита реторично: „Дали от тях може да дойде спасението?“ Ето един ключов пасаж от тази публикация на Проф. Д.:
„През 2011-2012 г. Станишев успя да неутрализира кремълското крило на партията си и наложи победата на „проевропейското“ крило. И даде заявка за превръщането на БСП в нормална европейска партия. По същото време, отдясно, Меглена Кунева и нейната партия даваха сигнали, че се заемат да рестартират нормална десница, която да противостои на имитацията ГЕРБ.
Тогава нито вдясно, нито вляво се получи рестарт. Нов опит за рестарт на цялата политика, т.е. за заместването на договорките между босове с нормални партийни политики, беше заявката при раждането на Реформаторския блок: всички срещу мафията. Напомням: причината блокът да не се казва „десен“ е очакването нормалните леви също да се включат, като така създадатизцяло ново политическо пространство
от ляво до дясно
Влизането в блока на Зелените носеше същото послание. И този опит обаче не успя. „Левите“ (с достойното изключение на професор Близнашки) дезертираха за дни. С което оставиха десните в РБ да потънат в обичайната си семейна свада „кой е по-най-десен“ и така да доведат и до отпадането на Зелените.
Днес и БСП, и РБ получават нов шанс. В коалицията „Пеевски“ за тях място няма. Всички нейни участници презрително подритват БСП и няма как да не се опитат да ликвидират РБ, който е принципно против политиката на договорките.“
За проф. Д. няма никакво значение, че през 2010 година е издал книга „Моделът „Станишев“ Путинизацията на България“.
През 2012 г. той споменава за тази книга в интервю за „Новинар“, но пропуска да спомене пълното име на собствената си книга и от него отпадат думите „Моделът Станишев“. И това не е от небрежност, а защото в това интервю Сергей Дмитриевич вече е друг:
„Станишев е европейски човек. Това е парадоксално, защото е роден в Москва. Но той израсна стремително. И това се случи, когато отказа да подаде оставка след изборите през 2009 година. Там някъде легна на наковалнята и от него израсна европейски човек. Стремително върви нагоре като политик.“
А ето и още два забележителни пасажа от интервюто: „Положението е много интересно. Би имало рестартиране на българската левица, ако Станишев оглави партията и проведе нейната европеизация, което ще е добре за страната. Вдясно всичките процеси се събират в един фокус – Меглена Кунева, ще се опита да рестартира българската десница, да я извади от това мизерно положение, в което е. Особено ясно стана, когато младата гвардия на ДСБ напусна Костов и отиде при Кунева да й помага да рестартира десницата. В този случай любопитното е следното: Защо от ДСБ тръгват към Кунева а не от СДС? В СДС не остана никой. Там няма хора с капацитет.“
„Тези от ДСБ, които избраха Кунева, са хора с капацитет. Катастрофата вдясно се състои в това, че няма качествени хора. Нито един.“
Може би точно поради липсата на „качествени хора“ в ДСБ, тъй като „хората с капацитет“ според проф. Д. са избрали Кунева, професорът, днес, се е нагърбил с нова задача да попълни редиците им с „качествени“ хора от ляво. След като „достойното изключение професор Близнашки“ отлетя при ДПС, тази тежка загуба трябва да се компенсира с Дончева и Кадиев. Явно проф. Д, като автор на незабравимия плакат с Д…та на партия „Нов избор“ от 1994г. е решил, че ако се направи трансфер на лицата от плаката от ляво в дясно и обратно, то те могат да ни се представят като нов избор.
Дончева и Кадиев имат близка траектория до тази на проф. Д. Партията „Нов избор“, за която той работеше, беше свързана с ДПС и с Мултигруп, с която бяха свързани Дончева и Кадиев. Освен това, те и двамата са с висока степен на политическа мобилност. С лекота могат да долетят от честванията на комунистическия режим на Бузлуджа и от редиците на БСП – на граждански протест срещу управлението на БСП. Без всякакви угризения те могат да прескочат след деветосептемврийска манифестация или след полагането на венци пред паметника на окупиралата ни „Съветската армия“, на подписване на Манифест за спасение на Републиката. Със същият ентусиазъм, с който са се борили като кандидати за кметове на София от БСП и АБВ, те могат да държат речи на форум на партия, която винаги се е афиширала като най-дясната и като най-яростния противник на БСП и АБВ.
Днес проф. Д. е инициатор на Манифест за спасение на Републиката от мафията и олигархията. Манифестът има много верни констатации, но е премълчано най-важното – какъв е генезисът на олигархията? Като се има предвид, че той е като генезиса на баш автора, не бива да се учудваме, а и не може да искаме от някой да свидетелства срещу създателите си. Виждам, че и доста читави хора са го подписали; е, има и такива, които още страдат за Народната Република, но страстта по кръглите маси у нас явно е непреодолима. На подписването се чувстваше липсата на Джеки Вагенщайн, на Сендов и на Андрей Райчев, но пък присъстваше Копринка Червенкова. Едно време тя беше публикувала в „Литературен форум“ Открито писмо до Евгений Дайнов – http://www.slovo.bg/old/litforum/135/kcherven.htm.
В него могат да се прочетат такива пасажи:
„Ето тази ситуация ти свари, като се върна от Лондон, скъпи Генчо, и много правилно се ориентира, затова се усука около най-престижната тогава институция – президентството. Не помня вече какъв беше – съветник, местен имиджмейкър или продавач на образи в чужбина. По-важното е, че когато титулярът на тази така престижна институция се „деактуализира“, нищо не ти попречи да участваш в елиминирането му, както и в подялбата на печалбата от сделката. Допускам, че точно в този период (виж как звучи като истинско биографично изследване) ти окончателно си се разделил с илюзиите си, че е възможно да играеш и ролята на свободен интелектуалец, и си стъпил на терена на чистия (и добре платен) партиен активизъм. Някои по-сръчни от тебе момчета доста по-рано се бяха преориентирали, но затова пък ти се постара да наваксаш. И в голяма степен успя.“
„Вие и лично ти, драги Генчо, развратихте, купихте (за жълти стотинки) и в крайна сметка унищожихте т. нар. интелектуална общност, подлагайки на строги санкции всеки опит за независимо поведение или говорене. Обявихте себе си за единствените „политически правилни“ и внушихте у хората панически страх от „политическата неправилност“. Как, ще попиташ. Финансово, скъпи, финансово. Запушихте чак с телата си каналите до всяко външно или вътрешно финансиране за дейности, неодобрени от вас. Въведохте най-отвратителната норма за успех – нормата на политическото лакейство. И така убихте всяко желание за свобода, за независим поглед… Убихте форума.“
Това открито писмо е илюстрация, че има хора, които са го подписали, въпреки негативната оценка за моралните качества на основния инициатор. Да, има такива които заявяват: Аз подписах Манифеста, въпреки отношението ми към някои от инициаторите; или: Аз подписах именно заради инициаторите, въпреки резервите ми към самия документ. Не намирам Манифеста за особено смислен, но това е малкият проблем, големият проблем е илюзията, че морална кауза може да се отстоява редом с хора, доказали склонността си да сменят каузите си, по-често от дрехите си.
