Мунчо, всепризнатият селски идиот, винаги беше усмихнат. Щастлив като ряпа и бодър като пишка на деветокласник, разпръскваше около себе си неподправен и необуздан Мунчовски оптимизъм. Никой и никога не го беше виждал тъжен. Досега. Днес олигофренът крачеше угрижен. Някакво подобие на кисела замисленост беше застинала като пача на лицето му. Не се сдържах и го спрях:
– Какво ти е? Болен ли си?
Мунчо само ме изгледа с празните си очи и понечи да ме подмине.
– Чакай бе – хванах го за ръката. – Какво ти има?
– Абеее… какво, какво. Прецакаха ме. Туриха ми го и не знам защо. Нищо не разбирам. – Хлъцна селската гордост и провеси нос.
Трагедия. Налагаше се да взема крути мерки и теглилки. Замъкнах страдащия в кръчмата и го подложих на ракиена терапия с надеждата, че ще се поуспокои и ще ми разкаже какво е станало. Някъде между третата и четвъртата процедура пациентът се поотпусна и започна да разказва:
– Виж сега, нали е много модерно да се участва по разни търгове? Нали е модно да лапаш обществени поръчки? Е, и аз реших да се вредя. В остра конкуренция с колегите от околните села спечелих един конкурс. На ежегодния междуселски панаир догодина аз щях да бъда официалният идиот на околията. Толкова се радвах, толкова усилия хвърлих, а и рушвет платих. И уж всичко беше наред, ама на – не е. Лично премиерът Борисов спря вече спечелената от мен, моя обществена поръчка, щото имало слухове. Имало някакви съмнения, че зад мен стояли Валентин Златев и Делян Пеевски!?! – Мунчо плахо се извърна, погледна зад себе си, обърна се отново към мен и разпери ръце. – Е, къде са бе, къде са тия? Ти виждаш ли ги?
Седях като препариран и се чудех дали ракията не ми идва в повечко. Нещо не ми се връзваше – Златев и Пеевски са първи дружки на Бойко Борисов. Да не говорим, че и дечурлигата в Булгаристан знаят, че Вальо, шефът на „Лукойл”, командва сложения да се прави на министър-председател Бойко. Какво излиза тогава? Носителят на черен шлифер, обещавачът на справедливост от Банкя, прави нескопосани, жалки опити да се разграничи от аверите си.
Но защо? Те лоши ли са? Бандити ли са, разбойници ли са? А пък нашичкият е от добрите, така ли?
Докато се мъчех да отгатна ходовете на читателя на Винету, от съседната маса се изправи един тип и се пльосна при нас:
– Чух ви за какво си говорите и реших да ви светна за Боко. Нали все се пъчи по телевизията, че се бил справил с контрабандата, че бил събрал не знам колко си милиарда от контрабандистите. Е, вярно е, че ги събира, само дето си ги слага в джоба. Аз самият бях контрабандист, но се отказах. Безсмислено е. Работил съм при всички правителства, дори и при първото на пожарникаря, ама тогава още не беше толкова алчен. Плащах ежемесечната такса спокойствие и си бачках необезпокоявано. Постепенно обаче рекетът нарастваше и вместо да е процент от печалбата, изяде всичко. Просто ми „заграбиха” бизнеса. А най-тъпото е, че алчняка много държеше лично на него да му се носи кеша в едно кафене в Банкя под зорката охрана на неговото НСО. Вдигнах ръце и крака и се махнах. Сега си седя, пия си ракията и му гледам простотиите по телевизията.
– Добре де, ама какво общо има твоята история с обществената поръчка на Мунчо?
– Е как какво? Нали Боко връща сума ти търгове? От всеки спечелил вече е получил рушвет и сега ще ги обрули повторно, като на четири очи ще им се оправдае, че от Европата са го натиснали, че имало съмнения, слухове…
Глупости на търкалета. Така че, Мунчо да се стяга и да отива в Банкя пак да носи парата и да си знае, че рано или късно ще му се отнеме бизнеса.
Всепризнатият селски идиот беше заспал кротичко в салатата. Гледах го и се чудех. Нима е възможно премиерът да иска да го измести?
Ивайло Зартов,
24 февруари 2016 г.
