Няма нищо вечно, така си е. Ето, дори и в производството на мартеници Пижо и Пенда вече са демоде. Най-новият писък в модните тенденции са Сотирчо и Борчо. Пазарът е залят с малки сладки фигурки на Сотир Цацаров и Борис Велчев. За пръкването им вместо вълнени бели и червени конци се използва материал, който е много по-подходящ за достолепните фигури – фекалии. Търсенето е огромно. Клиентите поръчват цели кофи от авангардната продукция. Разбира се, никой не ги закача на ревера, нито пък ги връзва на китката. С Борката и Сотирката народът най обича да си наторява градинката. Нали знаете, мазното и тлъсто лайно притежава особени хранителни стойности.
Тия дни станахме свидетели на рядко срещано явление. На сбирка на неанонимните нахалитети едновременно се изказваха двамата Главни Бандити. Прикрилият се като Конституционен съдия бивш Главен прокурор Борис Велчев умело джвакаше локума „Борба с корупцията“ и от време на време го подаваше направо в устата на наследника си Цацаров, който пък директно счупи нагломера. Според Сотирчо, в Румъния изоставали в борбата срещу корупцията по средните и ниските етажи на властта?!?! Да плачеш ли, да се смееш ли? Тъпнята е не просто уникална. Тук става въпрос за нечувани, извънземни висоти от гьонсуратлък.
Шефът на българската организация за рекет, натиск и покровителство на бандитизма, наречена за благозвучие „Прокуратура“, критикува северната ни съседка, че нямат арестувани и осъдени чистачки в министерствата и машинописки в парламента. Прав е, негова гнилост. С такива успехи румънците не могат да се похвалят. Мамалигарите, като по-прости от нас, тикат по затворите само дупетати, министри, олигарси, кметове, роднини на президенти и премиери…
У нас, в роден Бандитостан, нямаме нито един чорбаджия, нито един властимеющ, осъден за корупция. Знам, знам, ще кажете, че не е възможно разбойниците сами да се самоарестуват и самоосъдят. Но всъщност истината е много по-прозаична. В България няма Корупция!!!
Не вярвате ли? Добре, хайде сега се поставете на мястото на млад, начинаещ прокурор или съдия. Вика ви шефът и ви „намеква“, че трябва да опънете чадър над Гоце, или, че трябва да натопите Иван. Прекият ви ръководител обяснява и научно, и популярно, че вашата лична кариера изцяло зависи от послушанието ви. Допълнително към вас са се запътили едни пари в плик, носени от адвоката на „обекта“. Оглеждате се. Имате млада и хубава жена, току-що са ви се пръкнали 1-2 дечица. Как ще се грижите за тях? Ами ако ви спънат развитието, ако ви изгонят? Кой ще се погрижи за семейството ви? Не се колебаете дълго. В крайна сметка какво ви дреме за Гоце, Иван или Първан? По-важни са вашите близки, нали така?
Ето, видяхте ли колко е просто? Същият принцип на елементарно оцеляване и себесъхранение действа по всички министерства, парламента, държавни агенции, комисии и предприятия. Навсякъде в държавата е едно и също. Младите държавни служители остаряват и на свой ред започват да „обучават“ в послушание новите зайци. Животът си върви, колелото се върти. Обществени поръчки, постове, дела, власт…, всичко се решава на принципа – моето семейство е моята Родина, моят свят. Нищо друго не съществува. Дори не си правите труда да се оправдавате. Да не говорим, че изобщо няма кой да се сети за алабализми като законност, правосъдие и справедливост… На кой му пука за тия глупости?
Прав беше Борката Велчев 7 години да твърди, че в България няма достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта. Прав ще бъде и Сотирката Цацаров да повтори същата мантра, като се изнижат и неговите 7 години. Прав ще бъде и следващият БГ Главен бандит.
Няма корупция в Абсурдистан. Убедихте ли се?
Ивайло Зартов,
9 март 2016 г.
Някога завърших право. Карах две годишния си стаж в разни съдилища. Една съдийка един ден ми даде една присъда и ми каза да напиша мотивите. Седнах, четох и мислих. Гледах в законите и не можах да намеря нещо да оправдая присъдата. Казах го на съдийката, а тя ми каза: Тук никой не определя присъдите, те се решеват от партията. Нив пишем само мотиви. По късно когато излязох от дъпжавния си изпит пред Върхожния съд, двама стройни здрави мъже ме вкараха в една стся и му честитиха новата правна кариера. Сега е време да сътрудничиш с ДС. Казах им, че сигурно знаят, че не съм комунист и не си падам много като тяхен почитател. Ами точно за това ти си най подходящ. На нас никой не вярва, а на тебе много хора вярват. Казах им, че не мога да пиша доноси за прятелите си. Те ми казаха – твой избор. Толкова ще бъдеш правист. Така и стана. На всяко мое зяавление за работа получих отказ. Трябваше да сменя професията си и да почна отново.
Сега уж няма ДС и сме в преход. Така и приликата с миналото може да е само случайна.