.
Обичах те! И още те обичам!
Душата ми не спира да крещи,
че може би греховно я обричам,
захвърлила днес разума встрани.
Спомените, същи бели бримки,
изплитащи дантелата-съдба
нареждат се като в албум за снимки
и пазят миговете красота – когато…
щастие за двама ни наричах,
отпивах като вино любовта,
болките до голо разсъбличах и
твоя бях, изключила света.
Вярвах ти… О, Боже, как ти вярвах!
Превърнах те в икона, в божество!
Името в молитвите повтарях,
забравила понякога едно….
че призрачна съм, само малка спирка,
оазисче в пустинната земя,
в което ти сърцето си наплиска
с вода от езерото-свобода.
Но щом над него облак сив надвисна
и вятър буреносен се изви,
оазисът – илюзия изригна
и лава от заплахи го покри.
Така загина островчето наше,
оставило в душите ни вина,
че можехме да го спасим, обаче…
страхът-отрова целостта отвя.
Сега… пияна от любов повтарям,
че нося те, че тайно те боля.,
макар далеч, без остров и оазис,
остана спомен. Сбъднат сън. Съдба.
Таня Мезева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Таня /Станка/ Мезева е родена във Варна. Живее в Горна Оряховица. Тя е магистър по психология и по социални дейности. Пише стихове от 10 години. Издала е досега две самостоятелни стихосбирки – „Палитра за децата, с поуки от „Гората“ /2011/ и „Навън вали Доброта. В сърцето ми валят сълзи“ /2014/. Нейни стихотворения са влезли в различни национални алманаси за поезия. Творби на Таня Мезева ще бъдат включени и в алманаха „Детски истории ‘2016“ на Фондация „Буквите“ и в алманаха „Нова Българска литература. Хумор и Сатира ‘2016“. Тя е печелила награди в национални поетични конкурси. Още творби от същата авторка мога да се видят в сайта „Откровения“.
.
