„…щом от мене си тръгнеш в дванайсет без пет.“
„След полунощ“, Димитър Никифоров
.
Тя ще тръгне отново в дванайсет без пет,
от онази уютна и малка квартира,
във която един много влюбен поет
нощем с музата своя се среща, красива.
Ще си хване такси, премаляла от страст
и почти шепнешком ще си каже адреса.
А шофьорът учтив през заспалия град
ще потегли, в колата си с чужда принцеса.
Ще се вмъкне на пръсти в дома си студен,
топъл спомен ще тупка в сърцето ù свито.
И в леглото на друг, чак до новия ден
куп сълзи и въздишки, и мисли ще сплита.
Щом сънят във очите ù кротичко спре,
ще сънува навярно най-чудната приказка,
във която един страшно влюбен поет
в утро светло и сбъднато стих ù написва.
Жанет Велкова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Жанет Велкова е родена и живее във Варна. Тя е на 40 години, омъжена, с три деца. Завършила е Техникум по облекло в родния си град и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Първите си опити в литературата прави в тийнейджърските си години. След което има дълъг период на затишие, преди поезията да я намери отново преди няколко години. Жанет казва, че за разлика от други поети, пише, когато е щастлива. Тъгата я кара да се скрие в черупката си и да я изживее сама. Обича да дава живот на неодушевените предмети, да си представя как те се движат, говорят и пр. Поезията е нейното бягство от реалността. Харесва туптящите думи, които могат да разплачат читателя или да го усмихнат. Още творби от същата авторка могат да се видят в сайта „Откровения“.
