На 26 февруари т.г. Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/ към Народното събрание провежда заседание, на което по т.1 от дневния ред се обсъжда „Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.“. А по т. 2 – „Разни“ се повдига въпросът за ефективността от работата на самата парламентарна комисия.
На заседанието присъства Явор Сидеров, съветник в кабинета на вицепремиера Меглена Кунева, който представя пред комисията споменатата Годишна програма, като казва, че: „Проблематиката, свързана с българите в чужбина, е национален прерогатив, до голяма степен невлизащ в полезрението на Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения от страна на Европейския съюз. Но така или иначе аз ще я представя в рамките на десетина минути.“
Както и че: „Един по-внимателен прочит на Годишната програма сочи, че при една възможна област, в която има допирни точки между работата на Комисията и проблема, е областта на трудовата мобилност. Ползите от свободното движение на работници за безпроблемното функциониране на Единния пазар за развитието и конкурентоспособността на европейските икономики са безспорни. Европейските граждани следва да могат да се възползват в максимална степен от възможностите за работа в рамките на Единния пазар, без това да води до злоупотреби със системите за социална сигурност, социален дъмпинг и особено изтичане на мозъци. В тази връзка България ще следи с особено внимание и ще участва активно в дискусиите по пакета за мобилност, който ще бъде предоставен от Европейската комисия. Страната ще настоява за прилагане на балансиран подход при разглеждането на регламентите за координация на системите за социална сигурност и за фокусиран преглед на директивата относно командироването на работници.“
По втора точка от дневния ред – „Разни“ народната представителка Дора Янкова повдига въпроса за нуждата от оценка на работата на парламентарната комисия.
„В крайна сметка може би трябва да накараме екипа, който обслужва комисията, на базата на заседанията, които дотук сме провели, да направи един анализ в рамките на една година от съществуването на Комисията по политиките за българите в чужбина, да се види ние постигнахме ли нещо като комисия в законодателство, във взаимоотношения с правителството и какъв е ефектът от нашата работа. Защото аз се чувствам неудобно само да седим и да си клатим главите, в определени случаи, когато пристигат тук представители на българите в чужбина, ние да се чувстваме безсилни и да казваме: Ще видим, ще разговаряме. Или поне преди да дойдат с нас другите заместник-председатели, с които може би по-тясно работите, да обсъждаме и да имаме някакви знаци, че поне нещо решаваме.
В противен случай влизат при нас млади хора, миналия път ги видях – и албанската група, и косовската група, святкат им очите за това, че са тук, при нас, радват се, че са в майка България, в земята на прародители и други и в един определен момент виждат едни депутати, които заекваме какво можем да решим при тях.
Поради тази причина предлагам чисто работно да определим едно заседание, на което да погледнем само комисията какво прави, да видим и да разпределим кой къде е, в това число с Агенцията за българите в чужбина да направим по-голям анализ, по-голям натиск да окажем, да почувстваме силата си и това, че можем да ангажираме дори и парламента, да бъдем една-две стъпки по-единни и да постигнем наистина нещо.“ – казва Дора Янкова.
Предложението е прието, председателят на комисията Румен Йончев казва, че заседание на комисията на такава тема ще бъде насрочено в близко време. Става дума и за това, че се организира изнесено заседание на КПБЧ, което ще бъде в Молдова. Споменават се вероятни 14 и 15 март.
Следва целият текст на стенограмата от заседанието на КПБЧ, проведено на 26.02.2016 г. Стенограмата е публикувана в сайта на НС.
П Р О Т О К О Л
На 24 февруари 2016 година се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29.01.2016 г.
2. Разни.
На заседанието присъства:
Явор Сидеров – съветник в кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси г-жа Меглена Кунева.
Заседанието беше открито в 16,40 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Днешното заседание няма да бъде особено продължително поради естеството на дневния ред.
Позволете ми да предложа на вашето внимание следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29.01.2016 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Гост на днешното заседание е Явор Сидеров – съветник в кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси г-жа Меглена Кунева.
Колеги, както знаете, Годишната програма се приема от Министерския съвет, а ние изразяваме своята подкрепа или неподкрепа за тази програма. Така че по-скоро мисля, че текстът има информативен характер за нашата комисия. След внимателен прочит експертите на комисията констатираха, че няма текстове, които да се отнасят пряко към работата на нашата комисия и теми, по които работим ние.
Позволете ми да дам думата на нашия гост господин Сидеров накратко да ни представи програмата, а след това, ако искате, ще вземете отношение по нея.
ЯВОР СИДЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Така е действително. Проблематиката, свързана с българите в чужбина, е национален прерогатив, до голяма степен невлизащ в полезрението на Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения от страна на Европейския съюз. Но така или иначе аз ще я представя в рамките на десетина минути.
Годишната програма за участие на Република България при взимане на решения на Европейския съюз се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията, съгласно които Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, в съответствие с Конституцията и законите, информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия, когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, както и в изпълнение на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет, което е взето на 17 април 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз.
Програмата е изготвена от Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” на Администрацията на Министерския съвет на основата на приносите на работни групи.
Приоритетните теми и позиции, включени в програмата, са разработени и обсъдени в рамките на координационния механизъм по европейските въпроси на Република България.
Програмата е разработена и в съответствие с Работната програма на Европейската комисия за 2016 г., приоритетите на това съпредседателство на Съвета на Европейския съюз – Нидерландско, Словашко и Малтийско от 1 януари 2016 г. до 30 юни 2017 г. и конкретно програмата Нидерландското председателство на Съвета на Европейския съюз от 1 януари до 30 юни 2016 г.
В Работната си програма за 2016 г. Комисията предлага 23 нови инициативи в съответствие, с десетте приоритета, посочени в програмата, за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна и 27 нови инициативи от Програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (РЕФИД).
Комисията възнамерява да оттегли или да измени по политически или по технически причини 20 съществуващи предложения.
Ще мина набързо през приоритетите.
Първият приоритет е нови стимули за работните места, растежа и инвестициите. Комисията ще продължи да подпомага държавите членки в усилията им да върнат хората на работа и да създадат условия за приспособяване към нуждите на бързо променящия се свят и нововъзникващите пазари на труда и ще се съсредоточи върху подобряването на инвестиционната среда, както и върху задълбочаването на Единния пазар.
Вторият приоритет е свързаният цифров единен пазар. Съюзът трябва да постигне напълно функциониращ цифров единен пазар през мандата на настоящата Комисия. Освен това Комисията работи по цялостен преглед на нормативната уредба в областта на телекомуникациите.
Според Комисията създаването на свързан цифров единен пазар може да генерира допълнителен растеж в Европа в размер на 250 млрд. евро през мандата на настоящата комисия.
Следващ приоритет това е устойчив Енергиен съюз с ориентирането към бъдещата политика по въпросите на изменението на климата.
През 2016 г. Комисията ще представи по-голямата част от елементите, предвидени в пътната карта за Енергийния съюз.
Прилагането на пакета в енергетиката и климата до 2030 г. ще бъде ключов приоритет.
Освен това трябва да се постигне целта за 15 процента електроенергийна междусистемна свързаност до 2030 г. за сигурност на енергийните доставки.
Следващ приоритет е по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база.
През 2015 г. беше приета Стратегията за Енергийния пазар. Ще се работи също за засилване на прилагането на социалното законодателство, както и за подпомагане на разрастването на стратегическите предприятия чрез предприемане на мерки за премахване на регулаторните пречки и улесняване на достъпа до финансиране.
Следващият приоритет е по-задълбочен и по-справедлив Икономически и паричен съюз.
През 2015 г. Комисията внесе основните елементи на първия етап от процеса за завършване на Икономическия и паричен съюз. За да се подготви преходът от първия към втория етап и да се изготви Бялата книга на Комисията, запланувана през пролетта на 2017 г., Комисията започва обширни консултации и дебати по темата.
Следващ приоритет е разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със Съединените американски щати.
Трансатлантическото споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите остава основен приоритет за 2016 г. Комисията поема ангажимент да бъде договорено справедливо и балансирано споразумение със Съединените щати с нов подход по отношение защитата на инвестициите.
Следващ приоритет е пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие. Трябва да се постигне напредък по отношение на европейската прокуратура и реформата на ЕВРОПОЛ – това е основна част от този приоритет.
Следващ приоритет е да се върви към създаването на нова политика по миграцията.
Очевидно миграционният натиск е най-неотложният приоритет, пред който е изправен Съюзът в момента. Нестабилността, войната и бедността в съседните държави означават, че този въпрос вероятно ще остане на челно място и ще диктува политическата програма на Съюза през следващите години.
Трябва да се преосмисли фундаментално начинът, по който да се управляват общите външни граници и европейската рамка в областта на убежището. В тази връзка Комисията ще представи предложение за европейска гранична и брегова охрана, като се основава на значително подсилване на ФРОНТЕКС.
Ще бъде представен и обновен подход към законната миграция.
Следващ приоритет е Европейският съюз като по-силен участник на световната сцена.
Комисията ще подпомогне работата на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност за разработване на нова, глобална стратегия в областта на външната политика и политиката на сигурност и ще продължи да работи за по-нататъшно конкретизиране на перспективите за присъединяване на страните кандидатки в процеса на разширяване.
В този контекст ще бъде засилено и партньорството с Турция.
Последен приоритет, това е Съюз на демократична промяна.
Комисията ще си сътрудници с други институции, за да гарантира, че преговорите за ново институционално споразумение за по-добро регулиране могат да приключат до края на годината.
Ще спомена накратко основните акценти в програмите на Тройката председателство.
В програмата на Нидерландското, Словашкото и Малтийското председателство за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2017 г. петте приоритета, които са заложени, са:
Съюз за работни места, растеж и конкурентоспособност;
Съюз, който оправомощава и защитава всички свои граждани;
Енергиен съюз, насочен към бъдещата политика в областта на климата;
Съюз на свобода, сигурност и правосъдие и
Съюзът като мощен фактор на световната сцена.
Тоест те рефлектират в десетте приоритета, заложени по принцип в програмата на Комисията.
В частност програмата на Нидерландското председателство – 1 януари – 31 юли 2016 г. – се фокусира върху:
Цялостен подход към въпросите на миграцията и на международната сигурност;
Европа като иноватор и създател на работни места;
Стабилни и публични финанси;
Силна Еврозона и Енергийна политика и политика на околната среда, ориентирани към бъдещето.
Като следствие от всички тези приоритети искам да кажа няколко думи за българските приоритети в програмата за вземане на решения през 2016 г.
Основен приоритет е насърчаване на икономически растеж и заетост.
България ще продължи да прилага политики, насочени към постигането на одобрените национални цели по Стратегията „Европа 2020”.
Основните усилия за подобряване управлението на стратегията ще бъдат насочени към повишаване на ангажираността за изпълнение на специфичните препоръки към държавите членки.
Друга област за възможни подобрения е намирането на по-добър синхрон между различните формати на Съвета.
Втора приоритетна област за България е „Миграция и сигурност”.
В контекста на променящата се международна среда и политическата нестабилност в районите, намиращи се в непосредствена близост до Европейския съюз, темата за незаконните миграционни потоци и сигурността на Съюза е високо приоритетна и изисква солидарност и отговорност на всички държави членки. Очакванията са, че миграционният натиск към Европейския съюз ще продължи в дългосрочен план.
За справяне с това предизвикателство от ключово значение се работи за:
– отстраняване на политическите и икономически причини за миграцията,
– да се намери ефективен подход към бъдещото развитие на общата европейска система за убежище,
– усилията за преместване и презаселване, връщане и обратно приемане,
– управление на границите, засилване на борбата срещу незаконното превеждане на хора през границите и продължаването на работата по отношение на законната миграция.
Нестабилната международна среда води след себе си по-висок риск за вътрешната сигурност на Европейския съюз. В тази връзка е необходимо да се осигури:
– по-добра свързаност между политиките в областта на миграцията и сигурността и външната политика;
– ефективно интегрирано ползване на наличните инструменти и
– активни дипломатически усилия.
Следващ български приоритет е ефективен Енергиен съюз и политика в областта на климата.
Устойчивото изграждане на Енергийния съюз чрез по-нататъшно интегриране на Европейския енергиен пазар, подкрепата за реализирането на основни инфраструктурни проекти са приоритети от ключово значение.
Рамковата стратегия на Съюза за Енергиен съюз се основава на пет тясно обвързани и допълващи се направления:
Енергийна сигурност;
Солидарност и доверие;
Вътрешен енергиен пазар;
Енергийната ефективност като принос за намаляване на енергийното потребление;
Декарбонизация на икономиката, развитие на енергийните технологии, научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.
Последният договорски приоритет е Единният цифров пазар. България подкрепя виждането, че изграждането на Единен цифров пазар изисква единни правила на територията на Съюза, но счита, че прекомерната хармонизация или хармонизацията на всяка цена би довела до увеличаване на съпътстващите разходи и до административно и регулаторно натоварване.
Следващият приоритет е разширяването на Европейския съюз. България подкрепя процеса на разширяване на Съюза, като споделя разбирането, че напредъкът в европейската интеграция на страните от Западните Балкани и Турция съответства на интересите на България за изграждане на регион на стабилност, сигурност и просперитет.
В общи линии това е.
Един по-внимателен прочит на Годишната програма сочи, че при една възможна област, в която има допирни точки между работата на Комисията и проблема, е областта на трудовата мобилност. Ползите от свободното движение на работници за безпроблемното функциониране на Единния пазар за развитието и конкурентоспособността на европейските икономики са безспорни.
Европейските граждани следва да могат да се възползват в максимална степен от възможностите за работа в рамките на Единния пазар, без това да води до злоупотреби със системите за социална сигурност, социален дъмпинг и особено изтичане на мозъци.
В тази връзка България ще следи с особено внимание и ще участва активно в дискусиите по пакета за мобилност, който ще бъде предоставен от Европейската комисия. Страната ще настоява за прилагане на балансиран подход при разглеждането на регламентите за координация на системите за социална сигурност и за фокусиран преглед на директивата относно командироването на работници.
Това е, с което исках да ви запозная. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров. От Вашата презентация става ясно че има всъщност доста, макар и не преки, връзки с дейността на нашата комисия. Като пример, може да дадем общото социално законодателство, което касае нашите граждани в чужбина, най-малкото в рамките на Европейския съюз и основни права и задължения на гражданите, които също са обект на европейското законодателство, миграцията, ако щете, която също засяга и наши граждани, които желаят да живеят в чужбина.
Така че ако тръгнем да търсим наистина по съдържанието теми, които касаят правото на нашата комисия, има такива, макар и не пряко.
Колеги, откривам дебата за въпроси или изказвания по така представената Годишна програма. Има ли желаещи? Госпожо Янкова, заповядайте. Ако сега ще четете програмата…
ДОРА ЯНКОВА: Не, няма да я четем. Много ни подценявате. Гледали сме я и в другата комисия, господин председател, имам предвид парламентарната Комисията за регионално развитие.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие ползвате информация от другата комисия!
ДОРА ЯНКОВА: Не ползваме. Тя е една и съща.
Чисто скрупольозно е добре организирано. Няма Вас какво да Ви питаме. Може би трябва да питаме министъра и вицепремиера в пленарната зала, тъй като ние ангажиментите, които са произтичали към Европейския съюз, стъпка по стъпка сме ги вършили. Това, което има да се хармонизира като законодателство, го вършим. Само че ще говоря в контекста на изключително крещящите въпроси, които касаят и които дебатира по-младото поколение – пълноправни ли сме ние като членове на Европейския съюз. Тъй като вие сте разписали едни неща, свързани само по отношение хармонизиране на законодателството и по-скоро в европейски план – дебатите в заседанията.
Ще поставя веднага въпроса. Ние сме страна членка на Европейския съюз. Да поръчате на вицепремиера разглеждането на този въпрос. Ние имаме обща граница с Република Гърция. Не може Република Гърция да е повече страна членка на Европейския съюз, дори в тази ситуация, която е сега, и да ни регламентира и ограничава движението по пътищата на Маказа, на Златоград. И предполагам, че единственият път, който има европейски регламент, е пътят Драма – Гоце Делчев.
Ние какво правим?
Както приемаме план – и в пленарната зала може би ще вземем отношение по тези въпроси, става въпрос за действията и за мерките, които произтичат от членството ни. Вече няколко години – шест-седем години, а може би и повече – от 2007 до 2016 г., осем-девет години аз не мога да обясня в избирателния си район защо ние сме по-малко членове на Европейския съюз, отколкото Гърция.
Аз знам,че няма да ми отговорите на този въпрос. Но в тези планове, в които ние казваме: да, да, да, ние хармонизираме и т.н., ние вече започваме да правим евроскептицизъм.
Има още два въпроса, които в документите аз никъде не ги видях, нито в отчета. Вие споделихте тези неща – става въпрос за миграцията и за бежанския въпрос. Това са теми, изключително важни за деня.
Виждаме страни членки на Европейския съюз, как реагират. Във връзка с това аз искам да Ви попитам: има ли някаква вероятност ние да станем, дето се казва, бежанската база – имам предвид България, Гърция и Македония, при пускането на бежанците на границите, които стоят там? И тези сигнали, които звучат? И има ли го нашият глас някъде, казан силно, от вицепремиера? Премиерът ходи на тези мероприятия. И налага ли се парламентът да прави именно някакви задължения в тази връзка?
Тук Вие сте един политически съветник, само можете да ни информирате за материала и да ни го внесете. Повече може би това трябва да го поръчате на вицепремиера да го направи.
ЯВОР СИДЕРОВ: Точно така. Благодаря Ви за въпросите. И двата са напълно основателни. Аз ще ги предам на вицепремиера.
По отношение само на втория въпрос искам да ви кажа само с две думи за това, което аз мисля в качеството си на политически съветник, който освен това преди това се е занимавал с миграция, с бежанската тема.
Вероятността България да се превърне в лагер, в гето, за бежанци е много малка на този етап поради две причини. Вие сте безспорно добре информирани, но знаете, че понастоящем бежански поток в България почти няма. Центровете на Държавната агенция за бежанците е запълнен около 10 процента от капацитета им. Хора почти няма.
Тревожното, неприятното, произлиза от възможността настоящият път за бежанците, който минава през Македония, Сърбия, Унгария и Австрия, да бъде пресечен. Тогава вероятно ще има някаква вероятност за увеличаване на миграционния натиск върху нашата страна. Освен това миграционният натиск е сезонен.
Но мисля, че е най-добре наистина тези въпроси да отнесете към госпожа Бъчварова, която е ресорен вицепремиер на Държавната агенция по бежанците и до голяма степен определя и политиките, и отговорите на тези предизвикателства.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Госпожо Янкова, влизаме в теми, които не касаят работата на нашата комисия.
ДОРА ЯНКОВА: Ние не влизаме. Нас, парламента, ни касае и има огромен проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Проблемът е огромен, но това са теми, които ще дебатираме в залата, когато ще бъде внесена програмата.
ДОРА ЯНКОВА: И докато така си говорим парцелирано – от единия министър да го прехвърлим на другия, ще е така.
ЯВОР СИДЕРОВ: Аз ще предам на ръководството тези препоръки.
ДОРА ЯНКОВА: Това са членове на българското правителство и те трябва колективно да носят отговорност. И паралелно с това ето, Австрия казва, че предлага да отиде на границата с Македония. Пепел ви на устата да говорите, че ние сме в добра ситуация и ние не сме засегнати от миграционния натиск.
ЯВОР СИДЕРОВ: Ни най-малко не съм казал такова нещо. Просто казвам, че на този етап имаме много малко мигранти.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: В крайна сметка политическите съветници не са тези, които реализират политиката на правителството. Аз съм поканил господин Сидеров, за да представи програмата в частта, която касае работата на нашата комисия.
Темите, които повдигнахте, госпожо Янкова, са доста по-широки, много релевантни, наистина много горещи теми и добре поставени, но не са теми, които трябва да бъдат разглеждани на заседание на нашата комисия. Мисля, че в пленарната зала ще имате възможност да задавате тези въпроси на министрите и да търсите отговорите там. И това е много по-съществено.
Що се отнася до нашата работа днес, целта е да видим тази програма доколко касае работата на комисията и доколко ние можем да я подкрепим. И моето предложение, ако няма други изказвания, е да гласуваме в подкрепа на програмата. Защото дотолкова, доколкото касае нашата работа – и по тезата за социално законодателство, и по темата за миграцията, изобщо всичко, което касае политиките за българите в чужбина, мисля, че можем спокойно да подкрепим тази програма, разбира се, ако не възразявате.
ДОРЯ ЯНКОВА: Ще гласуваме.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Можем да я подкрепим, защото тя с нищо не вреди на българите в чужбина. Погледнете на бутилката като половин пълна.
ДОРА ЯНКОВА: Нищо не решаваме.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Едва ли можете да очаквате в програмата за вземане на решения в европейски план да става дума за българите в чужбина.
ЯВОР СИДЕРОВ: Засега е така.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Дай Боже да бъде така.
ДОРА ЯНКОВА: Българите в чужбина имат огромни проблеми.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Така е, госпожо Янкова, но те не са обект на решаване от Комисията на Европейския съюз, а по-скоро от българското правителство. И се надяваме то да почне да ги решава най-после. Най-малкото това ще правим ние като комисия.
Колеги, ако няма други заявки за изказване, предлагам да гласуваме.
Който е за подкрепа на Годишната програма, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се. Становището за доклад в пленарната зала, когато се разглежда въпросният документ, ще бъде изготвено. Надявам се, госпожо Янкова, там да поставите своите въпроси, защото те там трябва да бъдат адресирани доста по-пряко, в присъствието на съответните министри.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имате думата. Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Моето предложение, господин председател, е да има някаква ефективност от нашата комисия. В крайна сметка може би трябва да накараме екипа, който обслужва комисията, на базата на заседанията, които дотук сме провели, да направи един анализ в рамките на една година от съществуването на Комисията по политиките за българите в чужбина, да се види ние постигнахме ли нещо като комисия в законодателство, във взаимоотношения с правителството и какъв е ефектът от нашата работа. Защото аз се чувствам неудобно само да седим и да си клатим главите, в определени случаи, когато пристигат тук представители на българите в чужбина, ние да се чувстваме безсилни и да казваме: Ще видим, ще разговаряме. Или поне преди да дойдат с нас другите заместник-председатели, с които може би по-тясно работите, да обсъждаме и да имаме някакви знаци, че поне нещо решаваме.
В противен случай влизат при нас млади хора, миналия път ги видях – и албанската група, и косовската група, святкат им очите за това, че са тук, при нас, радват се, че са в майка България, в земята на прародители и други и в един определен момент виждат едни депутати, които заекваме какво можем да решим при тях.
Поради тази причина предлагам чисто работно да определим едно заседание, на което да погледнем само комисията какво прави, да видим и да разпределим кой къде е, в това число с Агенцията за българите в чужбина да направим по-голям анализ, по-голям натиск да окажем, да почувстваме силата си и това, че можем да ангажираме дори и парламента, да бъдем една-две стъпки по-единни и да постигнем наистина нещо.
Дотук чувствам, че сме в рутина. Дневният ред ни върви, както е дневният ред на парламента, гледаме тези документи, казваме ”да” или „не” и толкова. А това не е достатъчно.
Моето предложение е да направим така, както казах. Има огромна нужда от комисията, това е видимо. Ние явно нямаме самочувствието, че можем да решаваме определени въпроси.
Това бих искала да го предложа. Ако смятате, че можем да направим един работен разговор, това ми се иска да го изговорим помежду си. Защото темите навън са много, безкрайно много. Хората имат поглед към нас, различен поглед – и тези, които са в Европейския съюз, и тези, които не са в Европейския съюз. Отделните партии си имат отделна политика, но българската политика трябва определено да бъде по-силна.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Напълно възприемам предложението, поне аз като председател на комисията, и поемам ангажимента на следващото или на по-следващото заседание да включим една такава точка в дневния ред. Дали ще бъде на следващото или на по-следващото заседание, зависи от това колко бързо ще успеем да се справим.
Аз ще възложа на екипа на комисията да изготвим един отчет за едногодишната работа – какво сме свършили, с кого сме се срещнали, какво сме променили малко или много в живота на българите в чужбина.
Като, разбира се, не съм съгласен с Вас, че само разглеждаме и казваме „да” или „не”. Напротив, в работата на нашата комисия много рядко се случва да казваме „да” или „не” за нещо от типа на законодателство или подобни доклади и програми. По-скоро работата ни е била в срещи с българските общности в чужбина и вземане на отношение по тяхната работа и по техния живот.
За съжаление законът не ни дава кой знае колко възможности ние да въздействаме пряко върху решаването на тези проблеми. По-скоро в реда на парламентарен контрол или на правата на народния представител да упражнява контрол върху действията на изпълнителната власт имаме възможност малко от малко да бъдем полезни. Надявам се да сме били полезни. Това ще се види и във въпросния едногодишен отчет, който ще се опитаме да изработим. Ще го изпратим на всеки един от вас предварително и ще си дадем една такава точка в дневния ред, на която наистина да поговорим какво сме свършили, какво можем още да свършим и какво можем още да поискаме, дори ако щете като правомощия на Народното събрание, за да бъдем полезни наистина и да не се събираме тук само за да си поговорим малко и да се разотидем.
Благодаря Ви. Предложението наистина е уместно и ще бъде реализирано.
Искам също така да ви информирам, че работим по организиране на въпросното изнесено заседание на комисията в Молдова. Засега вероятните дати са 14 и 15 март. Очакваме, разбира се, и ръководството на Народното събрание да разреши съответните дати. Иначе координацията с нашето посолство там е в ход. Опитваме се да организираме нещата. Ще ви информираме незабавно, щом има потвърждение, защото ще изискваме от вас потвърждение за участие, за да можем да създадем съответната организация. Става дума за Кишинев и Тараклия, където трябва да се срещнем с нашата общност, да се срещнем с местната власт и с колеги от Молдовския парламент. Планирайте го грубо за 13-16 март. Целта е да използваме началото на седмицата, да не бъдат само пленарни дни, защото е малко неуместно да отсъстваме от времето, когато се провеждат пленарните заседания.
.
––––––––––––––––––––––––
По-късно КПБЧ излиза с доклад относно разгледаната Годишна програма, в който се казва:
„След като разгледаха приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, всички членове на Комисията се обединиха около становището, че Комисията по политиките за българите в чужбина няма предложение за включване на подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции в Годишната работна програма на Народното събрание за 2016 година. След представяне и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.) се проведе гласуване, което приключи с 11 гласа “За”, 0 гласа “Против” и 1 глас “Въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по политиките за българите в чужбина приема за сведение Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29 януари 2016 г., като я подкрепя в нейната цялост.“
.
