Детство
Куклата е с мека, гумена глава, и макар че е цепната и шита с конец, е по-хубава от нейната кукла, чиято глава е от гипс и дрънчи като падне на плочките. Сестра й е взела по-хубавата кукла и й шие рокли от стари чорапи. Тя не мога да шие дрехи на куклите и не може да измъква тайно бабините чорапи. Затова мълчи и си пише в тетрадката някакви детски стихове.
Младост
Нейна приятелка се омъжва за приятеля на най-близкия й приятел. Венчавка и после тържество в отбрано общество. Тя се чуди къде да застане, за да не види никой, че е със стари обувки. Не е имало как да не отиде на тази сватба, но така и не е намерила с какво.
Любов
Той е заминал, избягал е далеч от Народната република и броди сам по парижките улици. На една Коледа се обажда от уличен телефон, за да каже за първи път гласно „Обичам те“ на едно момиче, с което е живял и което е направил жена. После той ще забрави това момиче доста по-бързо, отколкото тя. Но и на него ще му трябват години.
Работа
Те се страхуват, страхуват се и от сенките си, понеже властта, тяхната власт, съвсем скоро се е сменила и още не са успели да се окопитят. Страньорът на един малък столичен вестник е написал „Смърт на червените кокошки“ върху плакат с нарисувани от сина на началника някакви кокошки. Секретарката на началника не мисли за този надпис, той не й прави впечатление, а плакатът е точно над бюрото й. Не й продължават договора, неясно защо. Няколко месеца по-късно разбира, че е било заради глупавия надпис, който не й правел впечатление, но на други явно е направил.
Университет
Следва задочно и през цялото време основната й грижа е как да изкара някой лев. Не толкова това как да си вземе изпитите – защото животът все още не е изтрил невероятно услужливата й памет и способност да научава бързо нови неща. Няма весел студентски живот, нито студентски купони. Има луканови зими и бедност. Но бедността всъщност ще я съпътства през целия й живот.
Предложение
Майка му влиза, приближава се до леглото и го поглежда строго. Той става бързо, облича се и отиват някъде. Няма ги известно време. По-късно се оказва, че това момиче, за което е искал да се жени, не било за него. Оженва се за друга, която е изглеждала подходяща, и разбира, че е сбъркал, чак в края на живота си.
Общество
Тя си търси работа, въпреки че не вярва, че ще намери. Броди по обяви, макар че често няма пари за билети, вода или кафе. После прекарва с часове в читалните на Народната библиотека. Почти никой не я заговорва, никой не се интересува от нея. Изгубила се е в големия град и се опитва да избяга от безизходицата, ровейки се в стари и нови книги, вестници, публикации. За какво ли са й…
Поприще
Понякога прави това, което може, и в което е добра. Но много пъти е правила неща, които не може, не е имала избор или пък го е пропуснала. Дали е трябвало да прави неща, които не са за нея, е отделен въпрос, но само когато е правила това, което може, са се страхували от нея. Тя дълго се е чудела защо.
Болест
Когато е била млада, е искала да пътува много. Да види света през собствените си очи. Сега не може да пътува, а и очите й са уморени, с качващи се диоптри. Няма пари за хапчета и изследвания, камо ли за пътешествия. Някои пътешествали повече си мислят, че знаят повече от нея. Но са щастливи – не знаят достатъчно.
Смърт
Смъртта е невярна любовница, сама избира кога да дойде. Момичето от този разказ не иска повече раздели, разделяло се е твърде много с най-важните хора и неща в живота си. Животът все още не се е разделил с нея. Но дали си е струвало, че не се е?
Епилог
Една жена стои в кварталния магазин и се чуди дали да си купи сок от 75 стотинки или да не си купи. Ако си купи сок, няма да й стигнат парите за цигари. За да богатее някой от контрабанда или от акцизи, друг трябва да си брои стотинките всеки ден. Заради тези глупави 75 стотинки тя сяда на пейката пред магазина и в съзнанието й изплуват кукла с гипсова глава, стари обувки на млади години, плакат с червени кокошки, забравени пътища, изгубени хора и тъга.
Мариана Атанасова
