Десислава Антова, News.bg
За последните десет години два пъти се е влошил коефициентът на демографско заместване на пазара на труда. Ако преди години на всеки сто човека, излезли от пазара на труда, тоест навършили 64 години, е имало 124 млади, които са ги заместили, то сега те са едва 60.
Това каза Христина Христова, председател на Института за семейна политика и бивш министър на труда и социалната политика в периода 2003-2005 г., по време на кръгла маса на тема: „Бизнесът в България и кадрите! Те липсват! Как да се справим?”.
Като проблемни Христова очерта тревожните демографски данни, които задълбочават проблемите, свързани с пазара на труда, и припомни данните от националната статистика, според които населението на страната ни намалява през 2015 г. с 48 414 души или средно годишно с 0,7%.
Христина Христова изтъкна като много лоша структурата на миграцията като фактор влошаващ демографската картина и проблемите на пазара на труда. Христова посочи, че по последни данни 85% от образованите лица, които са на възраст до 38 години, напускат пределите на България и дават своя принос на други пазари на труда и в други осигурителни системи.
Според доклада, представен от бившия министър на труда, рискови на пазара на труда са младите хора, възрастните работници в предпенсионна и пенсионна възраст, както и ромската общност.
Там трябва да се търсят резерви, подчерта Христова и посочи, че новата ситуация на миграция ще доведе до нови източници.
Според последни данни относно структурата на заетостта – 14% от безработните са с висше образование, 60% продължително безработни и 17% са млади хора, които не могат да намерят първото си работно място. Коефициентът на заетост при младите хора до 29 г. е 37,9%.
„Ние имаме много трудности с намирането на първо работно място, но и изобщо с намирането на работа за младите”, подчерта Христина Христова. Според доклада положението на българския пазар на труда не се подобрява, въпреки отчитания спад на безработицата.
Като първи и особено голям проблем, Христова изтъкна младежката безработица, а мостът между системата на образование и първото работно място е почти счупен. „Липсва приложен и практически характер на обучението – за да може да се направи този мост”, подчерта Христова.
Тя посочи, че по данни на Евростат 21.5% от младите хора в България не работят и не учат.
По отношение на семейството Христина Христова заяви, че е необходимо да бъдат разгледани нивата на доходите, както и новите форми на семейството предвид факта, че 56% от родените деца през 2015 г. са извън семейството.
Христова припомни, че държавата е най-големият инвеститор в човешкия ресурс. Според експерта са необходими повече програми за съчетаване на семейния и професионалния живот, а семейният бизнес е благодатно поле за тях.
Христина Христова припомни данни от предходни преброявания, според които всички семейства, които имат едно дете, са посочили икономическите причини като основна причина за отказ от второ дете.
На въпрос ще имат ли второ дете – 62% от имащите едно дете са отговорили, че те биха искали да имат второ дете, но не могат да си го позволят по икономически причини.
.
