Дрю Съливан, Foreign Policy
Разследващата журналистика е във възход. Първо се появи вдъхновяващият филм „Спотлайт“ за смелата работа на журналистите от „Бостън Глоуб“, разкриваща как католическата църква е прикривала свещеници, които блудстват с деца. След това изненадващо ни заляха „панамските досиета“ – шокиращ разказ за офшорно богатство, който беше – и продължава да бъде – разказван от над 400 журналисти и повече от 100 публикации, начело на които стои Международният консорциум на разследващите журналисти. Течът на информация, който направи възможно всичко това, засегна десетки световни лидери и държави от всички континенти и часови зони. Той вече променя отношението на хората към офшорките и предизвика няколко разследвания, падането на премиера на Исландия, и най-вероятно ще има сериозни последици за години напред.
Течът, познат като „панамските досиета“, не би бил възможен и без участието на малки медии с нестопанска цел, работещи в развиващите се страни. Тези групи помогнаха да се извади на светло офшорното богатство на приближените на руския президент Владимир Путин и офшорните приключения на украинския президент Петро Порошенко.
Много от тези медийни организации постигнаха успехи в страни, където журналистиката може да има по-голямо въздействие, отколкото това с което ние на Запад сме свикнали. Макар и много уважаван, „Ню Йорк Таймс“ рядко води до големи промени в обществото, докато в развиващия се свят една публикация може да промени нещата и често го прави. От 2009 г. насам, заради публикациите на моята организация, базирана в Сараево – мрежата за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP), повече от десетина министри и политици (включително един министър-председател) загубиха работните си места, повече от $ 2.8 милиарда бяха събрани под формата на глоби, бяха отнети или замразени активи, започнаха повече от 80 разследвания, повдигнаха се наказателни обвинения, повече от 1300 компании бяха затворени, случиха се и много други значителни промени.
Но много организации като нашата са изправени пред екзистенциална заплаха – токсична смес от икономики в застой, политически ориентирани рекламни долари, враждебни правителства и закони, както и други проблеми. И това е преди да стигнем до основния проблем – разследващата журналистика никога не е била печеливш бизнес и винаги е разчитала на подкрепата на някой по-голям медиен брат.
Източник на текста на български: Биволъ
.
