Виктор Хинов: Отворено писмо до брат ми
.
Здравей, братко. Отдавна не сме си писали.
Ти остана в България, а аз заминах в емиграция. Ти остана да теглиш вечното българско тегло, да оправяш изгнили водопроводни тръби, да стоиш на вечните български опашки, да чукаш на затворените врати на кабинетите и офисите. Ти остана за да се грижиш за стари родители, с едничкото обещание от родината – да няма пенсийка за теб, а децата ти да заминат по чужбините.
Ти остана, а аз заминах.
Заминах да се доказвам, заминах да колонизирам, заминах да се оправям. Заминах за да си изуча децата, за да намеря изгубеното си самочувствие, за да не съм мачкан, унижаван и бит. Заминах заради себе си, братко. Заминах от честолюбие и страх, но и от любопитство и дръзновение.
Днес, братко, чувам, че не ме искаш да гласувам. Чувам, че някои български граждани от малцинствата са обърнали изборите на панаир, в който българите играят ролята на метачи. Чувам, че ако аз не гласувам, ако ме заличат от списъците на гласоподаватели, а защо не и от списъците на гражданите, това ще ти помогне, братко, да изгониш панаирджиите от панаира, та да не ти се налага да слугуваш толкоз, да метеш и да подреждаш след поразиите им.
Боли ме, братко, но днес съм вече по-стар и по-мъдър. Ще преглътна обидата. Щом така си го решил, така го направи. Какво е един списък с гласоподаватели? Какво е един списък с граждани? Хартийки! Хвърчащи мръсни раздърпани хартийки. Халваджийският тефтер на властта, в който ни записва вересиите, и после ни тормози с тях. Окови са това, братко.
Отпиши ме от всичките хартийки в България. Халал да са им на кръчмарите и халваджиите на панаира техните тефтери.
Аз съм българин, братко. Аз съм твой брат. Аз съм до теб, каквото и да става. Можеш да разчиташ на мен винаги.
Направи, както ти се струва правилно.
И, братко, сполай ти! Сполай ти, че си там, че има кой водичка да подаде на родителите ни да си разквасят устните. Сполай ти, че оправи онази стара течаща тръба, та да вкуся отново от вълшебната рилска вода. Сполай ти!
Ако някой ден, братко, имаш нужда от моят глас, само ми свирни. Така ще запея от тук „Горда Стара планина…“, че чак през океана в България ще ме чуете. И докато ме чуете, ще съм вече долетял в България.
Къде е метлата, братко! Давай да метем!
Виктор Хинов,
Индианаполис, САЩ
Кой заминал-заминал.
http://liternet.bg/publish4/kdimitrov/preselnichestvo.htm
Дълго се колебаех дали да припомня една тъжна статистическа истина, която и отсам, и отвъд океана бива тактично премълчавана.
Щото хич не е повод за гордост, макар че доста често бодри гласове на наши емигранти на Запад се позовават… на една четвърт от истината.
Защо само „една четвърт“, а не например три четвърти?
Защото от близо 2-та милиарда долари, които емигрантите ни изпращат на роднините си в Отечеството, едва една четвърт идват от българската диаспора. Превалиращите три четвърти са преводи … от български турци до родата им в България!
Тъжно, нали?
А иначе сме патриоти и дУша даваме за Отечеството, за майката Родина…
Да си спомняте колко събрахте за приюта на отец Иван от Нови хан? Колко части от американския цент се падаха на глава от българската емиграция?
…Ама на думи по-големи патриоти от нас нЕма и немО’e да има!
Уви, там сме – под кривата круша, братко… щеш, не щеш.
Какво „повече“ да кажа?!
Мафията – наша и вносна – е обсебила целокупния ни живот.
„Грабят от народа гладен – граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден…“ Грабят така, както и турчин не го е грабил!
Работещият българин получава – в сравнение с работещия европеец, за американеца да не говорим! – едва една трета от полагаемото му се възнаграждение за труда. Безсрамният „работодател“ регистрира висококвалифицирани служители като „общи работници“, за да плаща минимални данък и осигуровки. Такова чудо има само в най-изостаналите африкански страни. А първата работа на нувориша е да се разведе с жена си, да си купи поне „Бентли“ и/или „Майбах“, и да скрие ограбеното в западните офшорки…
Него не го е грижа, че България загива. Той е безотечественик. Впрочем, така беше и възпитан от Партията по член Първи от „Конституцията“ – „интернационално“
И докато едни се спасяват, подхранвайки със свежа кръв преуспелите „бели“ държави, други оставаме да дооцеляваме в Отечеството, което бива разпродавано „на парче“ всекиму, комуто му е кеф да плати някой и друг пробит долар.
„Тъй върви светът. Лъжа и робство на тая пуста земя царуват. И като залог из род в потомство…“
И:
„Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви бърка?! Скоро той не ще да стане, щом сме всинца с чаши в ръка…“