На всички ни е известна поговорката „Криво седи, право съди стар кадия”. За разлика от стародавния кадия, който е съдел по съвест и според обичайното право, сега е валидно обратното, а именно, че както и да седи сегашния му наследник, все криво съди.
По повод материали на Нipotezi.com „ВКС – убитата Лора е виновна” наскоро написах коментар във Фейсбук, насочен към майката на Лора: „Така е, Нели, когато политиката определя присъдите. За тях Лора е виновна – заради майка й…”. Имах предвид, че тя е депутат от ГЕРБ и е уязвима по точещата се 5-годишна съдебна сага за убитата й от бесен рокер дъщеря. Защото може би ВКС по този начин унижи нея, като част от управляващите, демонстрирайки „независимост и безпристрастност”. Почти моментално след този коментар получих като лично съобщение следния текст от неканен юрист: „Правото на предимство на пешеходците, както и на водачите на пътни превозни средства, е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект. А това означава, че никога не може да загуби своите права носителят на това право, което законът му е предоставил, но когато безопасността на носителя на правото е застрашена и той има възможност да се откаже от неговото осъществяване, възниква задължението да не го осъществи на всяка цена – Решение №1089/77 г. по н.д. № 928/77 г. на ВС, ІІІ н.о. В случая пострадалата е следвало да се огледа и да прецени, че подсъдимият се е движел бързо и е на близко разстояние. Между впрочем това е направила свидетелката Е., която поглеждайки надясно е видяла бързо приближаващи се светлини на МПС и не е предприела пресичане.” Горното бе придружено и с пространно юридическо разяснение на това що е „съпричиняване”, досежно поведението на пострадалата.
А бе, мамицата ви фариейска-юридическа, четящи правото като дявола Евангелието! Слушал съм достатъчно лекции и сдавал изпити по НК и НПК, и имам 32-годишна полицейска практика. Какво се правите на интересни с цитиране на съдебна практика отпреди 40 години? Посещавал съм като началник на криминална служба десетки произшествия, включително и ПТП, и съм виждал за час повече кръв, отколкото вие за цял живот. Влизал съм поне сто пъти в морга. Чел съм автотехнически и съдебно-медицински експертизи, включително и тази за загиналия ми в ПТП син. Нима може да се сравни тогавашната скорост на мотоциклети и автомобили със сегашната? Днес, шофирайки по магистралата със 100 км/ч, сме изпреварвани от мотоциклети, джипове и скоростни автомобили, движещи се със 180-200 км. Появили се за миг в огледалото за задно виждане и след секунди, отвявайки те като килиметражен камък. Нима може да се отреагира винаги адекватно на всеки идиот, помислил се за Бог.
Пешеходната пътека, на която е загинала Лора, е в разширения център на Варна с ограничение на скоростта 50/км.ч. Кой от нас не е чувал рева на „резачките” – скоростните мотоциклети, форсирани на макс. След като два мотоциклета са се гонили по платното на булеварда, как може да се различи звука на отминаващия, с този на приближаващия мотор, че да може момичето да съобрази за грозящата го опасност? Та нали всички ние притежаваме, за Бога, и инстинкт за самосъхранение. И това се касае за здраво, младо момиче.. А как биха реагирали хора с проблеми в слуха, зрението и придвижването? Та те 100 % ще станат жертви в подобна ситуация. Дори и да се огледат и ослушат с частично невиждащи очи, нечуващи уши и тромави крака.
Не останаха в страната ни хора, които да не са пребивавали за кратко, за повече или за постоянно в останалите страни на Европа. Дори и в съседните Румъния, Гърция, че и Турция. Където, стъпвайки не на пешеходната пътека, а на пътното платно, само с вдигане на ръка те пропускат да минеш. Знаейки табиета на нашите джигити, винаги с доза страх и съмнение съм следвал смело пресичащите техни граждани. И защо господа водачите го правят, които са също пешеходци като нас, когато слязат от колите си? Защото там пешеходецът е господар на движението и трябва да се съобразяват с поведението му, въпреки че понякога и то може да е неправомерно. Но си носи санкциите. А тези за водачите са многократно по-жестоки. Особено в случай на произшествие.
Дали не реагирам прекалено емоционално спрямо триещите столовете хемороидни, безчувствени към човешката мъка задници на парламентаристи, и служещите на кьоравата нашенска Темида? Колко трябва да станат невинните жертви, покосени на пешеходна пътека, където би трябвало да се почувстват най-защитени, за да се освестят раздаващите правосъдие? Преди време, по стечение на обстоятелства, като председател на дружество по ЗЗД, заместник ми стана мъж, чиято 11-годишна дъщеричка бе убита от камион също на пешеходна пътека. Какво го топли това, че сега освен знака и „зебрата”, там постоянно мига жълт светофар, поставен постфактум от общината? Добре, че все още жена му бе във фертилна възраст и си родиха друго дете. Страната ни е в демографска криза и многодетните семейства са екзотична рядкост, за да се примирим с подобна невъзвратима загуба. Много често подобна смърт означава окончателно пресъхване на нечия генеалогия и край на възпроизвеждането на цели родове.
Ежедневно медиите ни заливат със статистиката на станалите ПТП и жертвите от тях. Има фраза, че „Смъртта на един човек е трагедия, а тази на стотици и хиляди – статистика”. Бил съм и от двете страни на тази сентенция – преживял трагедията от загубата в ПТП на детето си и десетилетия отразявал статистиката. Всеки може да прецени каква е разликата, поставил се и за миг в положение на потърпевш.
Съчувствам дълбоко на Нели за смъртта на невинната й дъщеря и същевременно я уважавам за борбата й за промяна и връщане на законодателството ни към предишните норми. Че за причиняване на смърт на пътя, следва да се налагат ефективни присъди. Макар че нейното дете бе убито от рокер, какъвто бе и загиналият ми син, и двамата изпитваме еднакви чувства, ронейки сълзи от противоположните брегове на реката на скръбта.
Светослав Атаджанов
