– Защо за президент се кандидатират все отявлени крадци, престъпници и деградирали човешки отрепки? – питаше се Цеко, докато отпиваше от бирата и замезваше с пържена цаца. – В тази държава няма ли да се намери един кандидат за президент, който да прилича на нормален човек? Такъв, за когото да гласуваш спокойно и с чиста съвест?
Той включи телевизора, за да се разсее от неприятните мисли, но от монитора излая Жорж Ганчев, с неистов мерак за държавен глава. След него изпълзя „бизнесменът” Николай Банев и започна да се облизва за президентския стол. Когато до него застана и наглата му жена, Цеко не издържа и хукна към банята. Повърна, омерзен от току-що видяното, и докато се гледаше в огледалото, му мина налудничавата мисъл да се номинира сам за тази длъжност. – А защо не? – питаше се логично Цеко – Нито съм престъпник, като останалите кандидати, нито съм луд или извратен тип! Хората още като ме видят и ще ме харесат! Та нали ще разпознаят в мен самите себе си?
На входната врата се звънна и вкъщи влезе жена му. Тя се прибираше уморена от работа. Цеко побърза да сподели с нея идеята си, но тя само въздъхна и тъжно запита:
– Кой ще разпознае себе си в теб? Жоро от първия етаж, дето има десет брака и шестнадесет деца, от девет жени? Киро от втория, който продължава да краде от общия ток на кооперацията? Слави от четвъртия, който умори зорлан тъща си, за да й вземе вилата на морето? Росен от петия, дето краде коли в чужбина и после ги продава тук? Алооо, Цеко! Друг неудачник освен теб в нашата кооперация няма!
– Какво искаш да кажеш, тогава? – оцъкли поглед Цеко. – Че избирателите избират кандидат, подобен на тях самите?! Че народ, съставен от крадци, тарикати и мошеници, може да си избере за президент само мутра, мафиот или някакъв друг престъпник ли?
– Ей, най-после да проумееш толкова просто нещо! – засмя се жена му и тръгна да мие натрупаните в мивката мръсни чинии.
Цеко се почеса небрежно по задника и омърлушен седна пред компютъра. Щеше да влезе в интернет и да напише няколко анонимни критики към властта. Полза нямаше да има, но щеше да му олекне на душата. След като толкова чист човек като него не биваше да се кандидатира за президент, щяха да продължават да оцеляват в тая кочина – държавата си.
Красимир Бачков
