.
НЕ МИНАВАЙ ПО МЕН! АЗ СЪМ ТЪЖНА ПЪТЕКА,
дето ничии стъпки не чака,
И случайна сълза… Във очите на всеки,
който нито веднъж… не е плакал.
Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято,
не опазило юлското слънце…
И накуцвам към залеза – с трънче в петата…
А денят… се смалява… До зрънце!
Не разпитвай за мен! Аз съм Изгрева мокър…
На разсъмване – пия росата.
А човешките думи – порязват до кокал
на събуждането тишината.
Не пътувай към мен! Бях за някого бездна,
от която… излизане няма!
Аз съм тясна пътека, която изчезва,
ако не е Пътека за Двама.
Не посягай към мен! Аз съм билка горчива,
дето всеки не може да пие…
Беззащитно – добра… И невинно – красива…
А в листата – отрова се крие.
Не посягай! Аз мога да бъда огнище…
Но и болка! Която изгаря…
За Поета – поема… Която сам пише.
За осъден – последна цигара…
Аз съм къща, в която Небето нощува.
И в която осъмва Зората.
И пчела неуморна, която целува
ароматния сън на цветята.
Аз съм грях за монаха в пустиня беззвездна…
Аз съм… най-разноликата драма!
За глупака – енигма. За слабия – бездна!
От която… излизане няма.
Не пътувай към мен! Аз така си живея –
като всяка Висока Пътека…
И самотно сред камъните се белея…
Но – не мога да бъда за всеки!
Не минавай по мен! Аз съм стръмна пътека…
И в Земята дъждовно се стичам.
И съм тежка сълза. Във очите на всеки,
който… не е готов да обича.
Гълъбина Митева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка вж. тук и тук.
.
