Достолепната дупетатска шефка Цецка се запъна. Няма да се извинява тя на некви си баби, зарад некви баби и некви снимки. И дума да не става.
На 28.03.2016 г. красавицата изпусна в Парламента фразата: „Отивам за една снимка с некви баби и се връщам“. В този ден тя е имала среща с възрастни еврейки, които са се обидили от пренебрежителното отношение на Цецето. Обаче не са прави гостенките от Израел да се жегват на момата ни, защото според Цеци репликата се отнасяла не за тях, а за други баби – българки от група за автентичен фолклор от некво си българско село.
Стана ли ви ясно? Тия, нашенските баби, няма проблем да ги обиждаме, те са си свикнали. Според чорбаджийката Цецка, българските селянки може автентично да бъдат тъпкани, унижавани, хокани и плюти, не за друго, ами заради тяхното собствено добро – те така са си свикнали. Виж, към чуждите баби трябва да сме учтиви. Браво Цецке, браво Цачева!
Друго пък едно Це-Це, или по-точно Цецко, също разцепи мрака. Нахлузил едни важни очилца на края на въздължичкия си любопитен нос, издокаран като младоженец, седи и се прави на шеф на парламентарната комисия за МВР. Дава съвети, умничи, оценява, преценява… Нали физкултурникът е спец по сигурността и властелин на 6 апартамента – канят го по телевизиите, уважаван човек, к’о да се пра’и! Само той си знае как се оправи на трета инстанция и колко му струва. След осъдителната присъда на първите две инстанции и чудотворното оправдаване при върховните магистралки, няма да е зле да се провери броя на апартаментите. Може лекичко да са понамалели. Но, карай да върви. Има нещо симптоматично в тия двамата герои Ц.Ц. и Цв.Цв. (Цецка Цачева и Цветан Цветанов). Хвани единия, цỳни другия. Интелигентни и начетени, като своя бос Б.Б., те са пример за подражание на младите поколения.
Пословичната им наглост, обаче, е като пъпка на роза в сравнение с груповото изнасилване на общественото мнение от страна на ГЕРБ, БСП и ДПС. Тия каква оргия спретнаха в Брюксел на 18.03.2016 г., направо не е за разправяне. Страшна радост и самохвалене падна, че можели били допегейците (ДОПГ – държавна организирана престъпна група) в името на една национална кауза да се обединят. Ихааа, голяма работа! То това ние си го знаем, и каузата е ясна – да запазят вече награбеното и да продължат да грабят. Имали били достатъчно капацитет и потенциал да изпълняват не знам какво си… Според обединените ГЕРБ, БСП и ДПС механизмът за мониторинг над българската съдебна система трябвало да се прекрати, да отпадне. Регулярните европейски доклади, в които се сочи, че корупцията по високите етажи на властта в България е недосегаема, били ненужни. Нямало смисъл всеки път да ни се пише, че в България няма справедливост, правосъдие и законност.
Първоначално страшно се ядосах. Псувах ги наглеците, плюх ги, та чак екрана на телевизора ми се размъти. По-късно обаче осъзнах, че паразитите може би за първи път в живота си са искрени. Честни и прями до болка. И си е така. Помислете. Какъв е смисълът от доклади, на които никой не обръща внимание? Нито тези, за които са писани, нито тези, които ги пишат. Каква е ползата от механизъм за контрол, като нищо не контролира и никой не го взима на сериозно? Тъй де. Прави са червеите. Стига с тия механизми, доклади и прочие глупости. Юруш на държавната парá. Клати, тръшкай, мъкни, колкото можеш. Цацаров ще те покрие, ВСС ще понатисне там, където трябва, и от ВКС ще ти издадат справка за девственост. А и в края на краищата няма да се извиняваме на некви роби, нали така?
Ивайло Зартов,
8 април 2016 г.