Гласуването вече е граждански дълг, освен право, реши парламентът – пише в. „Капитал“
Задължително гласуване, референдуми в различни дни от изборите и отпадане на предложението за район „Чужбина“ са трите основни промени, които бяха приети от парламента по време на гласуването на Избирателния кодекс днес. Кодексът влезе в залата само ден, след като излезе от Правна комисия, и за 4 часа депутатите успяха да гласуват само шест параграфа (от общо 88). Ето какво решиха депутатите за правата и задълженията на българските граждани по време на избори.
1. Гласуването става задължително
След дебат, който продължи повече от 2 ч. парламентът прие задължителното гласуване със 109 гласа „за“ от ГЕРБ, ПФ, АБВ и части от РБ и БДЦ. По време на обсъждането депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов предложи освен текста, внесен от Валери Симеонов, парламентът да гласува и цитат от фейлетона на Алеко Константинов „Избирателен закон“, който гласи: „Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влияние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните.“
Според Караджов партиите в парламента внасят текстове с камуфлажен характер, които имат за цел да повдигнат праговете за влизане в парламента и да облагодетелстват големите партии, както и тези с твърд електорат. „О, неразумний, депутате“, бе отговорът на депутатът от ПФ Димитър Байрактаров към Караджов. „Лъснахте – за пореден път е важно да се прегърнете с ДПС, с точно тази противоконституционна партия, защото, видите ли, задължителното гласуване е нещо много страшно“, добави той. Янаки Стоилов от БСП пък определи решението за задължително гласуване като „натиряне“ на избирателите да гласуват на всяко едно допитване до тях.
Парламентът отхвърли още предложението на ДПС след текста „гласуването е задължително, извършва се лично и представлява изпълнение на гражданския си дълг“ да се добави „като се гарантира правото на всеки български гражданин да гласува.“ От партията обявиха още по време на дебатите, че ще сезират Конституционния съд заради задължителното гласуване.
2. Без повече референдуми по време на избори
Предложението на Михаил Миков и БСП референдумите да не се провеждат в един и същ ден също беше прието (със 115 гласа „за“ от ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт, 11 „против“ от Реформаторския блок и 12 „въздържал се“) и така очакваният референдум на Слави Трифонов със сигурност няма да може да се проведе заедно с президентските избори през септември.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов имаше алтернативно предложение – само референдумите, инициирани от гражданите, да не могат да бъдат провеждани в същия ден като изборите – но така и не се стигна до неговото гласуване и бе приета по-рестриктивната мярка. Във всеки случай и двете предложения щяха да постигнат един и същ ефект – референдумът на „Шоуто на Слави“ да не съвпадне с президентския вот тази есен. Очаква се референдумът да се проведе в периода юли-август, тъй като парламентът най-вероятно ще го гласува през май, а после президентът трябва да насрочи референдума между два и три месеца след това.
„Могат да се съберат огромни мнозинства от управляващи и опозиция, когато политическите партии се почувстват застрашени от вота на гражданите“ , беше коментарът на лидера на ДСБ Радан Кънев. Според него тази поправка е предложена по конкретен повод. По темата се изказа още Мартин Димитров от ДСБ, който призова колегите си от БСП да не се плашат от висока избирателна активност. Репликира ги Янаки Стоилов от БСП, според когото поради приемането на задължителното гласуване, няма проблем допитване до гражданите да се провежда в различни дни.
3. Без специален избирателен район „Чужбина“
Другата наболяла тема, която беше обсъдена днес, беше предложението да се създаде район „чужбина“, което би дало на българите зад граница възможност да упражняват преференциален вот и да избират 4 свои народни представители. Депутатите я отхвърлиха след изненадващо кратки дебати, въпреки че предложението бе част от идеите на вносителите и бе подкрепено в комисия. В зала обаче повечето депутати, както от мнозинството, така и от опозицията, гласуваха за отпадането на това предложение, а само няколко независими депутати и представителите на РБ гласуваха „против“.
Поправката беше отхвърлена с гласове на ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт, АБВ, „Атака“ и БДЦ. Така българите в чужбина ще продължат да гласуват само за партия, а гласовете им ще се преразпределят в страната.
Остатъкът от парламентарното обсъждане беше зает от дебати по предложението граждани да могат да поискат преместването на изборната секция.
Какво предстои?
Предстоят още редица значими промени, които ще се гласуват на следващите заседания, като това предизборната кампания да се съкрати от месец на 21 дни; да се забрани обявяването на социологическите проучвания по време на цялата предизборна кампания; да се забрани сформирането на местни коалиции; да се вдигне прагът за преференции на местни избори от 5% на 7%; както и бюлетината „не подкрепям никого“ да влиза в бройката на действителните бюлетини и да вдигне прага за влизане в парламента.
Очевидното избързване при гласуването на промените в изборния кодекс (правна комисия заседава извънредно почти 30 ч. в продължение на 3 дни) си личеше както от липсата на дебати в комисията, така и в преговорите в управляващата коалиция в последния момент – вечерта преди влизането на поправките в парламента. По време на гласуването АБВ, БДЦ, както и няколко независими депутати и представителя на ПФ (и партия ГОРД) Слави Бинев обявиха пресконференция, на която да изяснят отношението си към промените. Там те изразиха резерви или напълно отрекоха почти всички значителни промени – от формирането на местни коалции, през въвеждането на опция „не подкрепям никого“, до предложенията за специални правила за провеждане на референдумите (макар че АБВ се въздържаха по предложението на БСП рефрендуми и избори да не се провеждат по едно и също време).
Източник: в. „Капитал“
.
