Проф. Николай Слатински, който е бил депутат два пъти в Народното събрание, е написал днес в социалната мрежа Фейсбук следния коментар във връзка с последните скандални изменения в Изборния кодекс.
.
Вчера написах на стената си следното:
От ДСБ и СДС се объркали при гласуването, сгрешили били…
За такива обърквания важи казаното от суровия шеф на Тайната полиция на Френската империя Жозеф Фуше:
Това беше нещо повече от престъпление, беше грешка!
Сега се замислих за следното:
Може да се объркаш индивидуално – това би могло да мине за случайност, но когато се объркаш колективно, това е вече диагноза, загуба на колективен разум. В стадото всички овце вървят с наведени глави след коча или пръча. В творческия екип, в отбора от личности, в сбора от индивиди, винаги има някой (често го наричат Адвокат на дявола), който да мисли различно, да забелязва грешките, да извика, че тук нещо не е така, да не даде на останалите да кажат после – не знаех, не чух, не видях, никой не ме предупреди!
Но даже този абсурд бих го приел. Знам от личен опит, макар отпреди 22 години, че когато в парламента негативната енергия, деструктивната воля, черната мисъл започне да взема връх, настъпва някакво стадно безумие, т.е. безумие на няколко стада, колективен хаос, всеобща анархия, масова кокоша слепота. Такъв парламент е обречен, става опасен, превръща се в отрова за демокрацията.
Ние тогава може и да не изпълнихме историческата си задача, да се провалихме в много неща, но имахме сетива, имахме осезания, имахме съвест дори, колкото и да съм против понятието „колективна съвест“, както и „колективен морал“ – това са дълбоко индивидуални понятия.
И не напразно и в двата парламента, в които аз бях – ВНС и 36 ОНС, имаше критична маса принципни хора, които попаднали в подобно затъмняване на мозъците и в такава стадна безпътица, намираха единствения правилен ход – да се разпусне парламентът. И точно тези два парламента сами и единствени доброволно прекратиха мандата си – единият две години и половина предварително, другият година и половина предварително.
Сега такава критична маса няма.
И вместо да се оправдават като кошаревски свидетели как се били объркали, депутатите от ДСБ и СДС трябва да се замислят за своите избиратели и за това – защо позволяват да са част от парламент, част от власт, които налагат все по-опасни за демокрацията решения, съдържащи елементи на тоталитаризъм, намеци за фашизъм, признаци за болшевизъм? Те не чувстват ли какви страшни неща започват да надигат глава, не усещат ли пълзящия антидемократичен преврат? Не си ли дават сметка, че първо идва мракобесието, след него – бесилките. Не познават ли историята, най-малкото – българската история? Не знаят ли какво стана с присъдружните партии в ОФ?
Не чувстват ли колко много демократично мислещи, културни, образовани, цивилизовани хора в момента изпитват физическа болка от това, което започва да се случва практически ежедневно в България….
Не ги ли смущава поне малко това, че са част от сценария, част от грозния замисъл, част от зачеркването и на малкото хубаво, което ни донесоха тези 26 години – усещането, че въпреки всичко, живеем в демокрация, по макар и твърде формални, но все пак поне донякъде европейски правила, норми и принципи…
Николай Слатински
