На 23 март 2016 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, с две точки в дневния си ред. По едната се обсъждат актуални проблеми при кандидатстване за българско гражданство на чужди граждани от български произход. По втората се представя отчет за работата на Комисията за първата година, откакто е създадена. На заседанието присъства зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева, както и представители на ДАБЧ.
АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ПО ТОЧНА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Зам.-министър Вергиния Мичева-Русева:
„Общо взето мога да кажа, че процедурата действително отнема повече време, отколкото е по закон – средно около 18 месеца. Но това е така заради проверката, която извършват службите за сигурност по отношение на всички, подали молби. По тяхна официална информация, получена при нас, те не могат да проверят повече от 10 000 лица.
Именно заради това ние сме си направили график за разглеждане на молбите и съответно за интервютата, които насрочваме – по 500 молби на заседание, което, уверявам ви, е сериозна работа.
Вие знаете, че всъщност аз докладвам тук, но в Съвета по гражданство Министерството на правосъдието има само двама свои представители. Останалите са представители на още осем други ведомства – Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за българите в чужбина, ДАНС и Държавната агенция за бежанците.
Решенията на съвета се вземат с явно гласуване, с квалифицирано мнозинство – две трети от присъстващите. И каквото и аз да кажа, аз имам равен глас с останалите членове на съвета.“
Румен Йончев, председател на КПБЧ:
„Запушването на системата започна с това, че в крайна сметка Съветът по гражданство не уважава издадения вече от Държавната агенция за българите в чужбина акт за произход, тоест удостоверение за български произход и започва да води едно собствено разследване за произхода на всеки един кандидатстващ, което в някаква степен противоречи и на закона. Защото това е акт на администрацията, с който вече е удостоверен произходът.
Както виждаме това продължава. И всъщност тази бройка 5681 кандидати са в това състояние.
На второ място, притеснява ни това, че една Държавна агенция, пък била тя и ДАНС или структурите за национална сигурност фактически задават някакъв таван или някаква годишна квота на молбите, които могат да бъдат обработени. Това е абсолютно ненормално, неприемливо и нереално. Още повече, че основната работа се върши от вас, от Съвета по гражданството, от структурата в Министерството на правосъдието, която има функциите по това. Така че не съм съгласен с Вас, че Вие сте там само един председател на Съвета по гражданството. Не, основната част от работата, от интервютата се върши при Вас.“
Юлиан Ангелов:
„Госпожо заместник-министър, дами и господа народни представители! Скоро, преди десетина дни, направихме среща с Вас. За съжаление, от разговора, който проведохме, не виждам да има някаква полза. Първо, в тази справка, която сте дали тук (на това заседание представителите на Министерство на правосъдието предоставят справка само за 2015 г. – бел.ред.), нито пише коя година са подали кандидатите заявление за българско гражданство и как точно са 37 забавените. Това е абсурд. Има от 2012 г. хора, на които все още не им е разгледана преписката, защото в Съвета по гражданството Министерството на правосъдието внася протоколите и там странно защо един протокол с по-предна дата влиза напред, друг от преди три-четири години не влиза. Така че тази справка просто е несериозна. Който я е изготвил, ако е от Дирекция „Българско гражданство”, или са го направили поради това, че са некомпетентни, или са го направили с цел заблуда на народните представители. Ние много добре знаем от предходното ръководство на Министерството на правосъдието, защото сме разглеждали вече в комисията какви са точно преписките, които са забавени, и какъв брой са. Едва ли откакто Вие сте заместник-министър – от месец-два, са станали само 37 забавените преписки. Това е първото.
Второ. От тази справка не е ясно в предходните 2014, 2013, 2012, 2011 г., тоест през последните пет години какъв е бил броят на хората, които са придобили българско гражданство, за да ги сравним с този брой от 2015 г. и да видим как примерно преди две или три години е можело 16 хиляди или 15 хиляди души да придобият българско гражданство, а сега изведнъж капацитетът на определени институции е намалял рязко. За мене също са нелогични нещата, които се случват напоследък в Съвета по гражданството и респективно това решение на Министерството на правосъдието никой не може да ме убеди, че не е взето от Вас като заместник-министър, а именно на хората, които кандидатстват за българско гражданство с близък роднина, тоест първи или втори братовчед или вуйчо или чичо, преписките им да биват махани за допълнителна проверка и допълнително доказателство. Съжалявам много, но на нас ни костваше повече от година, за да направим така, че между институциите в България да има синхрон и да се базират на определени изисквания към кандидатите. И това беше направено. Сега тръгваме от нулата. Идва някой нов и решава, че той е най-великият и най-много разбира закона. […]
Съжалявам, че съм емоционален. Но госпожа Захариева (министър на правосъдието – бел.ред.) пое ангажимент пред нашата група, че за нея е най-важно българите зад граница да придобиват всякаква възможност и за временно, и за постоянно, а включително и за българско гражданство, защото това е практиката на всички останали държави, които имат малцинства зад граница, включително бяха дадени примери с Полша, Румъния, Унгария и т.н. Госпожа Захариева каза, че тя е за облекчено получаване на българско гражданство от тези общности, защото те са важни за българските национални интереси. Те са важни, ако един ден живеят в България, за решаване на демографската криза на страната и т.н. В следващия момент Министерството на правосъдието излиза с оправданието, че ДАНС определя квотите. Ами ДАНС кои са? ДАНС ще искат и 5000 на година – най-добре. Даже ако имат 1000 на година, за ДАНС е най-добре, няма никакъв проблем. Но има програма за управлението на страната, която е договорена между четири парламентарни групи. И аз остро възразявам за това, че практиката в Министерството на правосъдието се променя.“
Дора Янкова:
„Нашето желание е максимално да напрегнете капацитета на Съвета, да имате един по-добър синхрон с Агенцията за българите в чужбина и съответно това да дава реални резултати. Защото сега ние тук всички под различна форма по някакъв начин сме управлявали определени неща и знаем, че в момента Вие сте на върха и над Вас е вицепрезидентът, който издава указите. Ето, това според нас е причината. Зад забулването, че службите са основната причина, според нас не е вярно. Ние бихме желали, както каза председателят, всички звена на гражданството да ги поканим и да видим защо и къде скърца. Действително в тази ситуация ДАНС има много работа, в момента е неспокойно навсякъде. Но паралелно с това ако ние трябва да защитим и да дадем самочувствие и радост на хората, които искат да стават българи, това не бива да е пречка. Животът си продължава, със страх или без страх.“
Румен Йончев:
„Колеги, хайде да формулираме нещата малко по-широко като РЕШЕНИЕ,
а именно, че изискваме от двете институции – Министерството на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина не само справки за това какво се е случвало през последните пет години, защото те ще ни дадат ориентация за тенденцията, но и да ни запознаят с някакви чисто административни мерки, защото аз не мисля, че пречката е в закона, с които ще се справят с този поток от кандидати за българско гражданство. Да се справят – това означава да обработят заявленията и да излязат със заключения – да или не. Но да не натрупваме повече изоставане в системата и отлежаващи молби, които да връщаме ей така, с измислени основания. Защото в закона няма такива.
Така че очакваме, госпожо Русева, в едно следващо заседание да ни запознаете и с тази справка за тенденцията през последните пет години. Тя очевидно е възходяща, тоест увеличава се броят на кандидатите за българско гражданство, но и да ни кажете как смятате да посрещнете тази вълна.“
.
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД СЕ ПРЕДСТАВЯ ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА.
Следва целият текст на стенограмата от това заседание на КПБЧ. Стенограмата е качена в сайта на НС.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№ 4
На 23 март 2016 година се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални проблеми в процеса по кандидатстване за българско гражданство на чужди граждани от български произход.
2. Отчет за работата на Комисията по политиките за българите в чужбина за първата година от нейното съществуване.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на правосъдието
Вергиния Мичева-Русева – заместник-министър
От Държавната агенция за българите в чужбина
Борис Вангелов – председател
Димитър Владимиров – заместник-председател.
Заседанието беше открито в 16:30 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Почерпката е въпреки днешния траурен ден, защото за Европа е ден за траур. Нашата комисия тези дни навърши една година от своята работа. Както знаете, тя беше създадена в рамките на това Народно събрание. Така че на всяко едно заседание ние заедно творим историята на тази комисия.
По този повод мисля, че е уместно да се почерпим и да продължим да работим със същия устрем и със същото желание да променим поне нещо в отношението на държавата към нашите сънародници зад граница, така че да бъдем полезни и на тях, и на България.
Това са няколко думи, с които искам да ви поздравя за рождения ден на комисията, въпреки траурния ден, в който провеждаме нашето заседание.
Позволете ми да ви запозная с днешния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални проблеми в процеса по кандидатстване за българско гражданство на чужди граждани от български произход.
2. Отчет за работата на Комисията по политиките за българите в чужбина за първата година от нейното съществуване.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? – Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Ще ви запозная и със списъка на гостите. На днешното заседание присъстват:
От Министерството на правосъдието
Вергиния Мичева-Русева – заместник-министър на правосъдието
От Държавната агенция за българите в чужбина
Борис Вангелов – председател
Димитър Владимиров – заместник-председател. Те са чести наши гости, така че тях ги познавате.
Започваме с първа точка от дневния ред:
АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ В ПРОЦЕСА ПО КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО НА ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД.
Целта, която си поставихме на това заседание, беше не само да се запознаем с госпожа Русева, която е новият заместник-министър на правосъдието и председател на Съвета по гражданството. Защото ние имахме едно подобно заседание преди няколко месеца с предишния министър и с предишния заместник-министър, който председателстваше същия съвет. Набелязахме първо проблемите, а след това и действия, които ще трябва да предприемем за тяхното решаване, така че да тръгне процесът и работата на Съвета по гражданство.
За съжаление констатацията след няколко месеца е, че особено движение няма, тоест работа се върши, но системата все още не може да се каже, че е отпушена.
Така че ми се струва, че това заседание е навременно, въпреки че бяхме се разбрали резултатите да ги отчитаме към края на сезона, тоест към началото на лятото. Но именно поради факта, че имаме нов заместник-министър и поради факта, че нещата не вървят с нужната скорост, мисля, че е оправдано да проведем това заседание днес и да направим обсъждане на тази тема.
С тези няколко думи откривам заседанието и давам думата на госпожа Русева да ни запознае със състоянието на работата и проблемите в работата на Съвета по гражданство, такива, каквито ги вижда тя относително в началото на своята работа като заместник-министър на правосъдието. Заповядайте, госпожо Русева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Честит рожден ден на комисията!
Всъщност аз съм нов стар заместник-министър, но отговарях за други ресори при предходния министър на правосъдието господин Христо Иванов. От два месеца – има ли два, няма ли, не мога точно да кажа – съм председател на Съвета по гражданство. Затова, както се казва, все още навлизам в материята и се ориентирам.
Вие виждате пред вас таблиците – какъв огромен брой молби всъщност сме получили и колко са придобилите българско гражданство през 2015 г. Имаме 8487 лица от български произход, които са придобили българско гражданство през миналата година.
Виждате ги по държави как са подадени. Виждате на колко е отказано – това е един минимален брой.
Тъй като вашата комисия е наясно, само ще добавя, че това са брой лица, които не са представили документи за възходящ българин, поради което и преписките им са прекратени. Това е доста висок брой преписки или лица, които сме получили.
За допълнителна проверка са извадени 5930.
Всъщност закъснели сме по процедурата за 37 лица.
Общо взето мога да кажа, че процедурата действително отнема повече време, отколкото е по закон – средно около 18 месеца. Но това е така заради проверката, която извършват службите за сигурност по отношение на всички, подали молби. По тяхна официална информация, получена при нас, те не могат да проверят повече от 10 000 лица.
Именно заради това ние сме си направили график за разглеждане на молбите и съответно за интервютата, които насрочваме – по 500 молби на заседание, което, уверявам ви, е сериозна работа.
Вие знаете, че всъщност аз докладвам тук, но в Съвета по гражданство Министерството на правосъдието има само двама свои представители. Останалите са представители на още осем други ведомства – Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за българите в чужбина, ДАНС и Държавната агенция за бежанците.
Решенията на съвета се вземат с явно гласуване, с квалифицирано мнозинство – две трети от присъстващите. И каквото и аз да кажа, аз имам равен глас с останалите членове на съвета.
Каквото и да ме попитате – защо или как или какво се случва, ще отговоря.
Министерството на правосъдието безспорно е институцията, която организира процедурата, извършва интервютата със своите служители. Опитали сме се да създадем по-добра организация. Вие видяхте, че направихме ремонт, за да не стоят хората навън на дъжда и да чакат за интервюта.
Но на въпроса защо не гледаме повече преписки за по-кратко време, аз ви отговорих – това е изискване от службите за сигурност – десет хиляди броя на година.
Ако имате конкретни въпроси, ще ви отговоря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Русева.
Няколко бележки, преди да започнем с въпросите. Разбира се, ще дадем думата на господин Вангелов, защото и той има отношение по тази тема. Но първо, позволете ми да приветствам колегата Желев като нов член на нашата комисия – забравих да сторя това в началото. Добре дошъл. Присъединявате се на първата година от работата на комисията. Желая Ви много години да служите в тази комисия.
Нас ни притесняват няколко неща. Първо, притеснява ни броят на лицата, на които са поискани допълнителни документи.
Запушването на системата започна с това, че в крайна сметка Съветът по гражданство не уважава издадения вече от Държавната агенция за българите в чужбина акт за произход, тоест удостоверение за български произход и започва да води едно собствено разследване за произхода на всеки един кандидатстващ, което в някаква степен противоречи и на закона. Защото това е акт на администрацията, с който вече е удостоверен произходът.
Както виждаме това продължава. И всъщност тази бройка 5681 кандидати са в това състояние.
На второ място, притеснява ни това, че една Държавна агенция, пък била тя и ДАНС или структурите за национална сигурност фактически задават някакъв таван или някаква годишна квота на молбите, които могат да бъдат обработени. Това е абсолютно ненормално, неприемливо и нереално. Още повече, че основната работа се върши от вас, от Съвета по гражданството, от структурата в Министерството на правосъдието, която има функциите по това. Така че не съм съгласен с Вас, че Вие сте там само един председател на Съвета по гражданството. Не, основната част от работата, от интервютата се върши при Вас.
Между другото, и в интервютата има огромно изоставане. Насрочването на интервюта вече е за догодина и за по-догодина. Същото се случва между другото и в Агенцията, където капацитетът очевидно е изчерпан.
Честно казано, аз не знам, и Вие можете да ни информирате дали това са просто подадени молби, с които по някакъв начин се препълва и блокира системата или реално има този поток от кандидати.
Но така или иначе ние трябва да създадем обстановката, условията, при които те да бъдат обработени, а не да казваме, че щом ДАНС може да обработи 10 хиляди, значи 10 хиляди е таванът, който можем да поемем тази година. Тъй че погледнете нещата по този начин.
Предлагам, преди да разгърнем дискусията, да дадем думата и на господин Вангелов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА:: Мога ли аз да отговоря?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА: Вие знаете, че аз винаги съм гледала на Министерството на правосъдието като стожер на законността в това правителство. И ако ние не прилагаме законите, както се казва, няма кой друг да го направи.
Аз смятам, че това, което ние изискваме в процедурата по издаване на документи за българско гражданство, е именно спазването на закона. И може би са Ви подвели, ако смятате, че само удостоверението за български произход е достатъчно в една преписка да се даде българско гражданство.
Законът е ясен и в §2 се казва, че е необходимо удостоверение, заедно с доказателство, че има възходящо по произход българско гражданство.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: За български произход.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА: Аз няма да споря точно, защото не съм взела закона пред мене. Но знаете, че Върховната административна прокуратура през 2014 г. е направила проверка в Държавната агенция за българите в чужбина и е констатирала притеснителни неща, като е дала препоръки. Въз основа именно на тези препоръки, на констатациите на Върховната административна прокуратура ние сме установили този ред, който в момента прилагаме. Смятам, че българското гражданство е въпрос на национална сигурност и особено сега, в този критичен момент.
Точно вчера получихме една справка от Интерпол, с която ни питат как едно лице, за което има съмнение, че е български гражданин с български паспорт, действително ли му е издадено такова. Става въпрос, че са го спрели на летище във Великобритания, в Лондон. Това за мене е много притеснително.
РЕПЛИКА: Може ли името.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА: Той се казва Вергил Сефери, който е роден в Албания, на границата с Косово. Аз съм минавала оттам и познавам местността.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Нека да не влизаме в конкретни казуси. Аз съм убеден, че има много такива и нашите служби за сигурност работят по тях и отговарят на тези въпроси. Това ни е работата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА: Нека да работят. Нека да не ги пришпорваме. Но в такава сензитивна ситуация да им кажем: гледайте повече преписки, е несериозно. Колкото ми кажат службите, аз толкова мога да разгледам. Не мога да изисквам от тях повече. Може би ако вие можете…
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Съвсем неправилно поставяте нещата, още повече, че Вие познавате закона и знаете, че трябва да го изпълняваме всички. Службите не са тези, които задават законите в държавата, слава Богу, все още. Така че, не те ще определят квотите за приемане на заявления за българско гражданство.
Съгласен съм с Вас, че трябва да изпълняваме закона. Законът казва ясно и категорично, че актът на държавната администрация, в случая удостоверение за български произход, е издаден от държавната администрация. Той може да бъде атакуван, но не като не бъде уважаван, а от съответния административен съд.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА: Кой ще го атакува?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Съветът по гражданството и Вие като негов председател, ако не го признавате този акт. Ако го признавате, означава, че трябва да продължи производството по българското гражданство, което да завърши по един или друг начин. Ако други обстоятелства не са изпълнени, ако не са налице други документи, които се изискват от закона – да, една преписка може да бъде прекратена. Но това висене на преписките в очакване на нови доказателства…
В крайна сметка има цяла държавна структура, наречена Държавна агенция за българите в чужбина, която върши тази работа. Тя проверява обстоятелствата по доказване на български произход, не на гражданство. Така че очакваме от нея да си свърши работата, а вие да продължите по-нататък. Така че разтоварите и потока, с който сте натоварени, което ви пречи да гледате повече заявления за гражданство. Но не искам да влизаме в този диалог. Искам и колегите да могат да зададат своите въпроси.
Преди това обаче давам думата на господин Вангелов да каже няколко думи за това и защо в Агенцията също се появява едно забавяне, едно изоставане. Дали е само въпрос на капацитет или е въпрос и на свършена работа. Защото ако сега хората се записват вече за подаване на документи за догодина, мисля,че това е абсолютно безполезно. Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Точно преди една година на този ден бях назначен за председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това е повод за черпене.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Не знам дали е повод за черпене. Тогава имахме изоставане от два месеца над едномесечния срок. Но с напрягане на вътрешните човешки ресурси, на наличните ресурси в Агенцията през месец август 2015 г. срокът ни бе сведен до 20 дни, при положение, че нашият срок е регламентиран в АПК и е едномесечен. Тоест през месец август 2015 г. ние успяхме да сведем срока на 20 дни, въпреки че растеше постоянно притокът на заявители.
От август месец досега отново Агенцията има сериозен приток на заявители. И тъй като човешките ни ресурси остават непроменени – третата дирекция още не е факт, сега ще спомена за нея защо, ние в момента достигаме до едномесечно закъснение върху едномесечния срок, който имаме по закон. Пак казвам, въпреки напрягането на всички човешки ресурси.
Изпратили сме писмо до нашия ресорен вицепремиер за вашето решение и гласувания ни нов бюджет, с който ни давате възможност да разкрием тази трета дирекция, която да удостоверява само български произход, да не бъде потискана другата – експертната дейност на Агенцията.
От кабинета на госпожа Кунева бе изпратено писмо до госпожа Бъчварова, но тъй като се оказа – това не е новина за никого, че в България действа нещо като борд и една администрация не може да увеличи числеността си, ако не получи свободни, незаети бройки в друга администрация. Ние сега искрено се надяваме да получим такива бройки – десет бройки. Знаете, че за толкова кандидатствахме, когато се мотивирахме пред вас, пред комисията, че Агенцията има нужда да стане от 25 на 35 човека.
Иначе сме готови с проекта си за устройствен правилник и то много отдавна сме готови. И ако дойде скоро, до една-две седмици положителен – да се надяваме – отговор, че ще получим тези бройки, ние имаме възможност да започнем веднага съгласувателна процедура. И ако предположим, че и тя ще отнеме две седмици, след месец – месец и половина – два месеца, бихме могли да обявим конкурсите за назначаване на нови хора и да започне пълноценно дейността на новата трета дирекция.
Това са мерките, които сме предприели. Това ще ни даде възможност да влезем отново в едномесечния срок, надявам се. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, преминаваме към въпроси и дискусия. Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Госпожо заместник-министър, дами и господа народни представители! Скоро, преди десетина дни, направихме среща с Вас. За съжаление, от разговора, който проведохме, не виждам да има някаква полза.
Първо, в тази справка, която сте дали тук, нито пише коя година са подали кандидатите заявление за българско гражданство и как точно са 37 забавените. Това е абсурд. Има от 2012 г. хора, на които все още не им е разгледана преписката, защото в Съвета по гражданството Министерството на правосъдието внася протоколите и там странно защо един протокол с по-предна дата влиза напред, друг от преди три-четири години не влиза.
Така че тази справка просто е несериозна. Който я е изготвил, ако е от Дирекция „Българско гражданство”, или са го направили поради това, че са некомпетентни, или са го направили с цел заблуда на народните представители.
Ние много добре знаем от предходното ръководство на Министерството на правосъдието, защото сме разглеждали вече в комисията какви са точно преписките, които са забавени, и какъв брой са. Едва ли откакто Вие сте заместник-министър – от месец-два, са станали само 37 забавените преписки. Това е първото.
Второ. От тази справка не е ясно в предходните 2014, 2013, 2012, 2011 г., тоест през последните пет години какъв е бил броят на хората, които са придобили българско гражданство, за да ги сравним с този брой от 2015 г. и да видим как примерно преди две или три години е можело 16 хиляди или 15 хиляди души да придобият българско гражданство, а сега изведнъж капацитетът на определени институции е намалял рязко.
За мене също са нелогични нещата, които се случват напоследък в Съвета по гражданството и респективно това решение на Министерството на правосъдието никой не може да ме убеди, че не е взето от Вас като заместник-министър, а именно на хората, които кандидатстват за българско гражданство с близък роднина, тоест първи или втори братовчед или вуйчо или чичо, преписките им да биват махани за допълнителна проверка и допълнително доказателство.
Съжалявам много, но на нас ни костваше повече от година, за да направим така, че между институциите в България да има синхрон и да се базират на определени изисквания към кандидатите. И това беше направено. Сега тръгваме от нулата. Идва някой нов и решава, че той е най-великият и най-много разбира закона. Ами съжалявам!
Обаче освен закон има национални интереси на България. За мене е недопустимо всяка седмица 100-200 турци от Турция да получават българско гражданство и за тях да се смята, че не застрашават националната сигурност на държавата, а българските общности я застрашават! Съжалявам много!
Ако има лица, които са се проявили в Европа или на друго място и са извършили престъпление, Вие знаете, че има съответния режим да им се отнеме българското гражданство. И това нашите служби могат да го направят с един доклад до Вас и да им бъде отнето това гражданство. И на такива хора нека да им бъде отнемано гражданството. Няма никаква пречка. Но някой да решава кой е българин и кой не е, малко влиза в ролята на Бог, което е недопустимо. Освен това някой да смята, че хората в Македония не са българи, а са македонци, също е недопустимо.
Когато говорим за тези проблеми, ние очакваме от институциите реално да предложат решение на тези проблеми и реално да покажат истинската статистика.
Аз лично разговарях с госпожа Захариева – министър на правосъдието, която преди да влезе в пленарната зала решението да бъде избрана за министър, тя пое ангажимент пред нашата парламентарна група, която е част от мнозинството, която е подписала програма за управление на страната, първите страници на която касаят българите зад граница.
И Вие като заместник-министър, и госпожа Захариева като министър на правосъдието следва да спазвате тази програма на управлението. Вие сте предложени от това управление, не сте предложени от някое друго място. А вие не спазвате нещата, за които ние сме подписали споразумение за управление на тази държава. Това не е нормално!
Съжалявам, че съм емоционален. Но госпожа Захариева пое ангажимент пред нашата група, че за нея е най-важно българите зад граница да придобиват всякаква възможност и за временно, и за постоянно, а включително и за българско гражданство, защото това е практиката на всички останали държави, които имат малцинства зад граница, включително бяха дадени примери с Полша, Румъния, Унгария и т.н. Госпожа Захариева каза, че тя е за облекчено получаване на българско гражданство от тези общности, защото те са важни за българските национални интереси. Те са важни, ако един ден живеят в България, за решаване на демографската криза на страната и т.н.
В следващия момент Министерството на правосъдието излиза с оправданието, че ДАНС определя квотите. Ами ДАНС кои са? ДАНС ще искат и 5000 на година – най-добре. Даже ако имат 1000 на година, за ДАНС е най-добре, няма никакъв проблем. Но има програма за управлението на страната, която е договорена между четири парламентарни групи.
И аз остро възразявам за това, че практиката в Министерството на правосъдието се променя. И ще го заявя най-категорично. Ако не си вземете поука от всички тези неща, за които говорихме сега с Вас, лично ние от Патриотичния фронт ще предприемем действия към Министерството на правосъдието по всякакъв начин, включително с искането на оставки и т.н. Това не е заплаха. (Неразбираема реплика от заместник-министър Русева извън микрофона).
Аз докато говорихте, не съм Ви коментирал особено, така че и Вие не ме коментирайте. Това не е заплаха. Но за мене е недопустимо някой човек от ръководството на Министерството на правосъдието да допуска, че македонците не са българи. Съжалявам! Да не говорим за гагаузите и за всички останали.
Така че когато правите справки, ги направете както трябва, за да може хората да добият представа, а не да бъдем заблуждавани като народни представители, защото това, което давате като справка, просто не е вярно.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Колеги, извън емоцията, числата говорят, че проблеми има. По наша информация миналата година Агенцията е издала 2141 удостоверения за произход. Става въпрос за 2015 г. Издала удостоверения. Което означава, че с онова, което отлежава към момента, потенциалът са десетки хиляди кандидати за гражданство. И ние трябва да сме готови да посрещнем тази вълна, да я обработим и да я поемем, а не да се опитваме да ограничим кандидатите с ДАНС, с това, с онова и да ги откажем в един момент.
Ако това е политиката на Министерството на правосъдието, настина господин Ангелов, предполагам, че вие като управляващи ще трябва да си извадите съответните заключения. Но не мисля, че е така.
Колеги, друг иска ли думата по тази точка? Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Само едно предложение искам да направя. Искам наистина и двете институции – и Държавната агенция за българите в чужбина, и Министерството на правосъдието да изготвят и да ни предоставят писмено адекватни справки, подписвани от ресорния заместник-министър или от министъра и от шефа на Агенцията или от заместник-шефа на Агенцията за българите в чужбина, с които ние реално да придобием представа какво се случва. Защото това за мене не е никакъв документ. И наистина искаме точно справки по години, през последните пет години колко души са подали, какво гражданство са получили през последните пет години хората – българи зад граница и т.н. да бъде една реална справка, от която да се придобие някаква информация. Това, което ни е представено, е един лист, който не е подписан от никого и никой не носи отговорност за него. Изпратете от двете институции по една реална справка и ги подпишете отдолу, за да можем наистина да водим някакъв разговор.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, хайде да формулираме нещата малко по-широко като
РЕШЕНИЕ,
а именно, че изискваме от двете институции – Министерството на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина не само справки за това какво се е случвало през последните пет години, защото те ще ни дадат ориентация за тенденцията, но и да ни запознаят с някакви чисто административни мерки, защото аз не мисля, че пречката е в закона, с които ще се справят с този поток от кандидати за българско гражданство. Да се справят – това означава да обработят заявленията и да излязат със заключения – да или не. Но да не натрупваме повече изоставане в системата и отлежаващи молби, които да връщаме ей така, с измислени основания. Защото в закона няма такива.
Така че очакваме, госпожо Русева, в едно следващо заседание да ни запознаете и с тази справка за тенденцията през последните пет години. Тя очевидно е възходяща, тоест увеличава се броят на кандидатите за българско гражданство,но и да ни кажете как смятате да посрещнете тази вълна.
Искате думата? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА: Аз действително искам да потвърдя ангажимента и на министъра на правосъдието и нейното желание все повече лица, които имат български произход, да придобият българско гражданство. Тя го е заявила и днес също го заяви това пред мене. Ние по никакъв начин не искаме да ограничаваме хората. Въпросът е, че ние не можем да разгледаме преписки, които вече не са проверени от ДАНС. Твърдо го каза това. Аз обясних, че капацитетът е 500 лица или молби на заседание. Но ние в петък имаме среща с ДАНС и ще разговаряме по тези въпроси, за да се изясни ситуацията и да сме наясно какво правим. Защото вие ни атакувате все едно ние сме виновни. А преписките не идват при нас и ние затова не можем да ги разгледаме.
Вие разбирате какъв е омагьосаният кръг. Затова може би тук трябваше да бъде представител на Министерството на вътрешните работи, за да видим къде е решението.
Независимо от това аз съм поела ангажимента, в петък ще имаме среща с ДАНС, за да видим как да върви напред работата и наистина да не се струпват чакащи хора и разочаровани хора.
Освен това искам да кажа, че лицата, които подават молби, е добре да го правят не само в Министерството на правосъдието, а и в консулските и дипломатическите ни мисии, за да върви по-лесно процесът, да не се струпват отпред и да им бъде трудно. Понякога стоят с куфари, идват специално само за да си подадат документите, вместо да подадат тези документи до наше българско представителство. Просто го казвам като информация. Това също ще облекчи процеса.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Нали знаете, че в някои от тези държави, в които живеят нашите сънародници, не е особено желателно да се редите пред българското консулство и да си подавате документите за български произход и за българско гражданство. Ако не го знаете, питайте нашите дипломати там, те ще Ви кажат това нещо.
Иначе аз поемам ангажимента на следващото заседание, когато Ви поканим да ни запознаете със справката и с мерките, които ще предприемете, да поканя и представител на ДАНС. Защото трябва да говорим открито и ясно. Ако трябва, ще направим и закрито заседание на комисията. Но аз искам да знам какъв е проблемът в ДАНС и защо ние не можем да посрещнем нуждите на държавата от подобна дейност. Да, те са натоварени с тази задача. Ако не могат да я решат със сегашния състав, ще трябва да искат, както Агенцията за българите в чужбина иска увеличаване на състава и създаване на специален отдел и ще се създаде специален отдел, който да работи по тези въпроси.
Но задачата е много по-голяма от всички нас и тя отговаря на националните интереси. И ние сме длъжни да се съобразим с това, а не с капацитета на ДАНС.
Госпожа Янкова искаше думата. Извинявам се, госпожо Янкова, че останахте за накрая.
ДОРА ЯНКОВА: Благодаря, господин председател. Аз по-скоро смятам, че не е основната причина там. Защото всичко, което сме слушали тук като процедура и като възможности, го знаем. Ние слушахме преди Вас, госпожо заместник-министър, и колегата Ви, който идва в комисията.
Нашето желание е максимално да напрегнете капацитета на Съвета, да имате един по-добър синхрон с Агенцията за българите в чужбина и съответно това да дава реални резултати. Защото сега ние тук всички под различна форма по някакъв начин сме управлявали определени неща и знаем, че в момента Вие сте на върха и над Вас е вицепрезидентът, който издава указите.
Ето, това според нас е причината. Зад забулването, че службите са основната причина, според нас не е вярно. Ние бихме желали, както каза председателят, всички звена на гражданството да ги поканим и да видим защо и къде скърца. Действително в тази ситуация ДАНС има много работа, в момента е неспокойно навсякъде.
Но паралелно с това ако ние трябва да защитим и да дадем самочувствие и радост на хората, които искат да стават българи, това не бива да е пречка. Животът си продължава, със страх или без страх.
Това ни е молбата към Вас и то не е молба, а като народни представители, носейки народния вот, искаме да напрегнете капацитета на администрацията.
Сега се чуват коментари, че Съветът има определен капацитет, работи донякъде и, прави определени преписки и след това чакаме.
Това го казвам само като мнение. Нямам желание за отговор. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Янкова. Само ще си позволя да Ви коригираме. Нашата работа – на всички, които работим за българската държава, не е да радваме тези, които искат да стават българи, а поне на онези, които са българи по произход, да им дадем възможност да кандидатстват за своето гражданство. Защото ние не сме тези, които раздаваме произход. Него го е дал Господ. От нас зависи тези хора да бъдат приобщени. И на това е посветена работата на тази комисия. Мисля, че на това трябва да е посветена и работата на държавните институции.
Аз наистина очаквам на едно следващо заседание на нашата комисия да ни запознаете с това как ще я свършим тази работа. А пък представители на ДАНС, разбира се, ще бъдат тук като желан гост, за да обяснят защо не могат да я свършат. Защото когато има желание, има и начин как да се свърши едно нещо.
С това мисля, че изчерпахме тази точка от дневния ред. Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието и от Държавната агенция за българите в чужбина.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ЗА ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ НЕЙНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ.
По инициатива на част от членовете на комисията и с критичните бележки на госпожа Янкова на едно предишно заседание се заехме да изготвим нещо като отчет за работата на комисията през последната една година, защото наистина това съвпадна и с годишнината от нашето създаване.
Отчет за работата на Комисията по политиките за българите в чужбина за периода 18.03 2015 г. – 23.03.2016 г.
Комисията по политиките за българите в чужбина е създадена с Решение от 04.03.2015 г. като една от постоянните комисия към 43-то Народно събрание. За изминалия едногодишен период Комисията е провела 19 заседания, на които са разгледани общо 5 законопроекта и Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, внесена от Министерски съвет. Три от разгледаните законопроекти са предмет на законодателна инициатива на народни представители членове на Комисията.
Като основен подход в работата на Комисията бе възприето проследяването и анализирането на процесите сред българските общности зад граница, в резултат на което бяха проведени значителен брой тематични заседания по конкретни проблеми. На много от заседанията бяха изслушани висши държавни служители и експерти, като представители на съответните институции, с цел намирането на работещи решения, изграждането на по-добра координация и преодоляването на конфликтни ситуации. За участие в заседанията като гости редовно бяха канени представители на българските общности, лидери на българските организации в чужбина и представители на неправителствения сектор с цел разширяването на информацията по даден проблем, повишаване качеството на работната дискусия и участие в намирането на работни решения.
На 23.04.2015 г. беше проведено заседание с участието на посланика на Украйна Микола Балтажи, на което беше обсъдена текущата ситуация с българската общност в Украйна.
Темата за българската общност беше засегната и на второ заседание в аспекта на издаването на визи и получаването на статут на пребиваване на българи от Украйна, които вече се намират на територията на страната и желаят трайно да се установят в България, както и на такива, които в перспектива във връзка с ситуацията в Украйна се обръщат за съдействие към българските дипломатически представителства с желанието да се преселят.
На 10.06.2015 г. на заседание на Комисията беше поканен Антон Киссе, депутат във Върховната рада на Украйна и президент на Асоциацията на българите в Украйна, който представи актуална информация за ситуацията сред българската общност и очерта основните проблеми. Бяха обсъдени възможностите за доставяне на хуманитарна помощ от страна на България за българската общност в Донецка и Луганска област.
На 7.05.2015 г. беше разгледан проблемът, засягащ сградата в гр. Прага (Чехия), която се използва от Българската културно-просветна организация, с оглед намерението на МВнР да продаде имота.
На 13.05.2015 г. на заседание на Комисията бяха разгледани проблемите, свързани с доказването на български произход сред българските исторически общности и придобиването на българско гражданство, с участието на министъра на правосъдието Христо Иванов. На първото заседание бе поставено на двете институции (ДАБЧ и МП) да направят съвместен анализ на дейността по установяването на български произход и придобиването на българско гражданство, както и да разработят варианти за решаването на противоречията между тях.
На 16.09.2015 г. се проведе второ заседание по темата, на което беше представен доклад от страна на министъра на правосъдието, в който беше направен подробен анализ на дейността на Съвета по гражданство и бяха представени постигнатите съвместни решения с ДАБЧ относно прецизирането на доказателствата за български произход на кандидатите за българско гражданство на това основание.
На 27.05.2015 г. беше разгледана темата за образователната политика към българите зад граница с участието на министъра на образованието и науката Тодор Танев. На заседанието се дискутира финансирането на българските училища в чужбина, като бяха представени Национална програма „Роден език и култура зад граница“ и ПМС 334/11. Отделено беше внимание и на възможността за обучение в български висши училища на представителите на българските общности, регламентирано от ПМС 103/93 и ПМС 228/97, като част от образователната политика към българите извън страната.
На 24.06.2015 г. беше проведено второ заседание по темата, на което присъстваха представители от МОН, ДАБЧ и председателя на Асоциацията на българските училища в чужбина доц. Боян Кулов. Обсъдени бяха регламентиращите постановки в Закона за предучилищното и училищното образование, който включва понятието български училища в чужбина, но ги посочва единствено като държавни. Посочено беше от доц. Кулов, че е необходимо признаването под каквото и да е название на българските училища в чужбина като образователни институции в Закона.
На 2.07.2015 г. беше проведено съвместно заседание с Комисията по културата и медиите, посветено на присъствието на българските медии сред общностите ни извън страната. На заседанието присъстваха представители на държавните институции, националните радио и телевизия, Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.
Особено внимание бе отделено на проблема, свързан с евентуалното закриване на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак” в Република Молдова. Проведено беше заседание на 7.10.2015 г. в разширен формат, в което взеха участие ректорът на университета Мария Паслар, представители на българската академичната общност и на държавните институции. На заседанието беше решено да бъде създадена работна група от МОН за провеждане на разговори с молдовското министерство на образованието и науката.
На 10.12.2015г. заседанието на Комисията беше посветено на българските общности в Република Албания и Република Косово. Участие взеха представители на общностите ни в двете държави, които очертаха основните проблеми, свързани с легитимирането на двете общности като официално признато българско малцинство, както и перспективите за развитие на контактите им с България.
На 20.01.2016 г. се обсъдиха възможностите за създаването на изборни обществени съвети на българите в чужбина към дипломатическите и консулските представителства. Г-н Борис Вангелов информира Комисията за създаването на Консултативен съвет към председателя на ДАБЧ по въпросите за формирането на национално представителство на българите извън Република България.
Бяха обсъдени и новите електронни консулски услуги за българските граждани извън страната, които представи МВнР. На заседанието беше уточнено, че след шестмесечен период на тестване на новата система за предоставяне на електронни услуги, представителите на МВнР ще представят на Комисията данни за резултатите от прилагането й.
На 10.02.2016 г. заседанието беше посветено на българската общност в Република Сърбия и проблемите, свързани с обучението по български език. Разгледан беше въпросът за качеството на преводите от сръбски на български език на учебниците по общообразователните предмети и необходимостта от редакцията им, перспективите за развитието на обучението по български език на представителите на българското национално малцинство в системата на средното образование, отношението на местните власти и позицията на сръбската държава като цяло.
За посочения отчетен период от председателя на Комисията са зададени 3 въпроса към министъра на външните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството, засягащи пресъставянето на свидетелствата за раждане на българските граждани, родени в чужбина, и предоставянето на хуманитарна помощ за българското население в кризисните райони на Украйна.
Председателят и членовете на Комисията осъществиха задгранични командировки във връзка с провеждани мероприятия в Украйна, Македония и Сърбия.
Председателят заедно със сътрудници на Комисията проведоха среща с Негово Светейшество Български патриарх Неофит, митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Западно и Средноевропейски митрополит Антоний и обсъдиха дейността на Българската православна църква сред общностите ни в чужбина.
Румен Йончев проведе срещи и с председателя на комитета по външна политика на Върховната Рада на Украйна, Ганна Гопко, с директора на филиала на музикалния колеж „Щефан Няга“ в гр. Твърдица, Република Молдова, Ала Кара, с председателя на общинския съвет на община Димитровград, (Цариброд, Република Сърбия) Драган Манчев, с представители на обществените съвети от Франция и Австралия.
Сътрудниците на Комисията участват като наблюдатели в Консултативния съвет към председателя на ДАБЧ по въпросите за формирането на национално представителство на българите извън Република България, междуведомствената комисия по образователна политика на българите в чужбина и междуведомствената комисия по въпросите на българските неделни училища в чужбина.
На 01.06.2015 г. беше изпратено писмо до Министерството на правосъдието да бъде включен представител на комисията със статут на наблюдател към Съвета по гражданство, но беше получен писмен отказ с мотива, че има нормативно установена тайна, свързана със заседанията на съвета.
Сътрудниците на Комисията присъстваха на Годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, проведена на 30-31.07.2015 г. в гр. София.
Разгледани законопроекти:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, 554-01-19 от 04/02/2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, 554-01-20 от 04/02/2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, 554-01-116 от 16/06/2015 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, 554-01-117 от 16/06/2015 г.
5. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., 502-01-86 от 30/10/2015г.
6. Брой проведени заседания: 19
7. Брой изготвени протоколи от заседания: 19
8. Брой изготвени становища за заседания: 6
9. Теми на проведените заседания:
На 18 март 2015 г.
1. Обсъждане на проект за вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и третото Народно събрание.
2. Обсъждане на предложения за предстоящи инициативи и задачите на комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и третото Народно събрание.
На 25 март 2015 г.
1. Изслушване на г-н Борис Вангелов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
2. Обсъждане на постъпили законопроекти в Комисията по политиките за българите в чужбина.
На 8 април 2015 г.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 04.02.2015 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от ЮЛИАН КРЪСТЕВ АНГЕЛОВ и група народни представители на 04.02.2015 г.
На 23 април 2015 г.
1. Обсъждане на ситуацията с българската общност в Украйна с участието на Негово превъзходителство Микола Балтажи, извънреден и пълномощен посланик на Украйна.
На 7 май 2015 г.
1. Изслушване на заместник-министъра на външните работи Румен Александров по повод проблема на Българската културно-просветна организация в гр. Прага.
2. Състояние на подготовката на хуманитарната помощ за Украйна, както и проблеми с издаването на визи и получаването на статут за пребиваване в България по отношение на българите в Украйна.
На 13 май 2015 г.
1. Изслушване на министъра на правосъдието Христо Иванов във връзка с проблемите, свързани с придобиването на българско гражданство на чужди граждани от български произход, представители на българските исторически общности.
На 27 май 2015 г.
1. Изслушване на министъра на образованието проф. Тодор Танев във връзка с образователната политика към българите зад граница.
На 3 юни 2015 г.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19/04.02.2015 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20/04.02.2015 г., внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители.
На 10 юни 2015 г.
1. Представяне на информация за обстановката в Украйна и ситуацията сред българската общност от господин Антон Киссе, депутат във Върховната рада на Украйна и президент на Асоциацията на българите в Украйна.
На 24 юни 2015 г.
1. Българските училища в чужбина – стратегии, тенденции, проблеми.
На 2 юли 2015 г.
Съвместно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина и Комисията по културата и медиите
1. Достъп до медии на българските общности с цел осигуряване на висока степен на информираност за обществения живот в България, както и възможности за отразяване на проблемите им в националните медии у нас.
На 16 септември 2015 г.
1. Изслушване на министъра на правосъдието Христо Иванов относно направения съвместно с Държавната агенция за българите в чужбина анализ на дейността на Съвета по гражданство и практиката по издаването на удостоверения за български произход.
На 30 септември 2015 г.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
На 7 октомври 2015 г.
1. Възможности за запазването на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак” в Република Молдова.
2. Разни.
На 11 ноември 2015 г.
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г.
На 10 декември 2015 г.
1. Специфика и проблеми на българските общности в Република Албания и Република Косово.
На 20 януари 2016 г.
1. Създаване на изборни обществени съвети на българите в чужбина към дипломатическите и консулските представителства.
2. Електронни консулски услуги за българските граждани извън страната.
На 10 февруари 2016 г.
1. Проблеми на обучението по български език сред българската общност в Република Сърбия.
На 24 февруари 2016 г.
1. Разглеждане и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29.01.2016 г.
Колеги, вие сте получили надявам се отчета на вашата поща и вече сте го погледнали. Предполагам, че и за вас е било интересно да видите какво сме свършили, колко пъти сме заседавали, с какви теми сме се занимавали през тази година.
Разбира се, аз приемам бележките към нашата работа не толкова като натиск да напишем някакъв отчет и да изброим колко заседания сме провели, защото не това е целта на комисията, а да се опитаме и да свършим нещо.
Взимам повод и от днешното заседание, от предходната точка, където вече втори път, трети път се занимаваме с една и съща тема, а някак си няма чуваемост. Трудно ни е, защото нашата комисия има особен статут. Тя не се занимава толкова много със законодателство, ние не гледаме законопроекти, а по-скоро се опитваме да правим парламентарен контрол и да упражняваме парламентарен натиск върху държавната администрация да си свърши работата.
Разбира се, от всичко това, което обобщаваме като заключение от дискусиите, следват законодателни предложения и ние ще ги правим. Всеки един от вас може да ги прави като народен представител, можем да ги правим и заедно. Такива прецеденти вече има. За съжаление от малкото закони, които са минали през нашата комисия, почти нищо още не е влязло в пленарната зала. Тоест някои от тях са гледани на първо четене, но няма реални последствия.
Така че тепърва трябва да намерим работещия механизъм тези дискусии, на които посвещаваме не малко време от нашата работа, да имат и резултати.
Има доста идеи вече и по дискусията, която проведохме и за Тараклийския университет, и по дискусията за визите и гражданството и т.н., все неща, които могат да се пресъздадат в закони.
Аз като председател ще мобилизирам екипа на комисията да дават такива предложения, ще разчитаме на вашата подкрепа като членове те да бъдат внесени и отстоявани в пленарната зала. Но това е свършеното за една година, което стои пред вас.
Моля ви, ако някой има коментари и допълнения, да ги направи, за да видим дали наистина сме били полезни. Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Мисля, че дейността на комисията може да не е като водещите комисии в парламента, както Бюджетна, Правна и т.н. Мястото на тази комисия е да покаже, че българските общности зад граница са важни за българската държава. И в тази си роля комисията е важна именно за защита на този национален интерес.
Това, че при нас не минават определени законопроекти или минават съвсем малко законопроекти, не е толкова от значение. Защото не е важно само да гледаш определени закони или ратификации и т.н., важното е да покажеш на своите сънародници зад граница, които са милиони, че българската държава я е грижа по някакъв начин за техните проблеми и търси начини да ги разрешава.
Така че мисля, че в тази насока комисията за една година успя да съгласува работата между определените институции до днешния ден. Надявам се, че и занапред ще успяваме пак с натиска, който можем да оказваме като комисия върху самите институции, да решаваме тези проблеми. И наистина в края на мандата на това Народно събрание или на тази комисия да можем да се поздравим и да кажем: ето, тези проблеми, които десетилетия тормозеха българите зад граница, вече имат решение и поне част от решаването на тези проблеми е благодарение на тази комисия.
Така че това ще е достатъчно за тази комисия. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. Засега силата ни е в набелязване на проблемите. Тоест имаме един дълъг конспект от проблеми, които вече сме маркирали. Остава да търсим решението им. И всъщност всеки един от нас като народен представител трябва да се опита от тези проблеми да изведе решенията, които касаят законодателството. Ако не, ние ще продължим да каним изпълнителната власт тук в нейната роля да ни се отчете и да каже как оттук нататък те ще бъдат решавани.
Защото наистина поне това, което аз констатирам, а предполагам, че и вие го забелязвате, е една инертност, едно нежелание за активност на тази тема, особено когато става дума за българското гражданство, особено когато става дума за удостоверяване на произхода. А пък проблемите ни затрупват. Това, което се случва около нас в околните държави, ако щете, в Македония, в Украйна неминуемо ще доведе до повече натиск върху държавата от страна на нашите сънародници отвън. И ние сме им длъжници. Да не говорим за онези, които напуснаха държавата през последните 20 години, които също имат огромни проблеми. Слава Богу, те вече стават все по-организирани, по-добре се координират и очакват от нас реален партньор в България, с който да комуникират, на който да съобщават за своите проблеми и грижи, а ние да търсим техните решения.
Така че убеден съм, че от работата на комисията полза има. Разбира се, само за една година ние едва ли можем да променим атмосферата на работата в изпълнителната власт само със средствата на парламентарния контрол в рамките на нашата комисия. Но съм убеден, че ще продължим със същия устрем. И се надявам донякъде, поне малко нещо да сторим, защото това е смисълът на нашата дейност тук.
Ако нямате други бележки, отчетът остава за сведение. Следващият ще е след една година или след шест месеца. Ако Народното събрание оцелее цяла година, ще има доклад следващата година. Ако не, някой след нас ще прави същия отчет.
Така че нека днес, отбелязвайки първата годишнина от създаването на комисията, да си пожелаем успех в нашата бъдеща работа.
Мисля, че отсега нататък трудно някой може да оспори съществуването на тази комисия. По-скоро трябва да намерим начин тя да работи по-добре.
Първата точка беше малко разочароваща, защото очакваме от държавата и от държавната администрация да бъде много по-активна.
Има ли други желаещи за коментари, за изказвания? – Не виждам.
С това нашата работа за днес приключи. Закривам заседанието.
.
