Враждебна, богомилите, „Вашите крила“ и интернет

На 12 февруари 2016 г. най-известният български новинарски сайт в чужбина – EuroChicago.com публикува статия на г-н Петър Атанасов от Калифорния, озаглавена „Jordanoff Airport Sofia“ или защо Асен Йорданов заслужава да бъде почèтен в родината си“.

„Група българи от Ню Йорк повдигат въпроса, че когато кацат в България, хората са посрещнати с името Враждебна, което съвсем не показва, че са добре дошли“ – с тези думи авторът  започва изложението си.  По-нататък той запознава читателите с живота и творческите постижения на един необикновен българин – Асен Йорданов. Създател на първия пътнически самолет DC-3, на въздушната възглавница, притежател на многобройни патенти не само в областта на самолетостроенето – на снегорина, на първите магнитофони, на телефонния секретар. Автор на книгата „Your Wings“ („Вашите крила“ – по нея са се учили на пилотско майсторство Нийл Армстронг, както и всички американски летци; издавана е и до днес в милионни тиражи – 100,000 само в Русия).

Любопитна подробност е и сполучливото сътрудничество на нашия сънародник в разработването и изпитанията на изобретения от Томас Алва Едисон прототип на хеликоптер. То го прави изключително популярен и му отваря вратите на американската самолетостроителна индустрия. Става главен конструктор на фирмата „Къртис“, работи в конструкторските екипи на световноизвестните „Локхийд“, „Дъглас“, „Боинг“. По време на Втората световна война конструира т.нар. „летящи крепости“ Б-17, Б-24 и Б-29, изтребителите Р-38 „Лайтнинг“ и 81 „Хоук“. Според добре запознати авторитетни специалисти приносът на Асен Йорданов се изразява в съкращаване на войната поне с няколко месеци.

Почèтен със стенопис на нюйоркското летище „Ла Гуардия“, увековечен с назоваване на залив в Антарктида Jordanoff Bay, наскоро и родното му отечество го удостоява с пощенска марка, юбилейна монета от 10 лева и превод на „Вашите крила“ на български.

Инициативен комитет от авиокомпании и летци ветерани са излезли с предложение столичното летище „Враждебна“  да бъде преименувано на „Jordanoff Airport Sofia“ по поводстогодишнината от създаването на първия български самолет от Асен Йорданов. Така българите ще въздадем символична почит на своя забележителен сънародник и ще поправим една историческа несправедливост, свързана с погрешното  осъвременяване на старославянската дума „враж“ („врач“).

Имаме късмет, че имената на населените места не се превеждат. Представяте ли си колцина биха били мераклиите да пътуват със самолет до дестинация Ненавист или Омраза? Защото такъв е преводът на Враждебна на английски – Hatred.

Корените на недоразумението с названието на населеното място, а оттам – и на едноименното най-голямо българско летище, са в далечното ни Средновековие. След кончината на цар Симеон Велики неговият син – цар Петър – се сблъсква с т.нар. манихейска (павликянска) ерес, идваща от Изтока, с най-известен представител поп Богомил. Благият характер на младия цар позволил в кратко време богомилството да се разпростре из цялата страна, а оттук – и към европейския Запад, с най-известни представители бỳгрите, катарите, наричани още и  албигойци. Кръстоносните походи пък придали обратен импулс, като се оказали причина за възникването на редица селища край средецката крепост. Основатели на Орландовци, Биримирци, Богров (местното население го произнася като „бугрòв“), Бов, Панчарево, Пасарел, по отдалеченото Кондофрей  (от фр. Cont de Ofrè – Граф на Офрè) са френски, чешки и полски рицари, участници в Четвъртия кръстоносен поход на разбития от цар Калоян Балдуин Фландърски. Твърде вероятно е те да са били рицари-тамплиери, свързани със западния вариант на богомилството.

Сред богомилите, особено т.нар. „съвършени“, е имало и високоерудирани за времето си народни лечители – „врачове“, които същевременно са били и своего рода пророци, гадатели. „Врач“ в древния смисъл на думата означава „лечител“. В руския език е запазена в стародавния си смисъл на лекар, докато в съвременния български език е надделяло метафизичното му естество. Особености на средновековното произношение, при което звукът „ч“-ъ е бил заместван от „ж“-ъ водят до озвучаването на „враЧ“ като „враЖ“. Така възникналото около седалището на лечителя-богомил село започнало да се нарича ВраЖебна. Турски източници от 17. век го назовават Ивражине. Известно е, че турците не могат да произнасят думи, започващи със съгласна буква – затова при тях Стамбул е Истамбул, Скандер – Искандер, и пр. Т.е. оригиналното звучение на топонима е било Вражине, сиреч Лечение, Лечител. Промяната, при която населеното място добива неблаговидното  (меко казано!) „Враждебна“, изглежда се е случила непосредствено след Освобождението от турско робство.

Що се отнася до названието на построеното от германците миналия век летище, то основателно носи наименованието на населеното място, защото над 90% от територията му са били землище на едноименното село – останалите десетина процента са отнети от съседните Слатина, Бусманци и Кривина. Историческата справедливост изисква наред с промяната да се отдаде дължимото и на предоставилото терена населено място, като се възстанови неговото оригинално название в съвременен вариант – Лечител. Това би могло да се осъществи посредством местен референдум.

Но да се върнем към Асен Йорданов. Негова е заслугата американският Конгрес да приеме пакет от закони, известни като Jordaphone Docket-FCC 68. Те разрушават монопола в комуникациите не само в САЩ. Което става предпоставка за възникването на свободни комуникационни мрежи, най-голямата от които е съвременният Интернет. Така многостранният талант на този технически гений се оказва буквално свързан с най-мощното средство за връзка между хората, превръщащо планетата в едно голямо село.

А, както е известно, новините в селото се разпространяват светкавично. Друг е въпросът обаче за реакцията на населението, които обикновено се оказват забавени. Все пак се утешаваме с пословичното „по-добре късно, отколкото никога“. Преименуването Летище Враждебна на Летище София Асен Йорданов би било знак на заслужена почит към жизнения и творчески път на един от най-заслужилите пред България и света българин.

Все пак и до днес върху вратата на дома му в САЩ стои табелка с надпис: „Асен Йорданов – български пилот авиатор“. Човекът до края на живота си е държал на принадлежността си към Родината.

Нека България на свой ред покаже на света, че оценява по достойнство лоялността на своите велики синове.

София, 3 март 2016 г.

Николай Любомиров Тодоров,

16-годишен, ученик в Х клас

(Статията е написана по материали, публикувани в интернет.)

.