Не, това не са просто думи, това е самата реалност. Всеки човек, всеки колектив, всяка организация, фирма и т.н. се стреми в своята работа, в своето развитие да даде най-доброто от себе си, да достигне своя връх , па макар и това да е понякога имагинерна величина, но хората са така устроени, че когато достигнат нещо желано, се стремят към други върхове и този Фаустовски дух все повече разкрива неограничените човешки търсения към откриването на все нови и нови хоризонти на познанието. Това важи с пълна сила за колектива на БУ „Джон Атанасов”.
Несъмнено събитието, което ще остане завинаги в историята на училището ни, това е Вторият форум на българските училища зад граница (вж. тук и тук – бел.ред.), който премина под патронажа на вицепрезидента на Р. България – г-жа Маргарита Попова, която бе и гост на събитието. Изключително високата оценка, която колективът на училище ”Джон Атанасов” получи от представителите на МОН, на АБУЧ, от всички гости на форума, не само за безупречната организация, но и за професионализма и за качеството си на обучение на младото поколение българи в Чикаго, накара много хора да заговорят за това училище като за институция.
Както всяка година, така и тази, бе наситена с труд, творческо дръзновение, ентусиазъм, сърцатост, всеотдайност и много любов както към нашите възпитаници, така и към Паисиевската ни мисия като преподаватели зад граница. Може да прозвучи малко нескромно, но всяко нещо, което се прави в училище ”Джон Атанасов”, е като запазена марка – качествено, силно, оригинално, запомнящо се, въздействащо. Такъв беше и тържественият концерт в края на учебната година, превърнал се в празник на любовта към българското знание, на който малки и големи ученици с радост и гордост показваха какво са научили през тази година, както в учебните часове, така и в извънкласните форми.
На фона на „Върви, народе възродени”, всички ученици, облечени с фланелки с логото на училището, се наредиха на празнично украсената сцена, за да изпеят химна на България. Така тържествено бе открит концертът, в който всеки клас участваше било с песен или стихотворение, с танц или пък с пиеса. С изпълненията на „Аз съм българче”, „Слава, слава пеем днес”, „Книжка имам сладкодумна”, „Цветя за учителя”, „Родна реч”, учениците изразиха своята любов, както към родното слово и към първоучителите св. св. Кирил и Методий, така и към техните учители.
Разбира се най-много бяха аплодисментите за най-малките ни ученици от детската градина и предучилищната група. А Студио на младите творци „Да Винчи“ представи пиесата „Рицарят от Минало Незапомнено”, по сценарий и режисура на Дари Проданова. Всеки от участниците се стараеше изцяло да се превъплъти в героя, чиято роля изпълнява.
Двете групи „Хорце” с ръководители Ирина Гочева и Марияна Манкова ни завладяха с красотата на народните ритми и пъстроцветните носии.
Празникът завърши с тържествено и вълнуващо изпращане на випуск 2015/2016 година. Всеки ученик изрази обичта си към родното училище и към онези преподаватели, които са били най-много с тях по пътя към българското знание – г-жа Анелия Лазарова и г-н Стоян Дечев. А когато на сцената се появи г-жа Стела Тончева и всички запяхме песента „Един неразделен клас”, в очите на много от нас – ученици, учители, родители, заблестяха искри.
Училището – това е светла и красива спирка по пътя, наречен живот, откъдето всеки от нас тръгва подир мечтите си. И ако традицията е белег на националната ни идентичност , то българското училище винаги е било и ще бъде един от най-светлите й символи.
Весела ваканция, мили ученици!
А на есен – отново „с песен” в родното училище!
Виолета Петрова – БУ „Джон Атанасов”
Снимки: Дари Проданова и БУ „Джон Атанасов“
.
Още снимки от празника в Българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго:
