На 20 април 2016 г. се провежда редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/ към Народното събрание, на което по точка първа от дневния ред се обсъждат приетите от Министерския съвет изменения в ПМС № 103/1993 и хода на настоящата кандидат-студентска кампания за прием на студенти българи от чужбина за обучение в българските държавни училища. По точка втора от дневния ред, наречена „Разни“, става дума за посещение в Унгария на българска делегация от Комисията по външната политика към НС, на среща с депутати от Унгарския парламент.
АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
РУМЕН ЙОНЧЕВ:
„Днешното заседание е продиктувано от загрижеността ни дали и какво ще успеем да направим при тези увеличени квоти, защото същината на промяната в постановлението е увеличаването на квотите за прием на студенти с български произход от чужбина. Това не е просто завишаване, то е в пъти завишаване. Като нашето притеснение е как и по какъв начин протича информационната кампания сред нашите общности в чужбина, дали тази квота ще бъде изпълнена. Защото пък ако погледнем назад в миналото, в предходните години има затруднения по изпълнение на квотите.
Трябва да видим какви са причините за тези затруднения – дали липсата на информация, дали притесненията с оглед издръжката на студентите в България. Защото поне от моите контакти с нашите сънародници има вече и това притеснение, че България става скъпа страна за издръжка на техните деца тук. И как можем да реагираме адекватно в тази ситуация – и ние като комисия, както и Министерството на образованието и науката.
Също така искаме да чуем от представителите на университетите къде те виждат решението, дали специалностите, които са включени в това предложение към нашите сънародници, не са най-атрактивните или не са достатъчно търсени сред тях, за да има подобно неизпълнение на квотите досега и как тази увеличена бройка всъщност ще бъде реално уплътнена.“
МАРИЯ ФЪРТУНОВА:
„Веднага започвам с това, което господин Йончев каза, а именно промяната на 103-о Постановление на Министерския съвет от 1993 г. във връзка с няколко основни пункта.
На първо място, с тази промяна беше увеличен броят на местата за пълен курс на обучение на студенти в редовна форма на обучение от 400 на 1000.
На второ място, увеличи се броят на места за обучение на образователната и научна степен „доктор” от 12 на 20 места, като бяха направени и някои промени в процедурите за провеждане на тази образователна дейност.
Заедно с тези изменения, за които казах преди малко, в 103-о Постановление на Министерския съвет беше утвърдена и ролята на Постоянната междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина. Знаете, че такава комисия функционира от няколко години и в нея има представители на всички заинтересовани институции, работещи по тези проблеми, в това число Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, ДАНС, Държавната агенция за българите в чужбина, както и представители на Съвета на ректорите.
Какво е важното тази година, какво направихме и кое е по-различното от всичко това, което правим и сме правили досега. Започвам с информационната кампания. За пети пореден път беше организирана информационна кампания сред нашите общности, като тази година тя беше разширена.
Първият лъч, който организирахме, беше в Македония, Република Албания и Република Косово, като за първи път се провежда информационна кампания в Скопие и за първи път се провежда информационна кампания в град Корча, освен в Тирана, и в Република Косово. Броят на участниците или на посетилите тези информационни дни в Скопие е 150 човека, в Корча – 25, в Тирана – 30, а в Призрен – 35.
Междувременно Министерството на образованието и науката беше подготвило и остави на нашето посолство в Скопие рекламни материали, които да бъдат разпространени в други градове в Македония, в които има хора, които проявяват желание да се обучават в български висши училища, в това число и в Битоля.
Вторият лъч беше в Република Молдова и Украйна, като бяха посетени Българският теоретичен лицей „Васил Левски” в Кишинев, Тараклийският държавен университет и Болградската гимназия. Междувременно оставихме рекламни материали за Комрад и за Одеса, така че нашата дейност беше разширена и с предоставяне косвено на материали, които да достигнат до бъдещи евентуални кандидат-студенти.
Броят на участниците беше следният: в Кишенев – 70 човека, в Тараклия – 120, в Болград –100.
И третият лъч на нашата информационна кампания беше Република Сърбия. Това бяха две посещения – в Димитровград и в Босилеград. Разбира се, броят на участниците, както обикновено, е почти едно постоянно число и в двата града. Тази година над 50 човека посетиха информационната кампания в Димитровград и над 30 човека – в Босилеград.“
БОРИС ВАНГЕЛОВ:
„Наистина в началото искам да използвам това, че взимам думата, за да благодаря на Комисията по политиките за българите в чужбина и на Министерството на образованието и науката, че се случи това, което години наред не се случваше, а именно увеличаването на бройките по 103-о Постановление на Министерския съвет за нашите сънародници. Тук бих се съгласил с Вас, господин председател, че може би основната причина, ако случайно няма достатъчно запълване на тази бройка, въведена като за първа година, би било наистина ниският жизнен стандарт на нашите сънародници и голямото им затруднение да издържат студенти в държава с нашия стандарт. А интересът за учене в България е много голям от страна на всички исторически общности. Така че ако случайно се стигне до такова незапълване, то това би се дължало предимно на такава причина.
И втората причина евентуално би била недостатъчни бройки за специалностите, по които те биха искали да учат. Но най-вече основната причина е първата.“
ДОЦ. Д-Р МИЛАНКА СЛАВОВА:
„Това, което мога да споделя като проблем, е свързано с времето след това, когато студентите дойдат при нас. Един от проблемите действително е техният документ за самоличност. На практика наблюденията на нашите колеги, които работят пряко с чуждестранните студенти, са, че де факто студентите получават документ за самоличност. Ако трябва да започнат учебните занятия в средата на септември или през октомври, техният документ за самоличност се получава не по-рано от март – април. Така че свързвам моето изказване точно с този проблем, с който аз не съм докрай наясно точно къде е затруднението. Но очевидно такова е положението с удостоверяването на техния български произход. Така че това е едното от нещата, за които исках да кажа.
На второ място, това са документите, с които се признава, особено за магистри, бакалавърската степен, тъй като в България има специална процедура за признаване на образователно-квалификационна степен. Тя отнема повече от месец. За част от студентите това е изненада. Така че може би трябва да се помисли тази процедура да започне веднага, след като те вече са приети, и да бъдат уведомени. Сигурно вие ги уведомявате. Но все пак това е лично, трябва всеки индивидуално да извърши това действие. Възможно е те да се забавят в тази връзка.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ:
„Аз разговарях с министъра на външните работи Даниел Митов по тази тема и те поеха ангажимента през дипломатическите мисии да обхванем и тези нови български общности зад граница, които са новата емиграция, и техните деца също да привличаме за студенти в България. Наистина, ако тази година нашите институции не успеят да направят това като кампания, догодина трябва да се подготвим по-рано, за да можем наистина да привлечем и да върнем българите от новата емиграция обратно в България. Молбата ми е и към Държавната агенция за българите в чужбина, и към Министерството на образованието и науката да се работи в тази посока. Най-лесният път ще стане през дипломатическите мисии, а най-вече може да стане чрез Асоциацията на българските училища зад граница, които са повече от 300, които наистина имат достъп до родителите и до децата, за да можем да си върнем тези хора обратно в България. А сега с тази бройка реално има възможност това да се случи.“
МАРИЯ ФЪРТУНОВА:
„За тези общности, за които говорите, за новата емигрантска вълна сме заделили 20 места, като това сме го направили, съобразявайки се със заявките, които дойдоха до момента от посолствата. Вчера дори дойде едно писмо от Гърция точно по същия повод. Така че сме ги имали предвид. Това е максимумът, който даваме в момента. Но не смеем да затваряме много бройки, защото пък другите страни гълтат повече. Просто ще видим тази година какъв ще бъде интересът от тяхна страна.“
БОРИС ВАНГЕЛОВ:
„Искам да кажа, че познавам стотици завършили през всичките тези 18 години, през които общувам с тези хора. Много голяма част от тях, особено от Украйна и Молдова, остават да работят и живеят в България. Друга голяма част се отправят към Европа, след като придобият българско гражданство. Когато са по-отдалечени от родината си, е много по-трудно да се общува с тях и да се следи житейското им развитие.
Тези, които се прибират в родните си места, особено е развито това за тези, които са от Македония, поддържат връзки, създават помежду си неформални кръгове и клубове на студентите, завършили в България. Точно с такива кръгове ние общуваме, но те не са регистрирани като юридически лица.“
.
АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ПО ТОЧНА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЮЛИАН АНГЕЛОВ:
„Уважаеми колеги, миналата седмица бяхме на официална делегация от името на Комисията по външната политика за среща с Унгарския парламент. Използвахме случая и направихме срещи с нашата общност в Будапеща, Унгария, с Външната комисия на Унгарския парламент и с Групата за приятелство с България. Председателят на местното самоуправление господин Мусев ни запозна със състоянието на българското малцинство в Унгария, което ние видяхме за първи път в някоя държава наистина на българите и на българското малцинство изцяло да са му защитени интересите по всички направления, включително и финансово обезпечаване, и права и свободи, и училище, и сгради, и църкви и т.н., включително имат вече официален говорител на българското малцинство в Унгарския парламент, който е със статут народен представител, само няма право да гласува. При последното преброяване е видно, че нашите сънародници там са 5000, въпреки че са повече, но има доста смесени бракове. […]
Позволихме си да предложим на унгарските колеги в Унгарското народно събрание Унгария и България да защитават заедно и да синхронизират политиките си към българите и унгарците зад граница, особено в държавите, в които живеят заедно такива малцинства – Украйна, Румъния и Сърбия, където има и унгарци, и българи. Те приеха идеята. Включително и Комисията по външната политика и председателят на комисията, която отговаря за унгарците в чужбина, въпреки че тя отговаря и за малцинствата в Унгария, отправиха покана към нашата комисия, те също желаят да гостуват.“
БОРИС СТАНИМИРОВ:
„Само бих добавил, понеже наистина посетихме всичките тези институции, в Будапеща има много впечатляваща българска църква, истински православен храм, построен целево от българите там. На 11 май ще се празнуват 100 години на тази църква и там ще присъства лично патриарх Неофит. Така че може да се каже, че в момента управлението в Унгария е изключително добронамерено към българите и към малцинствата. Наистина видяхме впечатляващи неща там.
От друга страна, подготвяме подобно посещение, пак чрез Комисията по външна политика, в Албания, което ще бъде в началото на месец май. Така че ако имаме за там някакви отворени въпроси по нашата част, някакви сигнали, въпроси, които бихме могли да поставим на колегите, е хубаво дотогава да ги съберем, за да можем да ги използваме в разговорите. То ще бъде двустранно посещение по покана на тяхната Комисия по външна политика и част от нашата комисия ще бъдем там.“
ЮЛИАН АНГЕЛОВ:
„Нашите сънародници там бяха от страната на унгарската делегация, но те говориха на български език в Унгарския парламент. Включително нашият представител господин Мусев се обърна към председателя на Комисията по външната политика да попита дали няма нещо против. Той отговори: в Унгарския парламент може да се говори на български език, включително и от трибуната на Народното събрание. Така че това беше достатъчно показателно за унгарската държава и за нейното отношение към българите в Унгария.“
Следва целият текст на стенограмата от това заседание, която е публикувана в сайта на НС.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 20 април 2016 година от 16:30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на приетите от Министерския съвет изменения в ПМС № 103/1993 и хода на настоящата кандидатстудентска кампания за прием на студенти българи от чужбина за обучение в българските държавни училища.
2. Разни.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на образованието и науката:
Мария Фъртунова –директор на Дирекция „Висше образование”
Венко Божанов – главен експерт в Дирекция „Висше образование”
От Държавната агенция за българите в чужбина:
Борис Вангелов –председател
От Съвета на ректорите на висшите училища в България
Доц. д-р Миланка Славова – заместник-ректор на УНСС
Инж. Зоя Велева – началник на отдел „Чуждестранни студенти” в Минно-геоложкия университет
Анита Цанева – ръководител на сектор „Чуждестранни студенти и европриложения към дипломите” в УНСС.
Заседанието беше открито в 16:35 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на приетите от Министерския съвет изменения в ПМС № 103/1993 и хода на настоящата кандидатстудентска кампания за прием на студенти българи от чужбина за обучение в българските държавни училища.
2. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Искам да ви запозная и със списъка на гостите за днес.
От Министерството на образованието и науката:
Мария Фъртунова –директор на Дирекция „Висше образование”
Венко Божанов – главен експерт в Дирекция „Висше образование”
От Държавната агенция за българите в чужбина:
Борис Вангелов –председател
От Съвета на ректорите на висшите училища в България
Доц. д-р Миланка Славова – заместник-ректор на УНСС
Инж. Зоя Велева – началник на отдел „Чуждестранни студенти” в Минно-геоложкия университет
Анита Цанева – ръководител на сектор „Чуждестранни студенти и европриложения към дипломите” в УНСС.
Добре дошли на гостите.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРИЕТИТЕ ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ИЗМЕНЕНИЯ В ПМС № 103/1993 И ХОДА НА НАСТОЯЩАТА КАНДИДАТ-СТУДЕНТСКА КАМПАНИЯ ЗА ПРИЕМ НА СТУДЕНТИ БЪЛГАРИ ОТ ЧУЖБИНА ЗА ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ УЧИЛИЩА.
Уважаеми колеги и гости! Днешното заседание е продиктувано от загрижеността ни дали и какво ще успеем да направим при тези увеличени квоти, защото същината на промяната в постановлението е увеличаването на квотите за прием на студенти с български произход от чужбина. Това не е просто завишаване, то е в пъти завишаване. Като нашето притеснение е как и по какъв начин протича информационната кампания сред нашите общности в чужбина, дали тази квота ще бъде изпълнена. Защото пък ако погледнем назад в миналото, в предходните години има затруднения по изпълнение на квотите.
Трябва да видим какви са причините за тези затруднения – дали липсата на информация, дали притесненията с оглед издръжката на студентите в България. Защото поне от моите контакти с нашите сънародници има вече и това притеснение, че България става скъпа страна за издръжка на техните деца тук. И как можем да реагираме адекватно в тази ситуация – и ние като комисия, както и Министерството на образованието и науката.
Също така искаме да чуем от представителите на университетите къде те виждат решението, дали специалностите, които са включени в това предложение към нашите сънародници, не са най-атрактивните или не са достатъчно търсени сред тях, за да има подобно неизпълнение на квотите досега и как тази увеличена бройка всъщност ще бъде реално уплътнена. Защото това е смисълът на всичко, което правим, не номинално да демонстрираме някаква готовност да приемаме студенти, а в същност това да не се случва.
Затова веднага давам думата на госпожа Фъртунова. Мисля, че с нея трябва да започнем, защото Министерството на образованието и науката всъщност държи ключа към този инструмент на държавата. След това ще чуем и господин Вангелов, защото и там има проблеми с удостоверяването на произхода на тези кандидат-студенти и как това трябва да става бързо и ефективно.
Госпожо Фъртунова, заповядайте.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми представители на висшите училища в Република България! Упълномощена съм от министър Кунева да предоставя на днешното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина кратка информация относно подготвителната дейност на Министерството на образованието и науката във връзка с приемане на студенти от българските общности в чужбина.
Веднага започвам с това, което господин Йончев каза, а именно промяната на 103-о Постановление на Министерския съвет от 1993 г. във връзка с няколко основни пункта.
На първо място, с тази промяна беше увеличен броят на местата за пълен курс на обучение на студенти в редовна форма на обучение от 400 на 1000.
На второ място, увеличи се броят на места за обучение на образователната и научна степен „доктор” от 12 на 20 места, като бяха направени и някои промени в процедурите за провеждане на тази образователна дейност.
Заедно с тези изменения, за които казах преди малко, в 103-о Постановление на Министерския съвет беше утвърдена и ролята на Постоянната междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина. Знаете, че такава комисия функционира от няколко години и в нея има представители на всички заинтересовани институции, работещи по тези проблеми, в това число Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, ДАНС, Държавната агенция за българите в чужбина, както и представители на Съвета на ректорите.
Какво е важното тази година, какво направихме и кое е по-различното от всичко това, което правим и сме правили досега.
Започвам с информационната кампания. За пети пореден път беше организирана информационна кампания сред нашите общности, като тази година тя беше разширена.
Първият лъч, който организирахме, беше в Македония, Република Албания и Република Косово, като за първи път се провежда информационна кампания в Скопие и за първи път се провежда информационна кампания в град Корча, освен в Тирана, и в Република Косово.
Броят на участниците или на посетилите тези информационни дни в Скопие е 150 човека, в Корча – 25, в Тирана – 30, а в Призрен – 35.
Междувременно Министерството на образованието и науката беше подготвило и остави на нашето посолство в Скопие рекламни материали, които да бъдат разпространени в други градове в Македония, в които има хора, които проявяват желание да се обучават в български висши училища, в това число и в Битоля.
Вторият лъч беше в Република Молдова и Украйна, като бяха посетени Българският теоретичен лицей „Васил Левски” в Кишинев, Тараклийският държавен университет и Болградската гимназия.
Междувременно оставихме рекламни материали за Комрад и за Одеса, така че нашата дейност беше разширена и с предоставяне косвено на материали, които да достигнат до бъдещи евентуални кандидат-студенти.
Броят на участниците беше следният: в Кишенев – 70 човека, в Тараклия – 120, в Болград –100.
И третият лъч на нашата информационна кампания беше Република Сърбия. Това бяха две посещения – в Димитровград и в Босилеград. Разбира се, броят на участниците, както обикновено, е почти едно постоянно число и в двата града. Тази година над 50 човека посетиха информационната кампания в Димитровград и над 30 човека – в Босилеград.
Предварително сме представили на вниманието на комисията разпределението на броя на местата за обучение, съгласно Постановления № 103 и Постановление № 228 по държави. Надявам се, господин Йончев, че сте го получили и сте го видели. Ако имате някакви въпроси, ние сме готови да ви отговаряме.
Предоставили сме ви също така една справка, в която сме представили разпределението по висши училища. Бързам веднага да кажа, че от 37 държавни висши училища в 34 има осигурени места за държавно субсидиране на местата за обучение на кандидат-студенти от българските диаспори в чужбина.
Какво още бих могла да допълня по този повод.
Утре предстои заседание на Постоянната междуведомствена комисия, тя ще се проведе от 15:00 часа. Това ще бъде редовното й заседание, на което ние ще запознаем колегите с извършената работа тук, както и ще приемем план-графика за провеждане на същинската кандидатстудентска кампания. Това е едното.
Второ, което бързам да кажа, е, че ние утре – много остро поставям този въпрос на вниманието на комисията и използвам присъствието на господин Вангелов – ще поставим въпроса за издаването на документи, които доказват българския произход, българската народност по местата, където отиваме. Напоследък при нашите посещения в съответните места понякога, дори обикновено се получават затруднения по отношение на издаването на подобни документи.
Аз утре пред представителите на Държавната агенция за българите в чужбина много настоятелно ще искам преди започването на кампанията да ни бъде предоставен списък, официално верифициран от Държавната агенция за българите в чужбина, кои са онези дружества, които в цитираните държави могат да предоставят подобни документи. Още повече, че ние по време на информационната кампания сме демонстрирали вече образеца на този документ. Надявам се на пълно съдействие от тяхна страна.
Разбира се, по време на информационната кампания бяха поставени и други въпроси, които предполагам, че утре на заседанието на Постоянната междуведомствена комисия ще бъдат обсъждани. Ние сме ви предоставили и подробен дневен ред за утрешното заседание.
Така че това е съвсем накратко от мене до момента. Ако има някакви въпроси, заповядайте.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, нали всички разполагате със справките, така че няма да коментираме по тях? Тоест, който има въпроси по тях, може да ги зададе, разбира се.
Господин Вангелов, госпожа Фъртунова зададе голяма част от въпросите, които и аз смятах да задам. Въпреки че утре Вие ще отговаряте на тях по време на заседанието на Междуведомствената комисия, аз предлагам накратко да ни кажете има ли наистина проблем с удостоверяването на произхода за тези кандидати и как ще го решим. Заповядайте, имате думата.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина в началото искам да използвам това, че взимам думата, за да благодаря на Комисията по политиките за българите в чужбина и на Министерството на образованието и науката, че се случи това, което години наред не се случваше, а именно увеличаването на бройките по 103-о Постановление на Министерския съвет за нашите сънародници.
Тук бих се съгласил с Вас, господин председател, че може би основната причина, ако случайно няма достатъчно запълване на тази бройка, въведена като за първа година, би било наистина ниският жизнен стандарт на нашите сънародници и голямото им затруднение да издържат студенти в държава с нашия стандарт. А интересът за учене в България е много голям от страна на всички исторически общности. Така че ако случайно се стигне до такова незапълване, то това би се дължало предимно на такава причина.
И втората причина евентуално би била недостатъчни бройки за специалностите, по които те биха искали да учат. Но най-вече основната причина е първата.
Аз малко не можах да разбера точно за какво говори госпожа Фъртунова. Но ние издаваме удостоверения с предимство на всички, които се записват да учат в български университети. Те идват за удостоверение при нас на един по-късен етап, не в момента, в който се записват във висшите учебни заведения. Примерно имаме случаи, когато някой идва дори по средата на годината за тактова удостоверение. Не знам защо така се получава, но и такива студенти идват. Може би това става, когато изтича някакъв срок или нещо друго.
Аз говоря за периода, откакто аз съм в Агенцията. За предишни периоди нямам представа как е било. И съм казвал и на колегите, че особено тази година, след като ще има такъв ръст на студенти, ние трябва да сме готови веднага да ги обработваме. Защото много голяма част от тях не са студенти в София. И когато дойдат примерно от Варна, те не могат да чакат два дни или един ден и да нощуват в хотел, или пък да търсят познати и приятели. Това са току-що пристигнали в България студенти. Какво има предвид госпожа Фъртунова, аз не можах да разбера.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Фъртунова.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Господин председател, вероятно има някакво объркване в Държавната агенция за българите в чужбина. Ще се опитам да ви обясня механизма, по който се извършва кандидатстудентската кампания.
Отивайки на място, в пакета документи, които са необходими да представи всеки кандидат-студент, присъства и това удостоверение, което доказва българския произход. На базата на това удостоверение ние съответно подлагаме този кандидат-студент да се яви на тест и оттам насетне следват всички процеси по кандидатстудентската кампания, включително класиране, включително участие на второ и на трето класиране и т.н.
След като премине този процес, на базата на издържаните изпити и на базата на бала, който се образува, Министерството на образованието и науката издава удостоверение, с което удостоверение тези лица отиват в съответните органи, отиват да се запишат във висшите училища и по-нататък по никакъв начин не се контактува с Държавната агенция за българите в чужбина. Така че що се отнася до тези удостоверения, за които говори господин Вангелов, става дума вероятно за нещо друго.
Но за нас това е проблем, че за да могат тези хора да участват в кандидат-студентската компания, много моля да ни кажете кои са точно оторизираните дружества, които могат в процеса на кандидатстване на място да издадат тези удостоверения, както се прави през последните две години, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Тези дружества са оповестени на нашия сайт и утре ще ви ги дадем в писмен вид.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Има ли покритие, господин Вангелов, на всичките общности? Защото в Македония, да кажем, има две дружества. В Албания, в Косово кой върши това?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Само в Косово няма. Но там има и други причини, има и някои институционални недоразбирания.
Иначе госпожа Фъртунова правилно каза, че първото удостоверение, което е необходимо, не е издавано от Агенцията, после те издават удостоверение и чак след това, когато трябва човекът да кандидатства за миграция, тогава взима нашето удостоверение. Съгласен съм напълно с пътя, който описва госпожа Фъртунова. А ние утре ще им предоставим тези материали.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие с пътя сте съгласен. Но и да не сте съгласен, той е такъв.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Искам да кажа, че първо е нашето удостоверение…
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Въпросът е имаме ли, така да се каже, организацията да поемем този поток от кандидати, да има организации на място, които да издадат първото удостоверение, за което става дума. И пак повтарям, дали покриваме достатъчно добре всички наши общности поне в основните източници на такива студенти?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Има. Поправете ме, ако греша, но миналата година по 103-о Постановление на Министерския съвет от Македония не е имало квота. Тази година такава ще има за първи път, тоест за първи път те ще прибягнат до нашето удостоверение и съответно до удостоверение от организация.
Иначе в Албания имат тази възможност. А пък на кандидатите от Украйна и Молдова въобще не им се налага да стигат до такава процедура. В техните документи е вписано „народност българин”. Фактически това касае тези кандидати, които нямат документ, на който да пише „народност българин”. Винаги е така.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Невинаги е така. За Украйна и Молдова – много моля! Извинявайте, господин Йончев, а какво правим с Косово?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Нали за там ви казвам. За Косово единственото е, че там има институционално неединомислие – така да го нарека. Проблемът не е в Агенцията. Проблемът е, че примерно и в Министерството на правосъдието, и в някои други служби за сигурност има някои съображения. Така че там миналата година знаете как е процедирано. Ако не се промени нещо в тяхното отношение, и тази година така трябва да процедираме. Имам предвид за Косово – с удостоверението, което там се издава. Вие сте била там, нали?
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Да.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Кажете как там е ставало на място досега?
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Продължаваме по стария начин. И вие тези удостоверения ще ги верифицирате, нали? И ще ги уважите?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Да.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Обещавате?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Да, така ще бъде. На място ще се верифицират. Става дума за тези удостоверения, за тези, които говорите.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Има и една, не бих казал, несправедливост, но неравнопоставеност. Както знаете, господин Вангелов, част от тези сдружения събират членски внос. Други – не. Или най-малкото тази вноска е различна. И се създава едно впечатление, че на някои места е с пари, на други места е без пари.
Разбирате, че това изкривява леко картината. Може би ще трябва да помислите и за унифициране на взаимоотношенията между тези сдружения и кандидатите за удостоверение, тоест да не им бъдат налагани този тип финансови отношения, поне в тази част. Иначе който иска да бъде член на сдружението, това е друга тема. Но в момента на издаване на такова удостоверение да не бъде повод за отказ липсата на членски внос. Разбрахте, нали?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Разбрах. Аз не мога да говоря от името на сдруженията. Само ще кажа, че на тях за първи път тази година ще им се наложи да правят подобно нещо. За първи път. Досега не им се е налагало да издават на студенти удостоверения.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Идеята е да не изпаднем в ситуацията да се наложи един неформален дребен рекет в този процес. И то тук има – тук няма. Разбирате, че това ще опорочи в известен смисъл процедурата. Хубаво е, след като вие сте институцията, която един вид лицензира тези сдружения и ги натоварва с тази функция, в същото време да изисквате от тях и малко повече прозрачност и уеднаквяване на правилата. Защото иначе ще останем с впечатлението, че някои могат да събират по-висока такса, други – по-ниска такса. Едва ли не ще стане малко продажба на такива удостоверения, което не е редно.
Разбрахте ме какво искам да кажа. Може би във Вашето общуване с тези сдружения, които Вие виждате достатъчно често, а те не са чак толкова много, е хубаво да наложите някаква такава практика.
Иначе що се отнася до Украйна, доколкото разбирам, проблемът е решен. Ще процедираме, както досега и ще бъдат обхванати и тези общности.
Колеги, преди да започнем с въпросите, може би да чуем и нашите гости от университетите и те да кажат как гледат на този процес. Те, предполагам, са участвали в информационната кампания. Нека да чуем какви са техните впечатления, къде са слабостите и как можем да ги поправим. Заповядайте.
ДОЦ. Д-Р МИЛАНКА СЛАВОВА: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Всъщност ние се включваме малко по-късно в този процес, тогава, когато вече Министерството на образованието и науката е провело своята информационна кампания, провело е самите изпити. Но, разбира се, ние си сътрудничим с министерството, тъй като то изисква от университетите да представят информационни материали за всеки университет. Така че си сътрудничим на този етап.
Това, което мога да споделя като проблем, е свързано с времето след това, когато студентите дойдат при нас. Един от проблемите действително е техният документ за самоличност. На практика наблюденията на нашите колеги, които работят пряко с чуждестранните студенти, са, че де факто студентите получават документ за самоличност. Ако трябва да започнат учебните занятия в средата на септември или през октомври, техният документ за самоличност се получава не по-рано от март – април.
Така че свързвам моето изказване точно с този проблем, с който аз не съм докрай наясно точно къде е затруднението. Но очевидно такова е положението с удостоверяването на техния български произход. Така че това е едното от нещата, за които исках да кажа.
На второ място, това са документите, с които се признава, особено за магистри, бакалавърската степен, тъй като в България има специална процедура за признаване на образователно-квалификационна степен. Тя отнема повече от месец. За част от студентите това е изненада.
Така че може би трябва да се помисли тази процедура да започне веднага, след като те вече са приети, и да бъдат уведомени. Сигурно вие ги уведомявате. Но все пак това е лично, трябва всеки индивидуално да извърши това действие. Възможно е те да се забавят в тази връзка.
Разбира се, така или иначе ние ги записваме за студенти, но ако случайно се окаже, че тяхната бакалавърска степен е от неакредитирано учебно заведение, което не се е получавало досега, но би могло да съществува като възможност, това би породило проблем.
Визите също са един проблем, за да започнат навреме учебната година.
Другият проблем, който ние в университетите сме забелязали, е равнището на владеене на български език. С промените на практика от тях не се изисква да преминат подготвителен курс. Но се оказва, че когато дойдат в университета, тяхното равнище на владеене на български език е твърде ниско и те имат определено затруднение в обучението. Така че може би трябва с дружни усилия да мислим в тази посока, може би успоредно с обучението да им се предложи нещо, което да ги облекчи.
Така че общо взето това са нашите проблеми. Може би колежката ще ме допълни. Но това е всичко, което имам да кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Очевидно става дума за синхрон между институциите. Защото се оказва, че студентите пристигат тук като туристи и няколко месеца са такива в държавата, преди да си получат визата за дългосрочно пребиваване и фактически да могат да пребивават законно в страната като студенти. Очевидно тези срокове някак си трябва да се напаснат. Не знам кой ще е инициаторът на това, госпожо Фъртунова, може би Министерството на образованието и науката. Заповядайте да си кажете мнението.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Веднага ще отговоря на доц. Славова по въпросите, които тя постави.
Що се касае до признаването на предходна степен, ние имаме обявени сто места за обучение на магистър след бакалавър. Преди да ви предоставим тези места във висшите училища, ние правим централизирано проверка за две неща – проверка за автентичност на дипломите, които предоставят студентите, и проверка за легитимност на висшето училище, от което идват.
Така че ние предоставяме абсолютно автентични дипломи и от висше училище, което е в системата на светското висше образование на съответната държава. Тази проверка ние я правим преди те още да дойдат при вас.
Що се касае до обучението по български език, в тази посока ние предприехме няколко крачки. Въпросът е, че не успяваме да овладеем цялата съвкупност от студенти. Ние провеждаме вече няколко години под ред курс по български език и история в Косово с лектори от Българската академия на науките. Възможностите на този етап са тези. Но в рамките на академичната автономия висшите училища биха могли да помислят да изтеглят учебната година напред и да се направи един месец подготвителен курс.
Аз също съм била студент в чужбина и знам как са ме обучавали на чужд език, преди да започне нормалната учебна година. Ако на това вие се съгласите, ние утре ще разискваме този въпрос, той ще залегне в дневния ред. Ние евентуално ще се съобразим и ще изтеглим много рано кампанията, дотолкова, доколкото е възможно спрямо сроковете, с които кандидат-студентите получават дипломите си за средно образование, за да може да се образува балът.
Тази комисия, господин Йончев, Ви уверявам, че е именно затова, за да координира тези дейности и при възникнали проблеми ние винаги се опитваме по този начин да ги преодолеем. Така че част от проблемите тук са решени на този етап.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Има думата господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа! На мене рядко ми се случва да благодаря на някоя институция за работата с българите в чужбина. Но искам да благодаря на Министерството на образованието и науката в лицето на госпожа Фъртунова, защото само за една проведена среща този проблем с увеличаването на бройките беше решен. Тоест когато има синхрон и желание от всички посоки да се реши някакъв проблем, това може да се случи, за което наистина им благодаря най-искрено. И им пожелавам все така успешно да обръщат внимание на тези проблеми, свързани с българите зад граница.
Другото, което искам да кажа, е следното. Аз разговарях с министъра на външните работи Даниел Митов по тази тема и те поеха ангажимента през дипломатическите мисии да обхванем и тези нови български общности зад граница, които са новата емиграция, и техните деца също да привличаме за студенти в България. Наистина, ако тази година нашите институции не успеят да направят това като кампания, догодина трябва да се подготвим по-рано, за да можем наистина да привлечем и да върнем българите от новата емиграция обратно в България.
Молбата ми е и към Държавната агенция за българите в чужбина, и към Министерството на образованието и науката да се работи в тази посока. Най-лесният път ще стане през дипломатическите мисии, а най-вече може да стане чрез Асоциацията на българските училища зад граница, които са повече от 300, които наистина имат достъп до родителите и до децата, за да можем да си върнем тези хора обратно в България. А сега с тази бройка реално има възможност това да се случи. Затова ви благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов. Вие рядко раздавате похвали, така че сега правите изключение. Господин Станимиров, заповядайте.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Аз искам да се присъединя към положителната констатация, че това е една изключително важна стъпка като знак към българските общности в чужбина. И се надявам, че наличието на нашата комисия като нещо ново в българския парламент има своя принос като допълнителен тласък за един нов тип политика към българските общности в чужбина в сферата на образованието, която всъщност може би е най-важната за отношението към тези общности и по-точно към младите хора.
Аз имам един въпрос, който може би е предизвикан просто поради мое непознаване на темата, но ми направи впечатление, когато четох справката. Имам предвид точка 4, която гласи: „Актуализиране и разширяване броя на приеманите за обучение първенци на випуски на чуждестранни средни и висши училища”.
Просто ме интересува точно за какво става дума. Защото според мене това е нещо важно и е хубаво да го знаем в детайли. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Фъртунова, за отговор.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Най-напред бих отговорила на господин Ангелов. За тези общности, за които говорите, за новата емигрантска вълна сме заделили 20 места, като това сме го направили, съобразявайки се със заявките, които дойдоха до момента от посолствата. Вчера дори дойде едно писмо от Гърция точно по същия повод. Така че сме ги имали предвид. Това е максимумът, който даваме в момента. Но не смеем да затваряме много бройки, защото пък другите страни гълтат повече. Просто ще видим тази година какъв ще бъде интересът от тяхна страна.
По отношение на втория въпрос. Веднага казвам, че сме заделили 15 места за първенци, лауреати на олимпиади от тези училища и от тези гимназии в различните държави, в които се води обучение на български език, и тези лауреати ги приемаме без кандидатстудентски изпит. Това е предимството за тях. Това е справедливо, това се прави и в България и Законът за висшето образование това го позволява. За тях са определени тези 15 места.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа! Аз се присъединявам към хубавите думи, които казаха колегите във връзка с темата. Удовлетворен съм от това, което чух от Министерството на образованието и науката.
Имам един въпрос, понеже материята не ми е напълно ясна. Той е по отношение на броя на приеманите студенти – справките за това. Как се формира този брой?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте за отговор, госпожо Фъртунова.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Веднага отговарям. Това е срещане на много интереси. И ще кажа кои са те.
Първо, това са желанията на кандидат-студентите, които ние събираме чрез посолствата и чрез българските организации в чужбина, както и от Държавната агенция за българите в чужбина, и ако има постъпили такива заявки, те ни ги дават. Това са заявки, които постъпват от нашите лектори в чужбина, както и от нашите училища в чужбина.
На второ място, това са заявките на самите висши училища.
И третото, с което се съобразяваме, когато правим разположението на план приема – това е капацитетът по отделните професионални направления на висшите учебни заведения.
Веднага давам пример. Едни от най-търсените специалности от тези кандидат-студенти са медицина и информационни науки. Обикновено там имаме леки ограничения. Защото капацитетът на висшите училища за обучаване по медицина не е много голям и няма много висши училища, които да обучават студенти по медицина.
За останалите дисциплини, имам предвид информационните науки, там са повече висшите училища и там почти няма някакво напрежение.
Но ние събираме, както аз казвам, вода от много източници, обобщаваме и тогава правим това разпределение. Така че тук плоскостта е много широка. Дори нещо повече, ние преди да пуснем решението на Министерския съвет, който в момента върви на съгласувателна процедура, предоговаряме с висшите училища, като особено внимание отделяме на магистърските програми, тоест те потвърждават дали тези магистърски програми от есента ще съществуват или не. За да не стане така да кандидатстват студентите, да дойдат през есента и да им кажат: ами ние тази програма тази година няма да я стартираме.
Така че това е, бих казала, двойна работа, но полезна. Защото ние сме сигурни в този случай, че когато студентите дойдат тук, тази програма е осигурена.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Само искам да получа едно пояснение. Тоест вие извършвате регулация – аз така разбрах. Примерно един университет иска 40 бройки, но вие преценявате по различните критерии, които изброихте, че те не могат да обучават 40 студента и им дават, да речем, 15 бройки. Така ли е?
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Да. Ние първо преценяваме дали този университет има достатъчно капацитет, за да обучи тези 40 студента за съответните професионални направления, тъй като те имат право на обучение и на други граждани. Ако имат свободен капацитет 35 бройки, те примерно могат да кажат: ние ще обучаваме 30 български граждани и 5 – по друго основание за прием. Тогава ние виждаме, че за да изпълним 40 бройки, ако има желание за 40 бройки, ги даваме на друго място.
Съобразяваме се и с още нещо. Кандидат-студенти по време на информационните кампании заявяват и града, където искат да учат. И тогава ние гледаме да угодим и на тези желания. Примерно искат да учат право в София и във Велико Търново, а не искат да учат право в Благоевград. Ние се съобразяваме и с това.
И на последно място, господин Йончев, и с това приключвам, ние се съобразяваме и с рейтинговата система на висшите училища. Тоест ние гледаме първите пет най-добри висши училища по съответното професионално направление, за да гарантираме качествено обучение на студентите, които идват в България.
Да, невинаги се получава. Но обикновено и това може да бъде признак. В много случаи не се получава, защото не можем да осигурим капацитет.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз се присъединявам към добрата оценка, която беше направена. Но това, което нас ни притеснява, е липсата на интегриран подход хоризонтално. Защото вие започвате работа и прилагате постановлението, набирате тези студенти, но в същото време администрацията в дирекция „Миграция” примерно не е наясно със сроковете и с бързината, с която те трябва да подходят към обработката на мизите и на останалите документи за тези студенти.
В същото време, от друга страна, те получават една стипендия от 150 лв., нали така беше в момента, която е повишена, но не е кой знае колко достатъчна, за да водят един нормален живот в България. Разбира се, ако тръгнем на варианта за допълнително повишаване на тази стипендия, вече пък ги слагаме в неравнопоставеност спрямо българските студенти.
По-скоро от вас ли, не знам откъде трябва да дойде инициативата за търсене на други решения – с временна заетост, със социални програми, така че те да могат да изкарват някаква прехрана в България, макар че визата, с която пристигат в България, едва ли им позволява да се трудят у нас. Изобщо трябва да помислим за начин, по който да решим и социалния проблем с възможностите за издръжка в скъпата България.
Заповядайте, госпожо Фъртунова.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: По повод на хоризонталната координация. Смея да твърдя, че такава координация има. Защото на тези заседания на Постоянната междуведомствена комисия ние много рано предоставяме графика на цялата кампания. Тоест те знаят как се движим от събирането на документите до последното класиране. След всяко класиране ние им предоставяме списъци.
Стигало се е дотам, че лично сме му звънели на министъра на вътрешните работи от името на министерството, за да ускори издаването на визи. Затова казах, че каним на заседанията на тези комисии и Министерството на външните работи, и Министерството на вътрешните работи, и ДАНС, за да са запознати още от самото начало с тези срокове.
Въпросът е, че невинаги сроковете могат да бъдат такива, каквито ние искаме, тъй като се закъснява в отделните държави с издаването на дипломите. Ние искаме да има равен достъп за всички, когато правим едно или друго класиране, особено що се касае до първото. В Македония издават в един срок диплома за средно образование, в Молдова – в друг срок и т.н.
По отношение на стипендиите. Всички тези студенти имат право и участват в кандидатстването за европейски стипендии. Те могат да кандидатстват за европейски стипендии наравно с българските студенти.
Аз като университетски преподавател знам и имам мои студенти в Софийския университет, които вече работят. Имам в последния курс двама албански студенти – те говорят прекрасен български език и успяват да намират горе-долу някаква работа.
Действително съм съгласна, че в тази насока може да се мисли. Но те са много находчиви и мисля, че добре се вписват. Ако можем да им помогнем и ако имате някаква идея, аз съм съгласна и по-нататък да продължи това обсъждане. Но това утре ще бъде разговор с представителите на Съвета на ректорите в тази комисия.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз мисля, че и господин Вангелов трябва да се ангажира с тази кауза. Може би трябва със сътрудничеството на Министерството на труда и социалната политика да се помисли в тази посока, господин Вангелов, да се види дали има програми за заетост, в които могат да бъдат интегрирани тези студенти, така че да има някаква първоначална гаранция за заетост, за почасова работа или за някакъв тип доход, който да им осигури минималните възможности за тяхното съществуване в България. Защото наистина има семейства, които не могат да обезпечат тяхното пребиваване в България. И това неминуемо снижава кръга от потенциални кандидати.
Не знам дали това наистина е относимо, дали работата противоречи на получаването на стипендии. Но при всички случаи помислете по тази тема. Защото наистина да скочим на 1000 за една година няма да е лесна задача. Надявам се успешно да се случи всичко това.
Колеги, имате ли други въпроси? Заповядайте, колега Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Въпросът ми е какво става после с тези студенти, които получават наши дипломи? Имате ли тази информация?
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Чудесен въпрос. Аз даже мислех да го поставя на комисията.
Няколкократно сме се опитвали на комисия да обсъдим тези въпроси. Обръщали сме се с молба и към Държавната агенция за българите в чужбина. Това е нещо, което действително в момента не бих казала, че е направено в особено добри граници.
Ние имаме регистър на завършилите студенти. Ние бихме дали данни от него на Държавната агенция за българите в чужбина. Тук мисля, че бихме могли да искаме съдействие на Националното представителство на студентските съвети, за да проследим тези наши студенти, които се връщат обратно по места. Но това действително е една неразорана нива към момента и в тази посока бихме могли съвместно да мислим за действия.
Някои университети какво правят. Аз познавам университети в България, чиито учебни отдели за чуждестранни студенти следят и поддържат такава картотека на своите студенти, съответно с адреси, където се връщат или където отиват на работа. Бих казала, че в тази насока има и известни трудности, тъй като една голяма част от тях не се връщат по родните си места. Те отиват в Европа, разпръскват се или пък остават тук. Но по този въпрос би могло да се помисли и тук могат да се набележат мерки за проследяване на тяхното развитие.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз мисля, че тази тема даже преимуществено трябва да е в ръцете на Държавната агенция за българите в чужбина, а не в Министерството на образованието и науката, тоест продължаващият контакт със завършилите в България. Защото те излизат от системата на образованието, но остават по един или друг начин ангажирани с България. Независимо дали са се върнали по родните си места, дали са останали в България или са в трета страна, те продължават да са носители на това си качество.
Така че, господин Вангелов, трябва не само да поискате, а на всяка цена Агенцията трябва да разполага с тази база от данни. Защото това е основен контингент за вашата работа оттук нататък. Ако искате нещо да кажете, имате думата.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Искам да кажа, че познавам стотици завършили през всичките тези 18 години, през които общувам с тези хора. Много голяма част от тях, особено от Украйна и Молдова, остават да работят и живеят в България. Друга голяма част се отправят към Европа, след като придобият българско гражданство. Когато са по-отдалечени от родината си, е много по-трудно да се общува с тях и да се следи житейското им развитие.
Тези, които се прибират в родните си места, особено е развито това за тези, които са от Македония, поддържат връзки, създават помежду си неформални кръгове и клубове на студентите, завършили в България. Точно с такива кръгове ние общуваме, но те не са регистрирани като юридически лица. Това исках само да добавя.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Чудесно. Значи работите по темата и не са извън вашия обсег тези наши сънародници.
Колеги, има ли други въпроси, изказвания по темата? – Не виждам.
Мисля, че можем да обобщим, като изкажем задоволство от работата на Министерството на образованието и науката и опита им наистина да променим нещата, наистина да правим някаква политика, насочена към нашите сънародници в чужбина. Надявам се тази хоризонтална интеграция или взаимодействие да бъдат усъвършенствани, за да не се получава така, че нашите студенти да получават визата три-четири месеца след като са започнали обучението си и ред други неща.
Господин Вангелов, ние с Вас пак ще говорим на тази тема. Но трябва да помислим и за варианти за заетост, варианти за осигуряване на доходи на студентите по време на пребиваването им в България, защото едва ли Министерството на образованието и науката извън стипендиите може да направи нещо кой знае какво повече. Може би трябва на среща с Министерството на труда и социалната политика да помислим в тази сфера.
Вдигането на стипендиите определено беше също една целенасочена политика, която се надяваме да стимулира тези наши български граждани да кандидатстват. Вдигането на стипендиите от 105 на 150 лв. е с 45 лв., повишението е значимо като процент, но като решение на проблема едва ли е панацеята. Но едва ли пък можем да си позволим повече не само бюджетно, но и чисто морално, защото българските студенти не бива да получават по-малка стипендия, отколкото чуждестранните. Би било несправедливо в крайна сметка спрямо данъкоплатците в тази държава.Така че, колеги, ще продължим да следим темата.
Още веднъж благодаря на Вас, госпожо Фъртунова, на Министерството на образованието и науката, благодаря на Съвета на ректорите и на университетите, които са незаменима част от тази програма, от реализацията на това постановление. И се надявам наистина, след като приключи кампанията, да преброим 1000 студенти в България, със съответното разпределение.
Оставаме на ваше разположение, ако има наистина нужда от реакция от наша страна, да подпомогнем този процес. Благодаря ви.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Господин Ангелов иска да ни каже нещо.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Уважаеми колеги, миналата седмица бяхме на официална делегация от името на Комисията по външната политика за среща с Унгарския парламент. Използвахме случая и направихме срещи с нашата общност в Будапеща, Унгария, с Външната комисия на Унгарския парламент и с Групата за приятелство с България.
Председателят на местното самоуправление господин Мусев ни запозна със състоянието на българското малцинство в Унгария, което ние видяхме за първи път в някоя държава наистина на българите и на българското малцинство изцяло да са му защитени интересите по всички направления, включително и финансово обезпечаване, и права и свободи, и училище, и сгради, и църкви и т.н., включително имат вече официален говорител на българското малцинство в Унгарския парламент, който е със статут народен представител, само няма право да гласува.
При последното преброяване е видно, че нашите сънародници там са 5000, въпреки че са повече, но има доста смесени бракове.
Ние си позволихме да поканим господин Мусев и господин Варга, който е говорителят на българското малцинство в Унгарския парламент, когато дойдат следващия път в София, да ни гостуват на комисията и наистина да ни запознаят с това как нашето малцинство е спечелило тези права и свободи и как функционира. Защото това би било пример за всички останали държави.
Другото, което мога да кажа за тази среща. Позволихме си да предложим на унгарските колеги в Унгарското народно събрание Унгария и България да защитават заедно и да синхронизират политиките си към българите и унгарците зад граница, особено в държавите, в които живеят заедно такива малцинства – Украйна, Румъния и Сърбия, където има и унгарци, и българи. Те приеха идеята.
Включително и Комисията по външната политика и председателят на комисията, която отговаря за унгарците в чужбина, въпреки че тя отговаря и за малцинствата в Унгария, отправиха покана към нашата комисия, те също желаят да гостуват.
Господин Вангелов излезе, но искам да кажа ,че шефът на Унгарската агенция за унгарците в чужбина гостува при господин Вангелов, те обмениха опит в тази насока. Като идеята е наистина нашите две държави да си помагат, защото има много общи проблеми с нашите общности зад граница. Заедно ще бъдем по-силни.
Така че има отправени тези покани и се надявам оттук насетне да развием тези отношения, за да бъдем полезни към нашите сънародници зад граница. Това беше, което исках да кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Станимиров иска нещо да каже.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Само бих добавил, понеже наистина посетихме всичките тези институции, в Будапеща има много впечатляваща българска църква, истински православен храм, построен целево от българите там. На 11 май ще се празнуват 100 години на тази църква и там ще присъства лично патриарх Неофит. Така че може да се каже, че в момента управлението в Унгария е изключително добронамерено към българите и към малцинствата. Наистина видяхме впечатляващи неща там.
От друга страна, подготвяме подобно посещение, пак чрез Комисията по външна политика, в Албания, което ще бъде в началото на месец май. Така че ако имаме за там някакви отворени въпроси по нашата част, някакви сигнали, въпроси, които бихме могли да поставим на колегите, е хубаво дотогава да ги съберем, за да можем да ги използваме в разговорите. То ще бъде двустранно посещение по покана на тяхната Комисия по външна политика и част от нашата комисия ще бъдем там.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Още едно изречение, което е любопитно, искам да добавя. Нашите сънародници там бяха от страната на унгарската делегация, но те говориха на български език в Унгарския парламент. Включително нашият представител господин Мусев се обърна към председателя на Комисията по външната политика да попита дали няма нещо против. Той отговори: в Унгарския парламент може да се говори на български език, включително и от трибуната на Народното събрание. Така че това беше достатъчно показателно за унгарската държава и за нейното отношение към българите в Унгария.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Унгария е един много сериозен пример за работа с общностите в чужбина. Също така много добре бюджетно е обезпечена и финансирана работата в това отношение. Така че трудно можем да се сравняваме. Само можем да се учим от тях, както се прави. Но бюджетът на тяхната Агенция за унгарците в чужбина е доста по-сериозен от този на нашата Агенция. В крайна сметка така се прави успешна политика. Те разполагам с огромен ресурс. Разбира се, общността не е малка, но те успяват да я съхранят благодарение на това.
Що се отнася до другите посещения и срещи, господин Станимиров, аз ще помоля екипа на комисията да обобщи проблемите, които стоят специално за Албания. Ако не ме лъже паметта, там имаме проблеми с признаването на малцинството.
Така че има неща, които трябва да бъдат поставени, така че да бъдете въоръжени с аргументи, преди да заминете за там. Те са поставени тук, но е хубаво всеки път да бъдат поставени, всеки български представител, който стъпва там, да поставя едно и също, за да бъде чуто накрая. Така че това може да бъде нашият принос като комисия. И се надявам да го реализирате по време на пътуването.
Някой искали да постави още въпроси? – Не виждам.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
.
