Декларация на представители на български училища в чужбина
.
Ние, представители на български училища в чужбина, заявяваме, че промените в Изборния кодекс, приети в края на април 2016 г., ограничават правата ни, като затрудняват много от нашите семейства, както и нашите пълнолетни възпитаници да гласуват. Подобна ограничителна политика влиза в разрез с многогодишния ни всеотдаен труд за запазване на българско самосъзнание зад граница.
След много усилия от страна на активни български граждани, родители и учители, българската държава започна, макар и срамежливо, да провежда образователна политика в чужбина извън историческите ни диаспори, през 2009 г. От тогава българските училища в чужбина растат лавинообразно и по брой, и по влияние, и по успехи. Това е пример за несъстоятелността на псевдоаргумента, според който българите в чужбина не желаят да остават българи и не желаят децата им да учат български. Факт е, че все още прекалено голяма част от българските семейства не са обхванати от този процес, но това е защото държавната политика не е стигнала до тях, не е достатъчно насърчителна, няма достатъчно информация и достъп до обучението. За съжаление, десетки години бездействие са довели до това положение и сега ще са необходими десетки години за връщането на много българи в национална орбита или поне спиране на обезкръвяване на нацията, чрез запазване на българско самосъзнание на подрастващите поколения в чужбина. Но началото е поставено, положителна тенденция – налице и резултатите са осезаеми. Неслучайно българското Министерство на образованието ги изтъква официално и се гордее с тях.
Успоредно с това, последните промени на Изборния кодекс през 2014 г. дадоха очаквания резултат, а именно впечатляващ ръст и в някои западни държави – в пъти – на броя гласували български граждани в Европа и Америка на парламентарните избори. Българските училища в чужбина със сигурност също са изиграли роля в това увеличение, защото те създават благоприятна среда за общуване и запознаване с българската действителност чрез традиционните празници, които организират, и най-общо чрез връзките, които създават както между семействата, така и между тях и български институции (чрез дарителски кампании например или чрез проекти на културен и педагогически обмен с България и български общности в други държави).
По тези причини, връщането на ограничителни условия за гласуване всъщност прекъсват тази положителна динамика и зачеркват с един замах многогодишни усилия против пълната асимилация на следващото поколение български граждани и в полза на устойчива връзка на диаспората ни с държавата. Само чрез такава динамика България може да се надява на осезаемо влияние в света, както икономическо, така и политическо, но и на реализиране на огромен потенциал в интерес на българското общество.
Затова ние, представители на български училища в чужбина, в навечерието на 24 май, призоваваме българските народни представители да проявят разум и да не унищожават нашия съзидателен труд. Възпитавайки български граждани, ние създаваме сила в полза на България. Молим да я приемете, а не да я отблъсквате. Молим избраниците на българския народ да създават насърчителни условия за изразяване на българското гражданско самосъзнание, а именно безпрепятствен достъп до урните и мотивация за избор на народни представители чрез избирателен район „чужбина“.
Само така българският народ може да върви обединено и уравновесено към стабилно политическо бъдеще и икономически просперитет. Не ни отблъсквайте, а ни позволете да продължаваме да възпитаваме и даваме на България български граждани!
15 май 2016 г.
Подписали декларацията:
Камелия Конакчиева, училище „Кирил и Методий”, Париж, Франция
Евелина Аврамова, училище „Васил Левски“, Саарбрюкен, Германия
Гергана Христова, училище „Пейо Яворов”, Милано, Италия
Илиана Илиева-Дъбова, училище „Св. Седмочисленици“, Тарагона – Реус, Испания
Антония Петрова, училище „Иван Вазов“, Манделю, Франция
Елица Йорданова, училище „АБВ”, Амстердам, Холандия
Галина Иванова-Кумбару, Български културен център „Кирил и Методий“, Никозия, Кипър
Янка Желязова-Петерсен, Българско неделно училище в Регенсбург, Германия
Анели Младенова, училище „Св. Климент Охридски“, Екс-ан-Прованс, Франция
Михаил Кръстанов, българско училище в Сао Пауло, Бразилия
.
Горе е списък на даскалици, които отвориха училища едва след като държавата започна да раздава парици, а сега се правят и на загрижени политици.
Колко от тях имаха училища преди да се създаде АБУЧ?