На бойното поле се хвърлят мъгли. Издигат се димни завеси. Противникът трябва да ослепее, да не вижда. През това време можем да се прегрупираме, да отстъпим незабелязано или да се придвижим напред. Можем да правим каквото си пожелаем – врагът не знае какви ги вършим.
Ние сме ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Сборен отбор от крадливи, нагли и корумпирани и в червата политици и магистрати. С нас, разбира се са и нашите приятели – олигарсите и местните феодали. Всички заедно ограбваме българските данъкоплатци. Разкатаваме ги. Лъжем сганта, баламосваме ги. Важното е робите да си мълчат, да си траят, да вярват в светлото бъдеще и да чакат, най-вече да чакат. Някой да ги оправи, някой друг вместо тях да воюва за собствения им живот. Някой друг да им донесе жадуваните справедливост, законност и възмездие. Нека чакат. Нека вярват в дядо Коледа. Нека дори си помечтаят ние сами да се самоарестуваме и самоосъдим.
Ха-ха-ха. Идиоти. Удобни идиоти. Пред нас винаги са стояли две главни задачи: Как да запазим вече награбеното и как да продължим да крадем необезпокоявано. За целта ние назначаваме главните готвачи – тези, които раздават порциите, и тези, които държат черпаците. Естествено, че сме им нахлузили всевъзможни екстри и тежки и отговорни титли – президенти, премиери, министри, зам.-министри, шефове на държавни агенции и комисии… Ние назначаваме и кучетата-пазачи. Грабежът е невъзможен без тях. Като започнем от Главния прокурор и неговите хрътки, минем през ВСС, ВКС и стигнем до кривосъдници от всякакъв ранг и порода. Мастиите и помиярите са особено полезни.
Ние храним и журналята. Специален отбор от дезинформатори с двойно предназначение, даже с тройно. Когото е нужно, могат да разкъсат медийно, когото трябва ще изкарат ангел. Така действат и кривосъдниците ни, само че в съдебна зала и „в името на народа“. Ха-ха-ха… Това е особено смешно – „в името на овцете“. Всъщност всичко се случва от наше име и в наше виме. Вимето е народно, а името е ДОПГ. Журналята са особено ценни, когато трябва да се отвлича вниманието на балъците, тоест постоянно. Затова ефирът е засипан с катастрофи, криминални хроники, затворници, кучета, котки, игри на късмета, лотарии и прочие важни простотии.
Времето си минава, годините се търкалят, ние ставаме все по-богати, а робите – все по-бедни, нещастни и чакащи. Междувременно ние ежедневно обикаляме телевизионните студия и допълнително ви облъчваме вас – олигофрените с умни и лепкави алабализми. Произвеждаме купчини от фалшиви мини скандалчета, които запълват мозъчните ви клетки и вие се чувствате все по-объркани и ошашавени. Докато се радвате на шоуто, ние си разпределяме обществените поръчки, смучем парите от Европа и теглим милиарди външни заеми, които вие и вашите деца ще връщате. Схемата е проста: ние теглим и усвояваме, вие връщате.
Удобни идиоти. Ха-ха-ха. Преди приватизирахме, заменяхме и общо взето крадяхме на караминьол. Сега ви грабим също толкова нагло, но с повече вкус. Нали знаете приказката „Апетитът идва с яденето“? Е, ние се храним повече от обилно и апетитът ни е ужасяващ. Живи ви ядем. Вас, вашите родители, вашите деца и техните деца… Но вие си трайте, мълчете си, кротувайте си и чакайте.
Да живее ДОПГ!
Ивайло Зартов,
16 април 2016 г.