Дискриминиран исторически доклад за траките и българите

Публикуваният по-долу материал е доклад, изпратен още през далечната 1996-та за годишна историческа конференция във Варна, където обаче не вижда публичност. Неговият автор Константин Каменов го допълва и редактира години по-късно и го представя на сбирка, състояла се в Пловдив на 14 май 2016 г. Той го предостави за публикуване на нашето издание.

ТРАКИ И БЪЛГАРИ –

ДЪРЖАВООСНОВАТЕЛИТЕ НА ЕВРОПА И

КУЛТУРОНОСИТЕЛИТЕ ИЗ СВЕТА

• Знаете ли, че българите са най-древният народ и един от двата избрани народа на земята?
• Знаете ли, че българите са народът, който е пряк наследник на Атлантида?
• Знаете ли, че „Ведите”, „Махабхарата”, Зенд Авеста”, каноничните будистки текстове и много други свещени книги са българско дело?
• Знаете ли, че българите са създали Елам, Мохенджо-Даро, Харапа и културата Хун-ну?
• Знаете ли, че българите са създали Шумер и културата на ариите?
• Знаете ли, че българите са дали културите на големите индиански племена и са обявени от индианците за бели богове?
• Знаете ли, че българите дават култура на Япония, Китай и Индия?
• Знаете ли, че българите създават Крито-Минойската култура и Египет на фараоните?
• Знаете ли, че Орфей, Буда, Заратустра, Залмоксис, Декеней, Буребиста, Гилгамеш и много други древни велики посветени са с български корени?
• Знаете ли, че генетичната линия на рода на Христос е българска?
• Знаете ли, че тюрки, монголи, татари, както и европейските народи имат обща родова връзка единствено през българите?
• Знаете ли, че научните познания, които са ползвали българите в древните времена, в много случаи са били по-големи от днешните?

Накратко върху тези факти ще се спрем в настоящия доклад, като в него ще опишем (прото-) българската история от Атлантида до Авитохолова България.

Ненапразно много от великите посветени, както и много от големите пророци на Земята, са отбелязвали, че най-трудното място за израстване като човек е при последното прераждане, което става при българите на Балканите. Учителят Беинса Дуно отбелязва:

„Какво представя България? – Тя е място, дето всичко расте добре. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане! Българинът е избран народ, както и евреинът. […]

Когато духовният свят иска да кали човека, да му придаде твърдост, изпраща го на Земята между българите. Когато иска да придаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на Земята да се роди българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. […]

„Българин“ в космически смисъл на думата, е „човекът на Духа“.”[1]

Академик Д. Лихачов пък отбелязва: „България е страната на духа.”[2]

В ИЗ „Корени” достигнахме до извода, че българин означава Духовно издигнат благородник, без да сме в смислово противоречие нито с Учителя, нито с Лихачов, защото във времето, когато се е утвърдил етнонимът ни, с термина за човек (АР) се е отбелязвал специално благородникът (АР), който е бил огледален на Бога (РА).

Изследвайки произхода на този народ, успяхме да се върнем до XII хил. пр. Хр.

Голяма държава е съществувала тогава, независимо от слабо заселената земя в онези години. Това е Атлантида, чието друго самоназвание е Посейдония. Според най-сигурните сведения, с които разполагаме, тя  е била административно устроена под формата на четири двойни огледални на небето княжества. От различни древни източници може да се разбере, че някои от технологиите, които са използвани при атлантите, са надминавали съвременните. Държавата е била ситуирана на голям остров в Атлантическия океан. Духовното атлантско княжество на мъдростта, наречено Ману, е ситуирано извън острова в северна Африка и е обхващало земите на едноименното плато в днешна Либия.

Атлантите са водили тежка война с единствената друга страна на земята в онази епоха, за която използвахме първично названието неелинската Атина. Самоназванието на тази голяма група от племена е било Нейтх. Битките между тях са продължили дълго, спрямо днешните разбирания за войни, защото срещу технологиите на атлантите, нейтхите са противопоставяли пси техники и други духовни начини за възпиране на противника и свръхоръжията му.

Изчислявайки чрез метод от старобългарския календар се установи, че Атлантида е загинала най-вероятно през 11 838 г. пр. Хр. от глобален катаклизъм. В будистки ръкопис от Лхаса открихме важния текст за тези събития, когато Господ, назоваван Ра-Му, отбелязва какво ще се случи с последните атланти: „Всички вие ще умрете заедно със слугите и богатствата си, и от пепелта ви ще възникне нов народ. Ако и той забрави, че е по-висш, защото допринася, а не защото се възползва, ще го сполети същата участ“.

След тези събития атлантите от княжеството Ману оцелели от тази древна държава. Те се заселват при нейтхите, които са живеели на Балканите и около сладководното Черноморско езеро. Между тях е нямало военни действия и те бързо се оформят в единна група от големи племена, давайки началото на (прото-) траките. Когато пишем за (прото-) траки, трябва да изясним няколко подробности:

Първо – това са първите (прото-) българи.

Второ – терминът (прото-) е само времеви към българи и е въведен в този етноним от ИЗ „Корени” още между 1992 г. и 1996 г. г.

Трето – от този момент започва и духовната мисия на (прото-) българите. Те са призваните да допринасят, поради което са един от двата избрани народа в света.

.

(ПРОТО-) ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА НА ОТВОРЕНИЯТ  ХЕРМЕТИЗЪМ  И ПОЗНАНИЕТО ВЕД (ВЪРХОВНОТО ЕДИНСТВО)

След гибелта на Атлантида палеолитният свят е бил изключително слабо заселен, пред угрозата дори да изчезне. Земите около сладководното Черноморско езеро, обитавани от (прото-) траките, са били най-добрите за развитието на живота в онази епоха. Много обработваеми земи, много питейни води – и като езера, и като реки.

(Прото-) траките се оформят в четири големи племенни групи. Това са мизи, витини, пеласги, а за четвъртата все още се спори коя е точно. Всички те обаче живеят под общото име Перке и говорят един прото език. Основния бог, който почитат, след хилядолетия става популярен като Бог на князете и е назоваван Хермес. Познанията им за Вселената са изключително богати, а те считат, че всичко, което е на небето, има огледален аналог на земята. Тъй като съзвездията са най-големите конфигурации в Космоса, още (прото-) траките започват да им правят копия под формата на групи от могили. Същевременно по-малките племена си имат и свои звезди закрилници, тъй като си имат и рождени дати. Целият ритуал се запазва до появата на Дунавска България. Когато на владетел се родят няколко сина, те започват да управляват различни части от племената, като всяка носи името на този, който я води. Така се знаят и рождените дати на племената, както и звездите закрилници. Животът на (прото-) траките се определя и от важните Божествени сентенции „Познанието не е за всеки” и „Затворете вратите за непосветените”. Тези основни факти обясняват защо в определени периоди, сякаш безпричинно племената сменят земите си без да воюват. Имат писмености, а предават познанието само на посветени, и то устно. Ритуалите са се извършвали изключително мистично в тайни местности. Висшият жрец е и княз. Поради всички тези особености в ИЗ „Корени” окачествихме културата на (прото-) траките като отворен херметизъм.

Именно тази култура обаче им помага за по-бързото израстване спрямо малките племена в други части на света. Те са се разраснали много и като численост, и са овладели и култивирали земите от Мала Азия, Балканите до средния Дунав по неговото течение. Както посочват различни големи учени [3]  [4] , това са земите на индоевропейците , които се оказа, че са (прото-) траките. За групата им в българските земи археолозите Х. Тодорова и Ив. Вайсов отбелязват след дългогодишни изследвания, че още в началото VIII хил. пр. Хр. са приключили Вторият етап на неолитната революция. Важни центрове в тази културна революция за преобразяването на тогавашния човек изиграват Караново, Градешница, Търтърия, Винча, Хотница, Диспилио, Ясъ тепе, Рандолин дол, Слатина, безспорно културата Пловдив и много други из територията на цяла България. Именно сред тези култури са открити протописменостите на Шумер, Крит, Египет, Елам и различни други азбуки. Изключително важно е и познанието ВЕД, което предците са притежавали, защото е преоткрито в съвремието едва от Айнщайн и Хайзенберг. То може да бъде проследено подробно и през някои от създадените от (прото-) траките и (прото-) българите култури. Основата на културите Елам – Мохенджо-Даро – Харапа – хун-ну може да се проследи чрез материалната еднаквост, открита от археологията по пътя на възникването им, а духовното и́ съществуване е кодирано във ВЕД (Върховното Единство). То е (прото-) българско разбиране, че всичко съществуващо е било излъчвано първоначално в поредица троения на Върховното Единство, включващо в себе си цялата Вселена. Троенията са разнообразни, взаимосвързани и съгласувани, като се излъчват в пулсации (туптежност). Те на свой ред се превръщат в нови центрове на лъчение. Днешната наука преоткрива едва сега познанията на древните ни предци. Целият бит и държавно устройство на източните (прото-) българи са се подчинявали на троичността. Още (прото-) тракийското и (прото-) българското звездоведческо времечисление се превръща в най-съвършеното  използвано някога на земята. Далечните ни прадеди, които почитали слънчевите изгреви и залези, както възхода и залеза на Луната, съвсем не са били слънцепоклонници или огнепоклонници. Те всички изповядали една прадревна религиозно-философска система. Първият изследовател, размишлявал над Върховното единство на (прото-) българите е Д. Съсълов. Проявления на ВЕД бяха открити и върху обработен камък от Пловдивското Трихълмие и върху керамични фрагменти, както и върху фигура от Хемус, наподобяваща сфинкс или небесен змей. Последната бе открадната, може би заради нейната уникалност в световната култура. Необходимо е да се знае, че при създаването на херметичната култура в Египет на фараоните (прото-) траките съхраняват за човечеството духовно-философската книга „Поимадрес”, съдържаща също възприятията от ВЕД. В нея Господ – Бог (най-висшето същество) носи прозвището Хермес Тристмегист, където идеята за троичността на Вселената е съхранена в най-висока степен.

ВЕД философията в различни епохи се открива в духовността на вярата, както на всички големи (прото-) български групи, така и в откъснали се от тях племена. По-нататък в доклада  ще поднесем сведения от най-важните от тях, в които е кодиран свещеният знак за троичността, символ на висшия бог още от времето преди неолита.

.

АДАМОВИЯТ ПОТОП И ПЪРВОТО РАЗСЕЛЕНИЕ

През VIII хил. пр. Хр. земните полюси по-рано от обичайното променят местата си и ледовете от по-старите полюси започват по-бързо да се топят. Нивото на световния океан  нараства. За описвания период на мястото на Средиземно море съществуват само три малки морета. Суша е свързвала Балканите с част от Африка. Черно море е още сладководно езеро, чиито западни брегове са приблизително на 360 км. източно от днешната линия или 30 м. под сегашното ниво. Всичко това влияе много върху промяната на земния климат. Освен дебитът на световния океан, валежите също се увеличават, както се увеличава и дебитът на реките. Черно, Каспийско и Аралско морета започват да се разширяват вследствие на тези промени. Постепенно те се сливат в един воден басейн. Поради това (прото-) тракийски племена за първи път се изселват в нови земи. Групите от племена са предимно от витини, които по това време носят обединяващото племенно име хони. През (прото-) тракийските езици хони се превежда „Живеещите по северния склон”. Първа тяхна група се установява в Месопотамия, а по-голямата част от племената продължават още на изток. Заселват се чак в земите на плодородните долини в онези векове Гоби и Тарим.

Малко след тяхното напускане на Балканите става и големият черноморски потоп. Голямо земетресение разкъсва сухоземната връзка между Европа и Африка и при Пиринейския полуостров се образува Гибралтарският проток, през който нахлува огромно количество вода от Атлантика. Залети са големи площи от Северна Африка. Оформени са първите контури на Средиземно море. Образуват се Дарданелите и Тракийският Босфор, а солената морска вода преминава през тях и в Черноморското езеро. Независимо, че то за известно време е било слято и с Каспийско, и с Аралско, все още е било сладководно. От този катаклизъм престава да бъде питеен източник за населението и се превръща, за пореден път, в море. Нивото му се покачва от 3 до 30 метра над сегашното, заливайки някои крайбрежни селища. Големият потоп на Балканите обаче идва от Средиземно море, чиито води нахлуват по поречията на вливащите се в него реки. Археолози установиха мащабността на това бедствие през останките на голямо неолитно селище в днешния Кърджали. То е едно от многото заличени от морската стихия:

„Това селище се намира в центъра на града… обхващаща площ от 625 кв. м. … Животът на селището в Кърджали обаче престанал да съществува…

…към края на раннонеолитната културна група Караново I в Тракия…

Тогава някои селища в Тракия и басейна на р. Арда изглежда били сполетени от пагубни бедствия, които прекъснали тяхното съществуване (…) в Кърджали… в началото на старата желязна епоха траките полагат основите на ново селище.” [5]

Единствено високите Родопи предпазват Тракийската низина от възможността тя да се превърне в дъно на воден басейн.

Този потоп е главната причина, която принуждава нова част от (прото-) траките да се преселят първо на север към района на днешна Балтика, след което тръгват към нови земи.

Преди да продължим с преселенията би трябвало да обърнем малко повече внимание на Черноморския потоп. Според Б. Рогев най-продължителният цикъл в слънчевия български календар е 6328 години. На Омуртаговия надпис от 820-823 г. е  било записано: „…Името е (…) Годината на появата на истинския Бог бе 6328. Пренесоха се жертва и се заклеха за (…) книгите“ [6]. Изчислено чрез старобългарския календар и годината на написването на текста, се оказва, че събитието, което се е случило, когато се е появил „истинският бог” и когато са се заклели книгите, се е случило в 5508-5505г. Всъщност това са двете начални години на летоброенето, според двата варианта на Библията. Тъй като според тези свещени текстове тогава е бил създаден Адам, то в по-ранни свои изследвания, за да не влизаме в противоречие с духовни текстове, посочихме Черноморския потоп като Адамов. Именно тогава се е случил потопът и той е траел три години. Фактите за този катаклизъм са безспорни и учени като П. Димитров, У. Райън, У. Питман [7] го доказаха, но, както и други колеги, обявиха Черноморският потоп за Ноев.

Трябва да уточним, че Адамовият потоп (5508 – 5505 г. пр. Хр.) не е последният катаклизъм от този вид, който е свързан с историята на дедите ни. През IV хил. пр. Хр. (3266г. пр. Хр.) долината на Двуречието  и градовете, които са били изградени там от шумерите, са наводнени от Тигър и Ефрат. Това е станало вследствие на бързо топящите се снегове по планинските била в Северна Месопотамия и едноседмичния проливен дъжд.

Във Ветхия завет са разместени и дните, през които са продължили проливните дъждове, повдигнали нивото на реките. Потопът в Черноморското езеро е по-дълъг. При Ноев потоп валежите са траели 40 дни, а при шумерския  потоп или потоп на Утнапищим (Зиунсудра) – само 7. Преправилият Петокнижието (Тората) прилага 40-те дни към Ноевия потоп. Тези неточности и фалшификации са забелязани дори от древните историографи, но доведоха до заблуда почти всичките ни учени, както и прочутият американски подводен археолог проф. Балард. Катаклизмите на земята от вида потоп са много на брой, поради което не можем да си позволим безотговорно да наричаме всеки от тях Ноев.

Бедствието през VI-то хилядолетие пр. Хр. изиграва и друга съществена роля за развитието на човечеството. На Балканския полуостров остават част от (прото-) тракийските племена, които са започнали и продължават развитието на неолитната революция, но променят местата на основните си култури. По пътя на преселението от Балканите на изток, част от хонските племена участват в създаването на Елам, а след  това на Мохенджо-Даро и Харапа.

От археологически проучвания се установи, че само в източната част на (прото-) българите хун-ну в Гоби има повече от петдесет разкрити града и няколко десетки хиляди погребални могили.  Освен тях са засвидетелствани   рудодобив и земеделие. Всичко това говори за уседнал (а не скитнически) начин на живот и за високоразвита култура.

ВТОРОТО ГОЛЯМО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА ИЗТОК

То е осъществено през IV хил. пр. Хр. Неолитизацията на останалото на Балканите (прото-) тракийско население, както и на преселилото се в Азия, е довела след себе си две основни промени. Първата е преминаването от присвояваща икономика към производството на материални блага, което от своя страна обособява уседналия начин на живот. Втората е големият прираст на населението. Според последните проучвания раждаемостта, спрямо палеолитния човек, се е увеличила с три деца на семейство. Представено в проценти, прирастът първично е бил 0,005 % и се е увеличил от 0,8 до 1 % годишно. Дори ако приемем прираст само от 0,2 %, то за 350 години населението ще се увеличи двойно. Сред автохтонното (прото-) тракийско население, живеещо на доста по-малка територия, настъпва демографски взрив, който принуждава голяма част да предприеме по-мащабни преселения на Изток. Това се случва между VI и IV хилядолетие пр. Хр. Тази втора изселническа вълна е южно от Черно море. Тя е най-вече от големи мизийски групи (прото-) траки. Първоначално те създават културата Шумер в готов вид.

Принципът на пренасяне култура в готов вид е започнат още от хоните през VI хил. пр. Хр. След Шумер, по-голямата група се установява в югоизточното Прикаспие, а други племена овладяват районите на днешната пустиня Каракум (южно), до р. Сър-Даря (северно), а на изток до планината Имай (Имеон, дн. Памир). В споменатата пустиня, след извършени археологически разкопки от страна на съветски учени, бе открит зикурат. За разлика от подобни месопотамски съоръжения, обаче, средноазиатският храм бе изровен от пясъка в целия му ръст. Откритието бе до селището Меана (превод Господно), на хълма Алтън тепе в южната част на Каракумската пустиня. Там е бил запазен цял град от енеолитната или ранната бронзова епоха. Учените са единодушни, че това е един от първите градове. Археологът В. Масон отбелязва, че стъпаловидната кула в него сякаш е по проекти от Месопотамия, чийто вид е запазен в прочутата Вавилонска кула.

Най-важните сведения на В. Масон, които потвърждават възгледа ни, са, че културата от Балканите се пренася в Междуречието, след което възникват ариите. Те са следствие на  археологическата дейност в района между Памир и Каспийско море: ”Тази високоразвита култура от типа на паметниците на ранните земеделци в Северен Афганистан не намира местни предшественици. В долините на Бактрия тя се появява в готов вид… с месопотамски черти, а сивоглинестата керамика е по-скоро характерна за производствените центрове на Югоизточното Прикаспие […] по териториите на съвременен Афганистан са положени основите на градски цивилизации от древноизточен тип… „[8]

Всъщност (прото-) българите носят своя си култура от Балканите, защото и в Шумер тя се появява в готов вид. Ненапразно в месопотамските епоси митологичният герой Гилгамеш (Билгамеш) отбелязва, че шумерската прародина е на запад.

През ранните векове на IV хил.пр.Хр, част от  (прото-) българската хунска група, живeeща в цветущите долини Гоби и Тарим, се установява и в по-северните земи около Енисей. „…2357 г. пр. Хр. (по китайски източници – б. К.К.) северно и северозападно от Поднебесната империя (т.е. Китай) от най-дълбока древност обитават племената Дин-лин (…Дуло), наричани най-общо Хун-ну (или преведено: северните бели варвари). В археологически аспект най-забележителните открития са направени в котловините на Минусинската долина на река Енисей (Горен и Среден Енисей), където са открити археологически находки, датирани от епохата на късния бронз, но и напълно идентични с археологическите открития, най-често свързвани със скитските, разположени по терените на Средна и Източна Европа.” [9] Нужно е да отбележим, че през тази епоха като скити са отбелязвани (прото-) траките кимери. Възгледи по въпроса за хунските култури,  които се допълват, са дали и учени като С. П. Толстов, В. Масон, Грум-Гржимайло, Окладников, Сарианиди и др.

„Носителите на Андроновската археологическа култура между 1700 и 1200 г. пр. н. е. заемали пространството в Западната половина на Южен Сибир и Казахстан до Урал. Принадлежали към бялата раса и в XVIII в. пр. н. е. овладели Минусинската котловина и малко по малко се сплотили край Енисей с представителите на Глазовската археологическа култура. Нееднократно се е отбелязвало голямото сходство между андроновските паметници с дървени градежи в Долноволжката, Донската и Донецката степи. Но не андроновци и не глазовци са играли първостепенна роля в Южен Сибир през II хил. пр. н. е. Това са били по-скоро Динлините, които населявали покрайнините на Гоби (пясъчната страна Шасай). Те били разположени в Саяно-Алтайското високо плато, Минусинската котловина и Тувинската област.

И още нещо: както тук, така и по терените на същинска Средна Азия, тази култура е характерна с месопотамските си черти, и още, че по тези места тази материална култура е донесена в готов вид!“ [10][11]

По-малките групи култури са получавали помощ от двете основни култури на (прото-) българите в Средна Азия, Гоби и Тарим. След IV-то хил. пр. Хр. за тях боравим с научните термини (прото-) български култура на ариите и култура хун-ну. Все още обаче много се спекулира, че основите на тази култура са тюрките, при положение, че в тези векове те още не са съществували.

По пътя на изселилите се от Югоизточна Азия през Беринговия проток в Америка индианци тръгват и част от източните (прото-) българи хуни, които им носят новата култура. Нейната същност се гради върху почитането на Бога като слънчево духовно същество и пирамидалните градежи. Календарът на маите е донесен в готов вид. Той е преработен старобългарски календар и е идентичен с шумерския. Полският астроном Л. Зайдлер доказа, че този календар е бил създаден на географската ширина на долния Дунав. Той е с (прото-) тракийски корен. Ето как са описани (прото-) българите в някои от индианските книги:

„Спомени за белия човек се намират и на…плато – Тиахуанако, на височина 4000 метра (…) Когато през 1932 г. тук попада Писаро, индианците кръщават конквистадорите „виракоча“ – бели учители. Техните повече или по-малко забравени митове разказват за изчезналата раса на учителите, за белите гиганти, пристигнали отвън – расата на Синовете на Слънцето. Тя властва и преподава уроци в продължение на хилядолетия. Изчезва внезапно.”[12]

В една друга легенда за водача на белите учители се говори като за бог: „…той е бил тайнствена личност, бял мъж с мощно тяло, високо чело, много големи очи и дълга брада. Дълга дреха го закривала до стъпалата. Той е бил бог на мира и като жертвени подаръци приемал само цветя и плодове.“

В друга централноамериканска приказка се казва:

„…Кетцалкоатл дошъл от морето с кораб или лодка, която се движела без гребци…“ [13]

Независимо от това дали става въпрос за Кетцалкоатл, Кукулкан, Вотан, Гуцумац или Итцамна, всички народи твърдят в митовете си, че те:

„…са дошли от много далече от Източното море и по същия начин по-късно отново са напуснали народите“;

„Кукулкан дошъл с 19 спътници, от които двама били богове на рибарите, други двама – богове на земеделието, а един бил бог на гръмотевиците…

Те останали в Юкатан 10 години. Кукулкан издал мъдри закони, след това опънал платна и изчезнал по посока на изгряващото слънце…“ (К. Ъруин) [14]

При изследванията се установи, че след разнасяне на познанията част от (прото-) българите продължава да живее сред другите племена и народи. Големите групи обаче се завръщат след хилядолетия в Балканската си прародина. Има и български групи, върнали се към Европа и оформили свои държави в други земи. Това се потвърждава и от разпространението на свещения знак, който е символ на Върховния Бог на духовноиздигнатото племе на (прото-) българите хуни и арии. Първообразът му е сред (прото-) траките. Става въпрос за ипсилон (Y) в различни съчетания с две хасти (II), с омега (Ω), както и някои други знаци, погрешно определяни за старогръцки.

Божественият знак е открит на няколко важни от сакрална гледна точка места в Тракия. Включен е в цели каменни надписи, създадени преди Потопа от VI хил. пр. Хр. Навсякъде, където те се поселват, след двете големи преселнически вълни се появява и знакът на Върховния Бог. (Прото-) българите арии, които дават основата на Ведическите познания, а впоследствие българите-бактрийци, създали на Авестийската и Будистката религии, пренасят символа ипсилон (Y) под формата на сдвоено конско изображение.

От една страна той се приема като белег за митологична диалектика в тези духовни учения, от друга страна отразява дуалистичната им космогония. Конят е едно от свещените животни при (прото-) българите, затова неговият сдвоен образ представлява и един вид Господен трон.

Обожественият символ се появява след хилядолетия и по монетите на (древно-) българските Хорезмийско и Согдийско владения. Среща се като подчертаване, че царската власт е произлязла от Бога при Партия, където също изтъкват (прото-) българския си корен. Той е утвърден и в културата на (древно-) българите сармати и савромати.

Трябва да отбележим, че вариациите на ипсилон (Y) като символ на Бога продължават и в по-късни времена и се среща при всички народи, които са контактували с (прото-) българите или са произлезли от тях. Изброявайки ги от изток на запад ще открием, че Божественият знак се среща при тюрки, монголи, индуси, перси, римляни, германски племена и други.

В  Авитохолова България символът е популярен най-вече под формата ипсилон с две хасти (IYI). От една страна това е терминът за Върховен Бог ИУИ (ЮИ), от друга – показва неговата триединна същност, както и едновременността на мъжкото и женското начало.

Във връзка с написаното по-горе искаме да предложим още една хипотеза,за която съществуват много доказателства. Според арабски сведения от IX – X в., едно от (древно-) българските племена на Волжка България е есегел. То се преселва на север към река Волга от района, в който са живеели есеите.

Успяхме да установим, че арабската наставка ГЕЛ е идентична с (древно-) българската ГИ. Тя е равнозначна на съвременния български предлог ОТ. По този начин името ЕСЕГИ се превежда като (произлезли) ОТ ЕСЕ – ед.ч. на всеизвестните от древността ЕСЕИ. Те са упоменати в няколко старинни книги на различни народи, като съхранители на човешките познания и достижения. Един от есеите е самият Христос. Колкото и странно да звучи, друг техен възпитаник е Буда. Това е и една от причините между апостолическото християнство и будизма да се откриват големи прилики. Трябва да напомним, че името на Буда е Сидхартха Гаутама, а прозвището му е Сакая (Шака) Муни или мъдрия (божествения) сака. Саките от своя страна са от (прото-) траките мизи и са живели при (прото-) българите арии. Основни идеи от будизма, идентични с апостолическото християнство, установяват мисиите на свещениците Иполит Дезидере, Гербило, Грубер, Хорас де ла Пенна и монсеньор Хук. Те са извършени между XVII и XIX в.в. и отбелязват: „Техните дрехи са като на апостолите по старинните рисунки; те си слагат митра, като епископите (…) вярват в Единния Бог и в Света Троица, в рая, ада и чистилището; правят ектения, подаяние, молитви и прошения на мъртвите; имат много манастири пълни с монаси и послушници, които освен трикратния обет за бедност, послушание и милосърдие, дават и няколко други.(…) Служат си със Светена вода, кръстове и броеници.“

Мисионерите, дали сведения за будизма, бъркат като предполагат, че той е възникнал от християнството. Първо – Буда е живял преди Христос и второ – както брахманството, друидите (ученици духовници при (прото-) българите от Средна Азия) и будизма, така и орфизма, и есейството, са върху морално-етична и философска страна, които  стават основа на ритуалистиката на Завета, възстановен от Сина Божий Йешуа (Иисус). Всички те имат по-стар, общ (прото-) български или (прото-) тракийски корен, който е общочовешки. Знанията, които пътешествениците определят за ритуали, са дадени при първия Завет от Бога на хората. Според нас това е станало поне около 100 000 години пр. Хр. Нужно е да се знае също, че будизмът се превръща в основа на японската култура и обединяването на много племена в японска народност.

Китайските летописи сами предоставят сведения, че първите китайски племена са получили култура от хун-ну групата на (прото-) българите. Както разбираме от тези текстове, през III хил. пр. Хр., когато се е случило това, автохтонните племена са били малко на брой и разделени. Първото дело, предприето от хун-ну, е че са организирали ред китайски племена в по-големи племенни групи. След това са им дали основите на цялата култура, необходима за това азиатско население. Интересни сведения достигнаха до историографията, за да бъде развита и утвърдена тази теза. Много от учените все още не могат да асимилират защо китайците са извършвали научни фалшификации и защо са възпрепятствали историците да проникнат в (прото-) българските хун-ну поселища. Отговорът се крие в доктрината, чиято линия следваха управниците на съвременен Китай, а именно, че тяхната държава е изградила една специфична култура, върху която не е оказал влияние нито един народ. За много от световните достижения дори се твърдеше, че са китайски изобретения, без да се предлагат някакви факти в защита на тези твърдения. Специално въпросът, кой е дал на света колесницата, беше дълго дискутиран сред научния свят. Повечето автори застъпваха становището, че заемането на колесничната технология е станало от Запад и е свързано с индоиранското присъствие в южна Азия и с влиянието, което е оказало върху коренното население на континента. Китайските археолози защитаваха хипотезата, че колесницата и одомошаването на коня са китайски достижения.

Точка на споровете се сложи от китайска страна, след публикуване наблюденията на Ян Бао Чън [15]. Той е забелязал, че между инските колесници съществува и една украсена с характерни за „западните страни“ украса, и по колесницата, и по кинжал.

Всичко това се отнася за периода около III – II хилядолетие пр.Хр., когато вече има изградени, както в Източна, така и в Централна Южна Азия, мощни центрове на цивилизация.

Фактите могат да бъдат добре проследени и чрез древните китайски историци Шицзи, Цянхяншу, Бейши, Хоуханшу, Суйшу, Таншу. Те описват как народът хун-ну (северните бели варвари; кит. ез.) е дал културата на китайците. В новата история отбелязаните с китайски термин (прото-) българи стават известни като хуни.

.

ОСНОВАТА НА ЕЗИЦИТЕ И ПИСМЕНИТЕ СИСТЕМИ

Нужни за науката бяха и откритите от шведска археологическа експедиция големи каменни блокове с руническа писменост от III хил. пр. Хр. в Гоби. Доказано бе, че писмото е на (прото-) българите хуни. Голям интерес, в същата пустиня, представляват и откритията на руския палеонтолог И. А. Ефремов. Неговата експедиция също откри големи, кубични каменни блокове, от същия период, с руническо писмо. Това писмо се оказа идентично с руните от литовското знаме. Няколко важни антични китайски текста отбелязват: ”От Фергана на запад до държавата Партия има голямо различие от наречия, но езикът е твърде много сходен, и в разговор хората се разбират един друг. От Тян Шан на запад до Партия всички са близки родственици с хуните.” (Ши-гу) В държавата Фунам (днешна Камбоджа) „…имат книги и ги съхраняват в архив. Писмеността им напомня писмеността на хуните.”

Същевременно при (прото-) българите арии културата може да се открие през ведическите ученията, „Махабхарата”. Доста важно е и реформаторското духовно произведение „Зенд-Авеста” от Заратуша (3аратустра; Зароастър). Този княз от град Балх редактира „Ведите”, поднасяйки първото дуалистично духовно учение. Докато творенията на брахманите са достигнали до нас само на санскритски език от по-късни записи, част от ученията на есеите са ни познати най-вече чрез арамейския. Езикът, на който говори и Йешуа. Труда на Заратушуа се проявява чрез авестийския. Авестийската графика е основата на по-късната парси (фарси). Тези езици са известни на науката като единствените арийски езици, което според нас е голяма заблуда. Първият арийски е кириали. Той се появява още при (прото-) българите хуни, когато пресичат Гоби. Според Г. Кръстев техния език кириали означава първосвещен. Руският езиковед Турчанинов е убеден, че от него произлизат финикийския, арамейския, откъдето и всички западни азбуки, включително гръцки и латински.

По каменни надписи от столицата на Бактрия Балх се установи, че и кашмири има много общи черти със староарамейския. Последният е най-старото разклонение на западносемитския език, на който са говорили Исус и неговите ученици.

Върху кашмирския език има ясно изразено цялостно въздействие от езика на арийската (прото-) българска група. Арамеите пък са една от духовните общини на Шумер, които носят шумерски диалект. Така в центъра на Бактрия се появяват надписи, считани погрешно от някои за арамейски, а те са на кашмири.

„Ведите“ са написани първоначално на т.нар. брахми, чието название идва от името на Върховния Бог Брахма. Оттук стигаме до извода, че преводът на брахми означава също първосвещен или първобожествен. Така може да се предполага, че кириали и брахми са различни названия с идентична семантика на сходни писмености, произлезли от първичния език на един (прото-) народ.

Прави впечатление, че посланията на есеите са аналогични с тези на брахманизма (вж.: „Упанишадите“ и „Ведите“). Чрез тези факти се проследяват различни географски райони с идентични философии като брахманската, реформаторската авестийска, есейската, будистката, учението ВЕД, орфизма и др. От своя страна се утвърждава и тезата, че коренът им е бил общ, предпотопен.

Важно откритие в археологията бе направено през средата на XX в., което промени доста теории за древно азиатските култури. То стана популярно като библиотека в Западен Саян: „Всяка от „книгите“ е каменна и тежи около тон…Оказа се, че писменост е съществувала в Тува още преди новата ера. На скалите има древноиндийски, китайски и ойротски писмена.” [16] В тези каменни книги, освен, че бе открита връзката между основните (прото-) български писмености, се и проследи отново важното значение на ипсилона (Y).

През 2000 г., на симпозиума в Милано, белгийският учен Харалд Харман нарече писмеността на (прото-) траките най-древната в света и я обяви като основа на по-сетнешната тракийска писменост, както и на КИРИЛИЦАТА. Първите писмени знаци, създадени от човешка ръка, са се появили в България и в други балкански страни, а не в Месопотамия, както се смяташе досега. Писмеността не е възникнала нито в Месопотамия, нито в Китай, нито в Египет. Тя се е появила още преди Адамовия потоп.

Санскритът се появява постоянно в Средна Азия едва през V в. пр.Хр., като и граматиката към него, която е създадена от (прото-) българския брахман Панини. Това се случва, за да бъде дадена култура и на индусите. Други учени посочват за автори Патанджали, Кудалинджи и др. Независимо от това, най-древният санскрит произлиза от района на днешна България, както отбеляза индийският професор Рама Каушик. На лекция в СУ „Св. Климент Охридски” през седемдесетте години на XX век, той поднесе сведение, че е открил най-древният санскрит, изписан на камък, вграден в Чипровска чешма.

Като уточнение ще отбележим, че (прото-) тракийският санскрит е на няколко хилядолетия преди Христа и е от времето на неолита. Ето и възторжени думи на Уилям Джоунс, превърнали се в теоретически на Сравнителното езикознание: „Санскритският език притежава удивителна структура. Той е по-съвършен, отколкото гръцкия език, по-богат, отколкото латинския, и по-прекрасен, отколкото всеки от тях, но съхраняващ изключително близко родство с тези два езика… Родството е толкова силно, че нито един филолог, който би се заел с изследване на тези три езика, не може да не повярва на това, че те всички са произлезли от един общ източник, който може би вече повече не съществува.”  При първите си изследвания Джоунс е нямало как да знае, че основата на  праезика се е съхранила чрез тракийските и средноазиатските (прото-) български диалекти в много от съвременните езици. Най-запазен е той в днешните български диалекти.

Шотландският праисторик Стюърт Пигот се позовава на откритото от археолога Петър Детев глинено колело, при разкопки в Пловдивско. Чрез него обосновава тезата, че от Балканите културата се пренася в Елам и Шумер, като по този начин препокрива разпространението на духовната култура с материалната.

За да се види непресъхналия корен с родните (прото-) тракийски езици, ще покажем важното разпространение на трите свещени лексеми Дан (Дин, Дун, Тон, Дон), Дева (Дава) и Ману (Майна, Майню). В  митологията, която древните индуси приемат от ариите, майката на Вритра се казва Дану, със семантика на името поток, но божествен. В авестийския ДАНУ е също дума за поток или река, а в по-късния ирански ДАНУ е река или вода, като и в двата случая тя е свещена.  Пренесена по-късно в арабския, тя функционира под смисъла Бог (Дух).

Дева и Ману или Майна се утвърждават в същите езици, както и в минойския, със семантика за божественост, каквато и трите лексеми носят още при (прото-) траките.

При наличието на толкова езици с писмености, чрез които се доказва, че са дело на (прото-) тракийски племена, веднага следва логичния въпрос, който учените от десетки години си задават: „Къде е писмеността на същинските траки и съществува ли изобщо тя?”

Основната функция на езика и писмеността е, че те са част от културата на дадено племе или народ. Напусналите родината си (прото-) тракийски племена, които се налага да контактуват с различни по своята същност и степен на развитие племена, трябва по места да преориентират част от културата си. В нея влизат уседнал или номадски начин на живот, строителна и напоителна технология, използване на нова писмена система и т.н.

За разлика от тях, останалите в родината си същински траки изповядват предимно херметизма като вид култура. Създават се мистерии и мистериални комплекси, но не за всеки. Както е отбелязал Орфей: „Затворете вратите за непосветените!”. Изключително много са сведенията на различни древни автори за дървените таблички с писмо на този тракийски демиург. От други антични автори научаваме, че според Орфей, буквата е трябвало да бъде семантично наситена със звук, цвят, цифра и тон. Всеизвестно е посещението на този трак в Египет, където занася две писмености – сакрална и общодостъпна. Може би втората е карийската графика. На нея първоначално пише и Херодот, който е от тракийското племе кари. Текстове, изписани с карийска графика, са оставени  в едни от най-свещените египетски храмове в Тива, редом с ероглификата, което древните елини никога не са успели да сторят. По тази причина ГРАМАТИКА за новата елинска мисловност създава Дионис Тракиец.

Не бива да се забравя и безспорната връзка, създадена между санскрита и иврита, както и между шумерския и тюркския езици. Подобни факти подържат неопровержима тезата, че родината на праезика са (прото-) траките на Балканите. Народът учител, извършил всички тези връзки между културите и народите през хилядолетията, от своя страна са (прото-) българите.

БЪЛГАРИТЕ – КУЛТУРОНОСИТЕЛИТЕ НА СВЕТА

Големи групи от двете основни (прото-) български просветителни вълни на хун-ну и арии, след много хилядолетия на установяване в Азия се завръщат към Европа. Част от тях, заедно с основната група, на отделилите се хилядолетия преди Христа от (прото-) траките, кимери, участва в създаването на почти всички европейски народи (вж. Приложението). Друга част се завръща в прародината на Балканите. За тях различни антични автори пишат: „Преминавайки отсам (южно – б.К.К.) Дунав, Българите дойдоха при своите родни братя.” [17]

Сред разнесените култури генетично проучване би доказало родова връзка между тюрки, уелсци, портогалци, поляци, частично англичани, поляци, украинци, литовци и др.. Със сигурност ще се стигне и до заключението, че тези народи имат и  наследственост с някои от белите фараони. А генетически връзките, и то не само тези, могат да се проследят през  българите.

Що се отнася до културата на фараоните, то тя не е на египетска народност, нито на друго африканско население, както по-популярно се опитват да пишат за нея някои учени. Тя е култура, пренесена в готов вид, от (прото-) траките на Балканите. Проследима е и е доказана чрез рядката кръвна група на древните фараони и на групи племена от траките.[18] Същевременно само в археоастрономическия пирамидален план, в познанията на догоните и в старобългарския календар се знае за три звезди Сириус. Според кодировката в постройките от Гиза и Хелиопол, средата на XI хил. пр. Хр. е фиксирано като възникване на (прото-) траките [19]. Началото си старобългарският календар е фиксирал на 25.XII.12 095 г. пр. Хр., а започва да се използва с настъпването на Адамовият потоп в 5508 г. пр. Хр. [20] . Преди да създадат Египет на фараоните, (прото-) траките създават Крито-Минойската култура. Участниците в тези дела са водени най-вече от родопските даки.

Що се отнася до многото астрономически познания, пренесени от Балканите в древен Египет, ще отбележим само най-важната – археоастрономическата планировка в градежите. Докато прирамидите в района на Гиза са копие на съзвездието Орион [21], то археоастрономическата планировка на могилите в Сборяново и кодировката на някои други обекти са съцветие от много съзвездия. Този начин на планировка се развива и при втората вълна преселение на (прото-) българи от Балканите. В свое изследване Д. Гергова документира: „…от Етрурия до Вавилон в древността са се отличавали със своята археоастрономическа планировка.”

Важно е също така да се знае, че когато създават Теотиуакан, извършват една мащабна планировка на слънчевата система в центъра му. Нужно е отново езиковедски само да вмъкнем, че лексемата УА, като и УАУ, са за царственост, и то единствено при (прото-) българите арии, откъдето тръгва и титлата кан. Възгледът за археоастрономическия план на града е на Хагар и Харлистон, а строежът е дело не на индианците, а на „белите им богове”, както местното население винаги подчертава.

Същевременно, както вече отбелязахме, старобългарският календар има свои, несъвършени копия при древните китайци и маите. При двете групи племена се появява и еднакъв като семантика начин за изписване на цифрите. [22]

(Прото-) българската астрономия все още въздейства силно на човечеството, защото Старобългарският слънчев календар бе обявен от ЮНЕСКО за най-точен в света,  а Сакският лунен календар бе приет за официален календар на Индия през 1957 г. [23] Само ще отбележим, че саките са клон на (прото-) траките мизи, като са част от арийската група от (прото-) българи.

Според антропологията, по сведения отново на антични автори, външният вид на траките е фиксиран като хора от бялата раса, високи, рижекоси, русокоси, светлооки. Характеристики, присъщи както на жреца от Варненската неолитна култура [24], така и на жреци и фараони в Египет, както и на Белите богове на индианците. Ето описанието им, дадено от индианците пред испанците: „…бял мъж с царска осанка, синеок и брадат, без покривало на главата, облечен в „кузма” – туника без ръкави, стигаща до коленете.” [25] Друго описание гласи: „брадат мъж, среден на ръст…Докато обикаляше по тези земи, вършеше чудеса. Цереше болните с докосване. Говореше на всеки един език по-добре от местните хора. Те го наричаха Тунупа или Тарпака, Виракоча-рапача или Пачакан…” [26] Неговите сподвижници, описвани в местни предания „…били древни по времето на инките”… като построили и пътната мрежа на южноамериканските индианци и сложната архитектура. Те представлявали „…бели хора с кестеняви коси.” [27] Доста аналогии големите индиански култури имат и с културата на фараоните, както и с тяхното ДНК. Пълният набор от аналогии, свързващ индианци и фараони, обаче се съхранява при (прото-) траките и (прото-) българите, като аналогиите минават  и през културата на древен Китай. Интересен факт се забелязва, след като испанците започват да обучават северноиндиански племена да тъкат килими. Когато последните започват да го правят, при тях грейват не праволинейните испански шарки, а символите от Чипровските килими, имащи по-ранен аналог в (прото-) тракийската керамична неолитна орнаментика.

„През XX в. на английски археолози бе разрешено да извършат разкопки в пустиня Такла-макан (бившата Таримска котловина). От пясъка западните учени изровиха запазени по-добре и от мумии тела на хуни, техни одежди и дори съдове със запазена храна. (…) антропологията им напълно се покрива с описаната външност на траките. Тези  (прото-) българи са били високи между 178-185 см, русокоси и рижекоси, бели на цвят, със светли очи.” [28]

През хилядолетното си съществуване, още от времето, когато са (прото-) траки, предците ни са създали три Етиопии, два Египета, две Европи, като всяка първа от тях е на Балканите. Съществували са много Балхари, Българии, Куш и Кушан, 19 арийски владения и доста други държави и империи, на някои от които все още не знаем имената. На Стария континент възникват няколко български държави, като почти всички от тях носят името България.

Както се установи и от генетичните изследвания, най-преобладаващият ген в българската народност е тази на траките. Проф. д-р Иво Кременски отбелязва: „Българите са сред най-старите народи в Европа. В голямо европейско проучване бе открит един генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Наричаме го ЕМ78-алфа и той се оказа на възраст 7800 години. Тези научни данни бяха потвърдени от археолозите ни. Те откриха край Враца човешки кости, датирани на 7000 години. “ Неща, които в ИЗ „Корени” открихме чрез сведения от различни други науки. Всички те се допълват по един или друг начин.

„Около 60 % гените на българите по-мъжка линия са европейски – а именно 20 % са от средиземноморските хаплогрупи и 24 % са директен уникален ген – ЕМ78, с корени от балканите на възраст 7800 години.” [29]

„40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и  I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия  след овладяването на земеделието.

[…]

Установихме, че генетичният фонд на Y-хромозомата у съвременните българи се представлява предимно от западно-евразийски хаплогрупи (около  40% принадлежат към хаплогрупите E-V13  и I-M423 и 20% – към R-M17 ). Хаплогрупите, разпространени в Близкия изток (J и G) и в Югозападна Азия (R-L23 *), се срещат в честоти съответно от 19% и 5%. Хаплогрупите C, N и Q, характерни за алтайски и централноазиатски тюркски популации, се срещат в пренебрежима честота от само 1.5%. […]

1. * R-L23 се среща в Източна България от края на ледниковия период;
2. * Хаплогрупа E-V13 има мезолитна (ок. 10 000 г. пр. Хр., б.м.) възраст в България, откъдето се разпространява…(Веднага можем да посочим, че това е хаплогрупата на атлантите от Ману – б.К.К.)
3. * Хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия в западна посока на най-ранните земеделски общества  по Черноморието. Като цяло, в светлината на последните исторически изследвания, които показват значителен прабългарски генетичен принос в съвременните българи, нашите данни показват, че общо наследство по мъжка линия между прабългарите и алтайски/централноазиатски тюркскоезични групи или не е съществувало, или е било пренебрежимо малко.“ [30]

През 1965 г. Чарлз Хапгут отбелязва, че колекцията му от древни карти в Масачузетския технологичен институт изхожда от общ източник. А то, като култура на сегашното човечество, е един, с първородина на Балканите. [31] Както сам констатира Хапгут: „Тази култура – поне в някои отношения – спокойно би могла да бъде по-високоразвита от цивилизациите на Египет, Вавилония, Гърция и Рим.” [32]

Тук ще добавим генно-семантично дърво на пренесените култури от народа учител, която схема е от третото издание на „НЕБЕТО ПОМНИ – ПРОТОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ:

ГЕНЕЗИС НА (ПРОТО-) БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРИ

Цялата картина на произхода на европейските народи, проследена чрез изворови сведения, както и факти от антропологията, езикознанието, етнографията и още няколко клона на науката, отново е с корени в (древните-) траки и (древните-) българите. Необходимо е да я представим, за да се познават роднинските връзки между народите. Така например кимерите, произлезли от (прото-) траките, са в основата на арменци, поляци, уелсци, портогалци и швейцарци, а кимерите, бидейки братя със саките, тъй като двете племена са произлезли от общо подплеме на мизите, са в роднински връзки с арменци и с тюрки, а имат връзки и с културата Шумер. За да е по-нагледно, ще представим другото приложение, разработено за „Небето помни – протобългарската история”.

И накрая ще отбележим и важния факт, че българин от древността носи значението на Духовноиздигнат благородник. Етносното име се състои от две лексеми – БЪЛГ и АР.

Още през неолита названието на траките е ПЕРКЕ. Консонантът ПРК е лесно проследим и доказан като развитие в БЛГ през всички родствени на санскритския езици. Това означава, че развитието на първичната лексема може да се проследи през всички възможни (прото-) тракийски и (прото-) български езици, наричани преди години индоевропейски. Първичната промяна на ПЕРКЕ е в БРИГИ. В Средна Азия БРИГИ се трансформира в БЪЛГИ. Значението на думата е високопланински. За думи, свързани с живи същества, се съдържа по-висшата семантика, а тя е Духовноиздигнат.

Втората лексема АР е със семантика за човек, тъй като той е по образ и подобие, или огледален на Бога (РА).  В културата на предците ни те са били хората, призвани да даряват култура на другите народи. Поради това те са възприемали  себе си за хора-благородници.

Чрез тези две лексеми се извежда и значението на името българин. Лексемата ИЯ е със значение за страна-държава, поради което България трябва да се тачи като Държавата на Духовноиздигнатите  Благородници.

Тъй като при лекции върху подобни теми често ни се налага да отговаряме на въпроси от рода: „Защо като сме дали толкоз много, нямаме нищо, а другите винаги имат по нещо тяхно, с което се гордеят?” – тук с отговора ще завършим темата.

Всеки народ има действително нещо уникално негово, което е безспорно ценност за човечеството като цяло. Българите са дали основите на световната култура, поради което не е добре да я търсят в себе си, а да погледнат в общите черти на всички части от културите из цялата земя. Тези факти са не само за гордост, защото задължението и отговорността пред паметта на предците за в бъдеще са по-големи. „Дали ще кажем траки или българи, но това са все държавооснователите на Европа.” Последната сентенция бе споделена от проф. Александър Фол.

Константин Каменов

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

[1] http://petardanov.com/index.php/topic/13960-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/#gsc.tab=0

[2] https://www.youtube.com/watch?v=LVzHg1XVqJQ

[3] Гамкрелидзе, Т.; Иванов, В., „Индоевропейският език и индоевропейците“, М., 1981

[4] Дяконов, И. М., сб. „От Египта до Китая“; „О ПРАРОДИНЕ НОСИТЕЛЕЙ ИНДОЕВРОПЕЙСКИХ ДИАЛЕКТОВ“, М., 1998 г., с.478

[5] Атанас Пейков, „Сондажни разкопки на неолитно селище в Кърджали, 1972 г.“

[6] Рогев, Б., „Астрономически основи на първобългарското летоброене“, С., 1974, с.84

[7] Райън, У., Питман, У., ”Ноевият потоп”, В., 2000

[8] Масон, В., „Лунният зикурат в Каракум“, сп. „Вокруг света „, Москва, 1974

[9] Марин Димитров, “Археологическите култури на Сибир и ние – българите”; доклад от международна научна конференция – Варна, 15-16 ноември 1997 г.; отпечатан в сборника към конференцията на с. 101-102

[10] Г. Г. Грумм – Гржимаило, „Памятники карасукского этапа в Центральном Казахстане“; свален от сайта “Вехи” в интернет

[11] А. П. Окладников, “Неолит и бронзовый век Прибайкалья”; Москва – Ленинград 1955 г.; Част III; с. 9-10

[12] Повел, Л., Ж. Бержие. Утрото на магьосниците. С., 2000, с. 179

[13] Камински, Хайнц. Реалността Атлантида. С., 1998, с. 212.

[14] Камински, Хайнц. Реалността Атлантида. С., 1998, с. 212.

[15] Откритията на инските развалини и изследвания върху тях, Пекин, 1994 г., стр. 145

[16] „Каменна библиотека“, сп. „Космос“, 1989, бр. 7, стр. 91

[17] Teopphan. I Bonn., с.222.

[18] http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

[19] Бовал, Р., Гилбърт, Е., Загадката Орион, С., 1996, с.139–146.

[20] Каменов, К., Небето помни III. П., 2011, с. 60-63.

[21] Каменов, К., Кой пренесе шумерските зикурати. П., 2008, с.17-18.

[22] Каменов, К., Небето помни II – Бог вижда. П., 2007, с. 129-130.

[23] Каменов, К., Небето помни – протобългарската история, В., 2000, с. 93.

[24] Каменов,К., Небето помни – протобългарската история; трето допълнено и преработено издание (под печат).

[25] Хенкок, Г., Ледите на боговете, книга първа., С., 1998, с. 50.

[26] Пак там.

[27] Пак там, с.5.

[28] Каменов, К., Небето помни – протобългарската история; трето, допълнено и преработено издание (под печат).

[29] http://gepard96.blog.bg/history/2011/09/07/quot-harakterizirane-na-antropo-genetichnata-identichnost-na.815553

[30] http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641

[31] Виж. Хенкок, Г., Следите на Боговете., С., 1998.

[32] Хапгут,Ч., Карти на древни морски крале, С., 2004, с.223.

.