КАКВО Е ЗАКОДИРАНО В ГЛАГОЛИЦАТА?
„ВЛИЗАНЕ В СВЕТОСТТА”-
Изложба на Антония Дуенде и Ралица Владимирова
в галерия ÀRC в Чикаго
До 21 май т.г. ще продължи изложбата на българските художнички Антония Дуенде и Ралица Владимирова в галерия ARC в Чикаго. Антония и Ралица живеят и творят в различни части на света, едната – в Берлин, а другата – в Чикаго, но са обединени от общата идея за духовно осмисляне на миналото и посланията, които носят глаголицата и българските духовни учения на Богомилите.
Антония Дуенде е завършила живопис в Националната художествена академия в София. През 1990 г. заминава за Берлин, където специализира „Изкуство в контекст” във Висшия институт по изкуствата. Жиеве и преподава в Берлин, като доцент в образователната система Фолксхохшуле. Има много международни участия в пленери и изложби в България, Германия, Индия, Франция, Полша, Унгария, Австрия и Перу.
Ралица Владимирова е учила керамични, силикатни форми в България и се дипломира с магистърска степен , специалност Арт Терапия в Университета на Илинойс. Експериментира с различни материали и техники, и е участвала в много изложби в Европа, Азия и Америка.
Защо все се обръщаме към древното миналото, защо се опитваме да разбудим от вечен сън пирамидите, да изследваме златните накити на царете или да разчетем древните писмени знаци? Това е гатанката на нашата цивилизация, оставена ни от цивилизацията преди нас.
И докато съществува човечеството, ще търсим отговорите.
В предизвикателството да се разгадае неразгаданото се включват все повече художници, които участват в откривателския процес. Защо това е така и защо се случва точно сега?
Защо концептуалното изкуство, под формата на инсталации и пърформанси, заема все по-голямо място в областта на съвременното изкуство? Какво кара художниците да обединяват творческите си търсения и да си сътрудничат? Да се опитват да разчетат знаци и символи, кодове и послания? Изкуството има все по силна намеса в социално-политическия живот. Свидетели бяхме на това как една карикатура разпали религиозна война във Франция.
В един откровен разговор с две български художнички се опитваме да дискутираме по тези и много други въпроси. В какъв свят живеем и можем ли да го променим? Със сигурност не можем да отговорим на всички от тях, но можем да се опитаме и това вече е началото на един творчески диалог, който ще ни разкрие пътя на духовните им търсения в тяхната съвместна изложба.
Антония Дуенде казва, че получава духовното си кръщене още с раждането си, защото е родена на 24 май, денят на славянската писменост. Майка й, като литератор и изследовател на делото на светите братя Кирил и Методий, внася сякаш тази страст и в нейната душа.
– За мен глаголицата, откъдето тръгва днешната азбука, е сакрална. Предназначена е да обедини християните, затова и Кирил Философ я създава сякаш на един дъх, като че някой му я спуска „отгоре” – казва Антония.
Защо „Влизане в Светостта”? Как се роди изложбата?
– Докато си в чужда култура, се конфронтираш със себе си. Търсиш отговори на въпросите: Откъде идваш? Къде отиваш? И ето, че намирам глаголицата, която ме свързва с родното, създава ми принадлежност. Сякаш това е продължение на търсенията на майка ми, Надежда Драгова, която през шейсетте години написва статия под заглавие „Неразгаданата азбука – глаголица.” Тя написва тогава, че в начина на произношение на глаголицата е закодиран азбучен акростих, посветен на Богородица.
Моите търсения са насочени към светлината, правя икони и инсталации със светлина и разработвам различни форми, защото глаголицата е инструмент на познанието.
Средновековието – борба между светлината и мрака.
– Как протича творческия процес при теб?
– Аз използвам фротажна техника или триене по хартията, която е поставена на повърхността на камъка, с молив или пастел така, че релефът да се отпечата върху хартията. Така енергийните полета на текста навлизат чрез материята. Тази техника е използвана от Макс Ернс. Започвам първо със снемане отпечатък от каменни стели с глаголически надписи и след това се оставям интуицията да ме води, живописната палитра е емоционална, подвластна на настроението и чувството в момента, използвам акварел и неговите богати възможности, което прави картините въздушни и дава възможност за различни колоритни решения.
Артистични търсения на Антония не се изчерпват само с географските параметри на България. Опитва се да намери диалог чрез фрагменти от различни култури. Пътува до Индия и снема отпечатъци и от техни каменни стели, а в Крит попада на надпис на Казандзакис. В Чикаго показва отпечатъци на глаголицата, намерена из Хърватско. В музея на Загреб попада на частен богомилски паметник .
Как се стига до това творческо сътрудничество?
– През 2009 г. се срещнахме с Антония на един пленер в Задар, Хърватия, където темата бе Глаголическият ренесанс. Когато се фокусираш в една област и съдбата ти помага да намериш посоката – категорична е Ралица. – Българите по света имат мисия и трябва да си припомним кои сме, така както Богомилите са се разпръснали, но оставят своите духовни следи.
Интересното в изложбата е не само да се видят индивидуалните търсения на творците, а и как те се допълват и синхронизират, независимо от различния творчески подход на изразните средства. Докато при Антония те са лирично-поетични, приканващи към по интимен прочит, което се дължи на структурата на текста и акварелната техника, то при Ралица са монументално-категорични, изискващи повече пространство, панорамен поглед за възприемане на пластиката, изградена от колажи на текстове. Текстовете се вплитат в пластиката. Ралица създава пластики на базата на изследванията на Богомилството – външно те носят конкретна форма, но във всяка скулптура е скрито философско разсъждение. Така тя втъкава духовните търсения в материална форма, чрез наслояване върху повърхността на скулптурата този текстови материал.
– Това облепване с „мисли” от направените записки върху хартия не е съзнателен, а интуитивен процес – казва Ралица.
– Аз съм посветила вече 11 година на тази концепция да работя с глаголицата, търся я не само като конкретна живопис, но като инсталация в нови форми и израз – казва Антония. – За мен е важно да създаваме и развиваме мрежа от български художници, живеещи в чужбина, и да има активен обмен между тях.
Тя е убедена, че тази изложба не е завършен цикъл, а един процес, който чрез дискусиите продължава да изследва и да допълва достигнатото.
Ралица допълва, че тази изложба е направена, за да пътува, да споделя и да провокира диалог.
Диалогът продължава. Заповядайте!
На 21 май, 2016 г., от 16 до 18 часа, в ÀRC Gallery, 2156 North Damen Ave., Chicago
Ще се състои дискусия – диалог в присъствието на художничките Амтония Дуенде и Ралица Владимирова. С участието и на Камелия Попова с лекция за изкуството, и на Курт Майкълс – с музикални импресии.
Вход свободен, паркингът на улицата е безплатен.
Кина Бъговска
