Играта

Вчера си купих уникалната компютърна игра „ДОПГ срещу Народа”. Всеки играч може да избере от кой отбор да бъде – от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) или от Народа. Вътре, във всеки един от тези главни отбори, има възможност за допълнителен избор. В ДОПГ можеш да бъдеш олигарх, местен феодал, политик или магистрат.

В категорията „Политик” има и подварианти: депутат, министър, партиен функционер, шеф на държавна агенция, комисия. В категорията „магистрат” може да изберете следовател, прокурор или съдия.

В отбора на „Народа” също има различни възможности. Можете да бъдете: безработен, работещ на минимална работна заплата, пенсионер, научен работник, учител, лекар… Вариантите сред работещите са много. Общото е, че парите не ви стигат за да си плащате сметките за парно, ток, вода, телефон, лекарства, храна…

Глобалните задачи на двата отбора са: за ДОПГ – да краде, да граби, да смуче данъци, да вкарва закони в своя полза, да пази награбеното чрез репресивните МВР, прокуратура, съд, журналя, бирници… и още куп държавни служби и звена, предназначени да смажат всяка съпротива, всяко инакомислие и всеки полъх за промяна на системата. Играещите в отбора на ДОПГ правят периодически „избори”, които предварително са подготвени и нагласени. Купува се СИК, ОИК, РИК, задействат се държавните институции и медиите за отвличане на вниманието и нахъсване на балъците. Резултатите са известни преди започването на „изборите”.

Да бъдеш в отбора на „ДОПГ” е лесно. Не се изискват кой знае какви способности. Обаче ако играете в отбора на „Народа”, няма да ви е толкова лесно. Там задачата ви е да оцелеете поне на първо време. На по-горните нива става още по-сложно. Да се грижите за деца, за родители, за съпруга/съпруг. При това може да пробвате да го правите като безработен, като наемен работник или като опитващ се да прави собствен бизнес. През цялото време трябва да отразявате атаките на държавните копои, които ви рекетират на всяка крачка. Притискат ви, изстискват ви чрез непосилни сметки, цени, рушвети, глоби, наказания, репресии. Можете да останете на улицата или да ви тикнат в затвора. Изключително тежко е да играете като част от „Народа”.

В играта е предвидена възможност за крайна победа на Народа над ДОПГ. Но за целта ще ви се наложи едновременно да оцелявате, да се грижите за близките си, да устоявате на ударите на ДОПГ, да успеете да отделите време и сили, за да прогледнете. Да се образовате, да научите как работи системата. Да разберете защо на вас и подобните на вас е толкова трудно, защо сте толкова зле и непрекъснато сте на ръба на оцеляването. И когато разберете защо и кой е виновен, ще откриете двойния враг. От една страна ДОПГ, от друга – вашето собствено търпение, безхаберие, покорство и раболепие. С това, че сте открили врага, нищо не свършва. Напротив. Тепърва трябва да се обедините с такива като вас, да се организирате, да създадете форми на съпротива, да се сетите как може да победите ДОПГ и себе си, и да го направите.

Играта е много, много сложна. Да достигнеш до последното ниво и да победиш не е по силите на всеки. Защото по пътя се оказва, че трябва да се откажеш от много лични заблуди, от много свои дребни утехи и удоволствия. Ще ти се наложи да избираш между личното ти възприятие за собственост – моето семейство, моят апартамент, моята кола, моята…, моето… и звучащото общо и неконкретно – моята Родина, моят народ. Ако продължаваш да се държиш за личното, няма да достигнеш последното ниво в играта и няма да победиш. Победата над ДОПГ е възможна само след себеотрицание, след абсолютното отричане на собствените материални придобивки и сърдечни привързаности към семейство и близки. Защото врагът от ДОПГ използва твоите привързаности, като твои слабости. Натиска те точно там и ти тръгваш по пътя на компромисите и губиш. Единственият начин да победиш е да се отречеш от всичко лично. Фокусът, целият трик е в това, че защитаваш близките си и личното си, отричайки се от тях и от него. Именно, когато останеш без окови, ставаш непобедим и недосегаем за ДОПГ. И тогава побеждаваш в името на целия Народ, с което пък в частност защитаваш и личното си и близките си, които преди това си зарязал и отхвърлил, за да можеш да станеш неуязвим победител. Безкористността е твоята сила. Себеотрицанието е твоята победа.

Ивайло Зартов,

18 май 2016 г.