Конформистка интелигенция или интелигенция с еничерски комплекс
Лакеи сте вие, интелектуалците. Кочияши. Камериери. Прислуга. Марш бързо на масата на слугите. Кокалче ви подхвърлят. Коричка хлябец. С костилки ви замерват. С огризки. Търпиш, батко. Усмихваш се.
Васил Пармаков, перифраза*
Ерудитът Тончо Жечев я нарече „маркетингова“, аз преди години – „херостратова“, сега – „конформистка“, може и „еничерска интелигенция“.
Човек е изложен на средата, в която живее (експозом**) – семейството, училището, университета, професията, обществото. И автономията на личността му e подложена на голямо изпитание – особено в диктаторските общества, каквото беше българското през 1944-1989 г. И в постдиктаторското общество след 1989 г.
Големият американски психолог Елиът Арънсън е автор на много статии и книги, една от тях е “Cоциалното животно”. В нея той дефинира конформизма като “промяна в поведението или мнението на личността в резултат от действителен или въображаем натиск от страна на друга личност или група”.
При българския конформизъм 1944-1989, “другата личност” беше ТЖ, “групата” – БКП. След 1989-та „другата личност“ и „групата“ се сменят, редуват се в креслата на властта. Но конформизмът (угодничество, нагаждачество) на някои способни в професиите си „личности“ продължава изявите си на слугинаж на политическата власт, за да получава привилегии от нея. Това наричам еничерски комплекс на българската интелигенция. Вероятно принесен от ония българи през османското иго, които са ставали доброволно еничери, за да получават привилегии от султана.***
Отвращавам се, когато и сега талантливи артисти със задоволство разказват как ТЖ ги карал да казват вицове за ТЖ! Други пък колко добър бил ТЖ, защото им давал апартаменти и коли! Една артистка дори го разцелува в съдебната зала, когато той бе подсъдим. “Уви! Всичко е погълнала у нас партизанщината, партията и партийните сдружения във всяка област, дори и в литературата, дори и в науките” – пише проф. Александър Балабанов във вестник “Мир” на 6 август 1928 г. Почти 90 години оттогава и никакво репрограмиране на политическия, социален и етичен пейзаж на България.
Конформистът е “другият с маска на писател, на учен, на професор, на философ” – както го описва Ортега и Гасет в есето си “Интелектуалецът и другият”. При наличие на достойнство, някой от еничерските интелектуалци можеше да бъде българския Андрей Сахаров. Или българския Вацлав Хавел и Александър Солженицин – например, Георги Джагаров и Любомир Левчев.****
Сега, 26 години след 10 ноември 1989 г., можем да предполагаме къде вероятно щяха да бъдат някои от интелектуалците, ако тази дата я нямаше в политическия календар на България, т.е. ако комунизмът беше останал на власт в нашата страна. Тогава Илия Минев, Едуард Генов, Тончо Карабулков, Тодор Кавалджиев, Любомир Собаджиев, Петър Манолов и други достойни българи щяха да са все още в затворите. Филип Димитров и Петър Стоянов щяха да продължават адвокатската си работа. Надежда Михайлова щеше да е говорител на БКП, след това депутат в Народното събрание. Иван Костов щеше да е професор по политикономика и коментатор във в. „Работническо дело”. Съпругата му Елена Костова можеше да основе фондация „Бъдеще за БКП”. Андрей Райчев, Евгений Дайнов и Меглена Кунева щяха да бъдат членове на ЦК на БКП. Соломон Паси нямаше да изрече цинизма „Майната му на православието!”, но щеше да замени „Трабанта” си с „Лада”, за да качи в нея главнокомандващия на Варшавския договор. А Георги Господинов щеше да приветства на 24 май с хубавите си мисли и метафори випуска на Руската гимназия в София, не на Американския колеж.
.
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––
* “Лакеи сте вие, музикантите…“ – написано във Фейсбук от виртуозният блуз и джаз пианист и композитор Васил Пармаков (30 септември 1961 – 21 май 2016)
** Повече в есето „Български експозом. Прокоба, програма или amor fati”. От „Любомъдри читателю“. Издателство „Морски свят. ООД“, Варна. 2013.
*** Еничери/еничари (от турски yeni çeri означаващо „новобранци“) са елитни войници от армията на Османската империя в периода 1365-1826 г. Те са били вземани насила от българите и други завладени народи от империята като „кръвен данък“ и са обучавани още от малки в служба на султана.
**** На млади години Любомир Левчев в стихове се обясни в обич на ТЖ, тези дни – и на Йорданка Фандъкова. А Силвио Берлускони на въпрос на журналист дали някога е спал с жени комунистки, отговори: “Никога, кълна се! Дори не съм флиртувал с такива.”
