ЗА НАШИЯ ДЕН, ПОСВЕТЕН НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ, НА БУКВИТЕ, НА БЪЛГАРИЯ
25.05.2016 г., Лондон. Май е нашият месец, месецът на учениците и учителите, а когато става дума за училищата в чужбина – месецът на България по света.
И ние, Българското училище към Посолството в Лондон, за пореден път отпразнувахме Деня на светите братя Кирил и Методий в катедралата „Сент Люк” в квартала Челси. Те вече си ни знаят в тази катедрала и с радост ни очакват, защото и за тях това е голямо и различно събитие. А за нас този празник е венец на целогодишните ни усилия и награда за стореното. Наградата всъщност е щастието, което даряваме на над 400 души, дошли, за да засвидетелстват своята българска принадлежност, за да се порадват на изпълненията на талантливите ни деца, за да се върнат в спомена за тяхното детство и да заживеят с хубавата мисъл, че България я крепим – като дух, като красота, като наследство, като бъдеще.
Както винаги – посланик Константин Димитров откри нашия концерт и в поздравлението си припомни всички добри неща, които зарадваха България в последните дни – от прекрасното изпълнение на Поли Генова на конкурса на Евровизията, през невероятния концерт на 20 май в лондонската зала Кадоган Хол в чест на 24 май, а сега и празникът на нашето училище, който е и финалът на тържествата през май.
След него ни поздрави г-жа Мартина Ангелова, член на училищното ни настоятелство, майка на три деца и член на борда на Българския Сити клуб в Лондон. Тя даде думата на Кирил Сакскобургготски – почетен председател на Българския Сити клуб в Лондон, голям приятел на училището ни и наш съмишленик. Изключително мило бе приветствието му към децата и присъстващите, но най-трогателно бе посланието, което прочете на български: „Буквите в глаголицата казват: Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек…”
И запяхме за България, затанцувахме хората ни, рецитирахме за нея – Родината. От най-малките солисти на 5 и 6 години в групата ни „Азбукарче”, до сладурите от 1-ви клас, които представиха модерна осъвременена версия на „Дядо и ряпа”, в която ряпата е „европейски стандарт”, дядото е „балкански стандарт”, бабата е „нашенски стандарт”, внучката е „дошла от чужбина да е с баба и дядо дружина”, кучето се разпознава, защото „лае на български” и т.н.
Това е вечер на талантливите ни деца и наистина изявите им бяха професионални. Те са си истински творци. Вижте стихчето „Дъга” на Елеонора Димитрова от 4-ти клас:
Учихме днес за дъгата
и за мечтите на децата…
Замислих се аз и със думи
Нарисувах моята дъга.
Синьо взех аз от морето,
светлосиньо – от небето.
Красивото зелено – от полето.
Жълтото – от есента.
Оранжевото като ярко слънце,
червеното – като кръвта!
Като легна слънцето в морето –
Ето я и седемцветната дъга.
Да не говорим за Хюго Уокър от 7-ми клас, който изпълни на пиано собствената си композиция „Мелодия за моите приятели”. Изключителна! А сестричката му Габи от 3-ти клас бе виртуоз на кларинет. И талантливите цигулари: Софи – 1-ви клас, Кармела и Стела – 2-ви клас, Кристин – 3-ти клас, Никълас от 7-м клас – той ни е бъдещият Паганини… На пианото – класика от Меган – 5-ти клас.
Гимназистите, под ръководството на своя преподавател – г-жа Здравка Момчева, изпълниха „Изворът на белоногата”. Дари от 10-ми клас бе Гергана, а Везирът – Валентин от 12-ти клас. И ни върнаха в дните на робство, но робство, в което има горди български моменти, възпети с дъхавия език на дядо Славейков.
Децата от 6-ти клас, заедно с учителя си по история, д-р Валентина Александрова, бяха подготвили монтаж, посветен на 140-тата годишнина от Априлското въстание и възкресиха спомена за Райна Княгиня. Но когато Гергана Чолакова от 6-ти клас запя песента на Райна Попгеоргиева „Кой уши байряка” – залата настръхна. Вълнението ескалира, щом Алекс от 7-ми клас изрече:
Без знаме някак трудно се живее.
И днес, когато грее свобода,
във делника – отруден и нелесен
то пак е пътеводна светлина.
И се прехвърлихме от миналото в „Песента на България”(стихове от Йонка Христова) в изпълнение на учениците от 8-ми клас:
„Чувате ли ме? Аз съм България. Една шепа земя в могъщата сянка на Балкана, между ленивия Дунав и майчината мекота на Родопа, закриляна от Пирин и Рила, люляна от ласкавото синьо море, което гърците в един опасен бурен час нарекоха Черно…. Чуйте ме! Аз съм България! Съсипана – от робства, от безсмислена политика и икономика. От всички забравена на кръстопътя между Европа и Азия. Пея, когато сълзи стягат гърлото ми. Танцувам в огъня – по древен езически обичай – за да изстине болката. Децата ми търсят късмета си по чужбина. Не ги спирам – майчина орисия. Живея в сърцата им като незарастваща рана.
Блажени онези,
които могат да се приспособят
и да не си спомнят.
Защото техният живот е по-лесен.
Блажени онези,които не стискат в шепа
приковано на кръст далечно отечество.
Защото техен е целият свят.
Блажени онези,
чиято душа не престава да звъни като арфа и на чужда земя.
Защото гласът й е съзвучен с условностите.
Проклето изгнанието, наложено от оръжието на по-силния.
Трижди проклето изгнанието,
избрано по собствена воля.“
И след всичко това гръмна песента „Откъснатите цветя на България” в изпълнение на цялото училище:
„България, България, аз обичам България…
Дали ще те открием пак България,
ти ще познаеш ли своите чеда?
Разпилени по света и разпилявани,
откъснати от корена цветя.
България, България, ние сме цветята ти откъснати,
но в кръвта ни винаги възкръсваш ти…”
Залата плачеше…
Но днешният ден бе най-вече за радост. Нежната Бистра от 5-ти клас изпълни с такъв финес Moon River (с тази песен тя участва в конкурса за таланти в нейното английско училище). Талант си е!
„Гвоздей” на вечерта бе една изненада, за която знаеха само двама-трима.
Миналата година на нашия концерт ни гостува прекрасната Поли Генова. И тази година месеци напред всички ме питаха (ученици и родители): „Няма ли Поли да дойде пак?”. Защото тя и тази година ни гостува, но в клас – три седмици преди участието й в конкурса на Евровизията, когато за първи път ни показа и клипа си.
Та:
Попитах в залата: Липсва ли ви Поли Генова? Единодушно и гръмко „Даааа!” последва в хор от всички.
Тогава казах: Няма да ви липсва – чуйте Йоана от 7-ми клас в изпълнение на If Love Was a Crime.
EEEEE! Като запя тази ми ти Йоана!!! Същинска Поли! Честно, не преувеличавам (само малко 🙂 ). И цялата зала с нея: „Дай ми любовта! Дай ми любовта!”
Казвам ви, този ден бе за радост и красота. И разбира се, най-цветни, най-гиздави, най-кръшни бяха нашите изпълнители от танцовия ни състав под ръководството на хореографа ни Елена Роблес. А децата отстрани пееха модерната версия на „Седнало е Джоре, дос” под диригентството на чудесния ни преподавател по народно пеене, ръководителя на Лондонския ни български хор – Деси Стефанова. И така хорото премина в модерен танц, а сърцата заподскачаха в едно с танцьорите! Ей, че хубаво, ей, че забавно!
Към края дойде ред да се сбогуваме с нашия 12-ти клас. Тази година дипломираните ни са повечко – 8 на брой. Изпратихме ги с подаръци, а те обещаха да идват да ни виждат (и си знаем, че ще е така, защото връзката с училището не се скъсва – тегли ни с години един към друг).
Цветя, цветя за учителите, целувки, милувки за довиждане и едно кръшно хоро в цялата зала като всеки финал на български празник! И родителите щастливи, поздравяват ни, букетите не можем ги обхвана с по две ръце. А първокласниците ме изненадаха с една моя снимка на голям портрет – брей, каква хубавина (не аз, подаръкът, защото е направен с обич)!
Ето и кратък видеозапис с част от изпълненията на нашите талантливи деца:
Никой не може да ни отнеме преживяното, никой не може да ни спре да вярваме в себе си, в даденото и полученото, никой не може да сложи това щастие в чиновнически измерения – то се нарича ЛЮБОВ!
Снежина Мечева,
директор на Българското училище към Посолството в Лондон
говорител на АБУЧ
