„Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!“. Сигурно тези от вас, които са гледали „Изкуплението Шоушенк“, си спомнят тази реплика на Морган Фриймън. Точно така се чувствахме в седмицата, когато разбрахме, че Поли Генова ще бъде един от финалистите на Евровизия. Някак си неволно забравихме, че този конкурс винаги е бил политически, и се оставихме на мечтите. После дойде финалът, чухме точките, които журито даде на финалистите, и костеливата ръка на действителността бавно ни приземи: „Ще си мечтаеш за победа, а? Не става! България не е интересна държава. Гръбнакът там е прекършен и вашите политици отдавна не прокарват политики в защита на населението…“. Скърцането със зъби и гледането под вежди не помага, когато фактите са толкова красноречиви. А тя политиката е… спомняте си клишетата, предполагам?
- Здравей. Как си? Не съм те чувала от години?
- Ами супер. Догодина ми свършва договора и…
Разговорът се води на два континента – аз съм в Европа, моят познат в Азия. Работи за чуждестранна компания и за няколко години го изпратиха в една от държавите, където имат офиси в Азия. Типичен пример за успял човек. Невъзможно е да стигнеш на тази позиция, ако не си адски добър в това, което правиш. Страхотно е да познаваш такива хора.
- И след това в България ли се връщате? (Той е там с цялото си семейство – съпруга и три деца.)
- Да. Къде другаде.
- Не те ли интересува политическата ситуация в България? Това, което се случва там…
- О, не! Аз съм аполитичен.
- Невъзможно. Политиката е навсякъде!
- Толкова е мръсно това, отвращава ме… Тези хора… те дори не са мръсни, те са вредни. Такива вреди нанасят на обществото и на нормалните хора…
Чували сте го предполагам? О, не, аз не се интересувам от политика. Това е мръсна работа. Да, но тя се интересува от теб. Огледай се – всичко около теб е политика, дори конкурса в Евровизия. Да твърдиш, че не се интересуваш от политика, е равносилно на това, да признаеш,че си неандерталец, който по неведоми пътища е попаднал в нашето съвремие.
Бертолт Брехт го е формулирал най-точно: „Най-лошата неграмотност е политическата неграмотност. Политически неграмотният не чува, не говори, нито участва в политическите събития. Той не знае, че цената на живота, цената на зърното, на рибата, на брашното, на наема, на обувките и на лекарствата зависят от политически решения. Политически неграмотният е толкова глупав, че е способен да се пръсне от гордост заради факта, че мрази политиката. Този глупак не осъзнава, че проституцията, изоставените деца, най-големите крадци, лошите политици и корумпираните лакеи на национални и мултинационални компании се раждат тъкмо поради неговото политическо невежество.“
Когато чуете, че някой не се интересува от политика, го попитайте дали се интересува от: качествено здравеопазване, добро образование, висок стандарт на живот и т.н. – и след това му напомнете, че това всичко се определя от политиката и политиците, които избираме. Избираме… А дали сегашната система ни дава право на избор? Не ни ли вкарва в капана на илюзията за избор, а в действителност такъв няма? Още през 1739 г. Дейвид Хюм пише: „Човешкият разум неосъзнато и автоматично отчита повторенията на събитията и пропорционално на тях формира степен на увереност в бъдещото им случване.“ Може би това е причината все повече хора да са наясно, че участвайки в избори, при които всички условия са предварително известни, то и резултатите са лесно предсказуеми. Това води до намаляване на броя на хората, които гласуват, до пълна демотивация и дори задължителното гласуване няма да може да промени това. Логиката подсказва, че трябва да се направи промяна в самата система, за да върнем интереса на хората. Какво може да се направи? Да вкараме променлива в условието на задачата. Така резултатът няма да може да бъде предсказан. Да се обърнем към хората и да ги поканим да вземат активно участие политиката и по този начин да поемат отговорност за това, което им се случва.
„Да, звучи чудесно… но е в сферата на фантастиката“ – ще опонирате вие. За щастие няма да сте прави. Вече има политическа партия, която е заложила на това: да покани възможно най-голям брой хора да се кандидатират за позиции, както в самата партия, така и на избираеми позиции. Как ще гарантира равни шансове на всеки ли? Като приложи фактора случайност. Класическата вероятност изисква да построим модел, свързан с понятието „равен шанс“, и това става единствено възможно, ако избираме кандидатите чрез жребий. Няма значение дали сте българин, който живее в България или извън България, за да се кандидатирате за позиции, които са отворени в момента, или такива, които предстоят да се отворят. БСДД (Български съюз за директна демокрация) дава възможност на хората, които искат да влязат в политиката, да го направят. Изготвени са тестове, които измерват личностните характеристики на всеки кандидат, и след успешно преминаване, решаващата дума ще има жребият. Това е единственият начин да се промени сегашната система, която избира най-корумпирания от корумпираните; да се даде шанс на случайността да направи своя избор. Ако ви допада тази идея, можете да се присъедините сега към нас и да разкажете на хората около вас, че има нова партия, която има решение за смяна на системата.
Какво би станало с „мръсната“ работа, ако се намеси факторът случайност? Политиката е „мръсна“ работа, защото в момента се върши от „мръсни“ хора, без морал и принципи. Има ли по-голяма трагедия от това държавата да се ръководи от необразовани хора без нравствени основи?
Ако сменим начина, по който се избират тези хора, и дадем шанс на случайността да се намеси, имаме възможност да променим цялата картина и политиката от „мръсна“ работа да стане работа, вършена от зрели и отговорни хора. Искате ли да бъдете част от този процес? Присъединете се сега и тогава „П“ като политика няма да ни притеснява, а ще ни радва, защото надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо!
Алекс Димитрова
