На 15 май т.г. КИЦ „Босилеград“ и Демократичният съюз на българите отслужиха в селата Долна и Горна Любата панихида за цивилните жертви, избити от паравоенното формирование на Коста Милованович Печанац, който преди 99 години, на 15 май 1917 г., нахлува в тогавашната българска територия, избива 33 души, изгаря две деца и опожарява 317 къщи в Босилеград и селата: Горна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата и Горна Лисина. На панихидата присъстваха и представители на Обществено движение „Западни покрайнини“ и РИО – Кюстендил.
След панихидата историкът Ангел Джонев представи в залата на КИЦ „Босилеград“ книгата си „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.“ В книгата за първи път професионално и компетентно е описана историята на това двудневно престъпно деяние, за което почти един век се мълчи. Използвани са сръбски и български исторически източници – публикации, архивни документи и снимков материал.
В представянето на книгата д-р Джонев прочете думите, написани в епилога на книгата:
„Войните оставят значими травми в историята на човечеството. Между народите се отваря огромна пропаст. Все някъде удобно се скрива причината за извършване на насилието. Навлиза се в омагьосания кръг на отмъщението, като противникът е обвинен за „подстрекател“ или „агресор“. Другата страна действа в „самозащита“ и мотивите й, разбира се, са „по благородни“. Появяват се още кръв, дим и сълзи. И след век от първия световен конфликт тази рана не е зараснала и често се разкървявава. Страстите на Балканите винаги се възпламеняват от подобни факти. Тук опитите за помирение и съвместно почитане на жертвите на човешкото безумие, познати сред някои западни държави, все още не се практикуват. Врагът си остава враг, на полуострова и сега се извършва вендета. Но духовната вендета, насъсквана между народите, е още по-страшна. Тя не се знае кога пак би се изляла като физическа саморазправа. Трябва малък повод и натрупаният взрив избухва. От подобни случаи национално пъстрите Балкани си запазват марката на „барутно буре“ в Европа.
Дали на хората на от Босилеградско е съдено да преживеят поредното си клане?! Или бавното гниене, на което са подложени близо 100 години по-късно, води до очаквания резултат – намаляване на населението, обезбългаряване и обезличаване на района. Хората са осъдени на безпаметност. С изключение на няколко запазени надгробия, които са ням свидетел на злокобния резултат от сръбските убийства и мародерство, други знаци няма. В изобилие са обаче монументите за българските зверства в Поморавието, изграждат се още. „Нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено“ – гласи една сентенция. Със собствения си исторически багаж западните ни съседи трябва да влезнат в обединена Европа. Както го сторихме и ние, българите. За тази цел трябва да се изгради паметник на жертвите от сръбското клане, извършено на 15-16 май 1917 г. в Босилеградско. Паметник, издигнат в центъра на Босилеград, за покаяние и помирение, за съвместно почиване на убитите. Да напомня и предпазва от поредното повторение на историята.“
КИЦ „Босилеград“
Иван Николов
