В навечерието на 24-ти май, директорката на Културно-информационния център на Р. България в Скопие г-жа Светлана Славова покани неговия създател и пръв директор д-р Спас Ташев от БАН да изнесе лекция. Срещата се състоя на 18 май в Скопие, а подбраната тема „Един древноруски извор за българската история“ изпълни с посетители салона на културния ни институт в Македония. По време на събитието г-н Ташев говори и за литературния сборник „Черга пъстроцветна“, екземпляри от който бяха подарени на библиотеката на Културно-информационния център.
В лекцията си Спас Ташев разгледа известното древноруско произведение „Повест за изминалите години“ („Повесть временных лет“), което се явява първият значим писмен източник на информация за появата и началната история на Русия. Написана е през 1110 г. от летописеца Нестор (ок. 1056 – 1114), монах от Киевско-Печорския манастир.
Лекторът посочи, че в съвременното издание на книгата от Института за руска цивилизация в Москва през 2014 г., на стр. 72 е написано, че по време на моравската мисия „Константин се върна назад и се отправи да учи българския народ“.
Тъй като подобен факт не е регистриран в историческите извори, а е известно, че след Великоморавия Константин отива в Рим, където умира, но не и в България, това подтиква Спас Ташев да проучи и предишни издания на древноруската творба и нейни интерпретации. По този начин се стига до разкриването на фрапираща съвременна фалшификация на българската история.
Така например в изданието от 1903 г., претендиращо, че до голяма степен е съхранило автентичния текст, а главните изменения се състоят в съвременната графика на кирилските букви, употребата на съвременна пунктуация и разделянето на думите, на стр. 13 е записано, че „Констянтин же възвратися въспят и иде учит болгарского языка“. Това на съвременен български според падежната форма би звучало „Константин се върна назад и се отправи да учи на/по български език“, т.е. да преподава на български език.
Разликата в смисъла на този пасаж при двете издания е огромна, защото чрез замяната на понятието „български език“ с „български народ“ се прикрива факта, че през XII в. езикът на Кирил и Методий е смятан за български, а не за някакъв общ славянски. Навярно съвременните издатели от Института за руска цивилизация са си дали сметка, че с подобна подмяна до голяма степен ще се омаловажи връзката на Кирил и Методий с България, като те са учили българския народ, но езикът им не е български. Каквито и да са мотивите за подобно деяние, подобна практика няма нищо общо с науката и много наподобява извършваните фалшификации на българската история в Югославия и в държавите нейни наследнички.
За да се изясни докрай случая с „Повест за изминалите години“, Спас Ташев издирва и успява да се сдобие с копие от оригиналния текст на летописеца Нестор. В него на 18-та страница намира търсения откъс и го разчита по следния начин „Констѧнтинъ же възративсѧ въспѧтъ и иде оучитъ болгарьского ѩзыка“. При внимателно вглеждане в копието от оригинала ясно личат следи от задраскване и други намеси в този пасаж, което показва, че той през годините е привличал специално внимание.
Лекторът изтъкна, че един от основните изводи, който се налага, е че през XII в., когато е писана „Повест за изминалите години“, вече се е смятало, че езикът на Кирил и Методий е български и те са проповядвали и преподавали именно на него. Само така можем да си обясним защо след като учениците на Кирил и Методий били прогонени от Великоморавия, те „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“, както е записано в един древен текст.
Друг извод е, че и в миналото, и днес, българският език играе съществена роля не само в България, но и зад граница. И днес на него творят наши сънародници извън пределите на държавните граници. Най-новият пример за това е издадената с помощта на информационния портал Еврочикаго книга „Черга пъстроцветна“*, която е събрала творчество на 66 български автори от 3 континента. Спас Ташев изтъкна, че такава книга задължително трябва да присъства в библиотеката на Културно-информационния център на Република България в Скопие и подари от името на издателите един екземпляр. Друг екземпляр бе подарен на местния творец Валентин Таневски, който през целия си съзнателен живот е работил за изграждането на културен мост между България и Македония, и за популяризирането на българската култура във всички нейни форми.
.
Елеонора Магделинова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Бел.ред.: В сборника „Черга пъстроцветна“ влизат творби, публикувани през 2015 г. в специалната литературна рубрика на Еврочикаго. Разходите по книгата са платени с дарения на български емигранти в САЩ. На 15 май т.г. в София се състоя премиера на тази книга, на която присъстваше и г-н Спас Ташев.
.
