Българската държава БЕЗОТГОВОРНО предоставя ЛИЧНИ ДАННИ

ВНИМАНИЕ! ДЪРЖАВАТА ПРЕДОСТАВЯ НАШИ ДАННИ БЕЗ ЗАЩИТА!

.

КОЛКО СА ЛИЧНИ ЛИЧНИТЕ НИ ДАННИ?

Лични, частни, публични, обществени, персонални, защитени… Какво всъщност се крие зад всичките тези думи, използвани в различните закони на Република България, и има ли разминаване между законността и действителността?

Възможно ли е едновременно да си обществена личност и да си със скрити данни? Колкото по-публична става една личност, толкова повече документи се генерират за нея, на повече места и с повече информация.
От деня на раждането ни ние сме зачислени в редица списъци с номера в тях. Бройката на тези цифри се увеличава и става толкова голяма през годините, че повечето средностатистически граждани в зряла възраст трудно помнят всичките тези данни. Повече от тези данни, числа, номера и означения през годините се променят. Някои от тях, като номера на лични карти, адреси, банкови сметки, табели на автомобили и прочие, се сменят по-често. Други използваме почти през целия си живот. Едно от тях е нашият Единен граждански номер (ЕГН), въпреки че и той може да бъде променен при определени обстоятелства. Социално-осигурителните и данъчните ни номера също са относително постоянни, а дори и да се променят, информацията за старите се запазва по разбираеми причини. Всички тези номера, цифри, букви и данни са записват по определен от закона начин и за повечето от тях имаме издадени документи, които ги удостоверяват. Това води до още нови номера и на самите документи. Така ние ставаме собственици на множество номера и документи, които удостоверяват нашата самоличност и данни. Документи, които също сме задължени да пазим и представяме при нужда от удостоверяване. В днешния динамичен живот, загубата или кражбата на едно портмоне носи огромни главоболия на собственика му. В него освен личната ни карта, шофьорската книжка, пари и банкови карти, поставяме и информация, карти за услуги, магазини, членски карти, записани бележки с лични данни, които често забравяме. Доста често носим наши снимки или на най-близките ни хора. Ето защо това портмоне се явява нашето Аз във вид на документи и данни.

Да започнем от най-важният, Единният граждански номер. Описание може да прочетете на сайта на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО), в раздела “Единна Система за Гражданска Регистрация и Административно Обслужване на Населението“ (ЕСГРАОН) (Линк). Този 10 цифрен номер е уникален за всеки български гражданин. Този номер се записва в почти всички основни документи, с които разполагаме и гарантира нашата идентичност. Каква крие в себе се нашето ЕГН? Освен известните първи 6 цифри, “тайнствената“ част всъщност въобще не е тайна.

Ето една страница с по-пълно описание на тези цифри и как се образуват (Линк). Номерът всъщност не крие нищо, точно обратното, неговата задача е да покаже и гарантира, че това точното лице. Още повече, че датата и мястото ни на раждане ние самите доброволно и ненужно записваме на хиляди места, да не говорим за споделянето на такава информация в социалните мрежи. За пола определянето, освен визуално, става и по начина на записване на имената ни. Остана кодът за населено място. За всеки регион са заделени различни цифри в диапазона от 0 до 99. Още информация може да откриете на интернет страницата на г-н Чорбаджийски (Линк), софтуерен програмист, написал програма за генериране на ЕГН по зададени данни, или да проверите валидността на вашето ЕГН и какво показва то.

Другите важни номера, които използваме, също са записани в документите ни за самоличност. Тези документи, които ние самите доброволно даваме на хиляди места. Доста често ни се случва да ни преписват частично информация от тях или директно да ги преснимат.

Ето няколко важни закона по тази тема:

Закон за българските лични документи

Закон за гражданската регистрация

Закон за защита на личните данни

Също ще говорим и определения в тези закони:

Търговски закон

Закон за търговския регистър

Лични данни и кой може да се възползва от тях?

Случайно ли възрастните хора казват: “Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре!“? Истината е, че колкото повече информация се генерира, толкова по-трудно става нейното съхраняване и обработвани. Още по-голям е проблемът със сигурността и гарантирането на истинността на ползваната информация. Напълно нормално е например фирми да искат да правят пазарни проучвания, както и разбираемо е, че не желаят техните данни да бъдат достъпни от конкуренти. Когато говорим за статистическа информация, нещата може да са доста по-различни от тази с личните персонални данни на хората. Редно ли е един човек да запиши друг в подписка, просто защото знае неговите данни? Да не говорим за случай с облагодетелстване, както материално, така и нематериално, с ползване на чужди данни, пароли и прочие. Това, обаче, едва ли би било възможно да стане без нарушаване на законите, фалшификации и затваряне на очи от длъжностни лица, или още по-лошо – некомпетентни такива. Дори използването на неправилно настроен софтуер.

На страницата на Комисията за защита на личните данни може да прочетете за лицата, имащи право и регистрирани да обработват такива данни – Администратори на лични данни (Линк). Ето част от описаните там термините:

Лични данни – Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

Кои български институции предоставят лични данни на гражданите свободно и без да се изискват каквато и да е било допълнителна информация за лицето, извършващо търсенето? Колко е законно това и каква е информацията, която предоставят? Естествено и нормално е определени лица да имат достъп до такава информация, въпросът е, дали всички да имат такъв достъп? Тук не говорим за изтичане на информация по небрежност или софтуерен проблем, а за данни със свободен достъп, и то защитени от закон!

ИНФОРМАТОР № 1. Имотен Регистър на България

(МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО – АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА)

Това е регистърът с една от най-големите бази данни за информация по брой хора, след регистрите на МВР и ЦИК може би. Почти всички български граждани имат някакъв имот или собственост, било то и една шеста от някоя нива, за която може и да не подозират. Отиваме на страницата на Имотния Регистър в интернет (Линк). Единственото условие за да търсим тук, е да се регистрираме. Удостоверението и потвърждението за регистрация става само и единствено чрез линк за активация по имейл. Това означава, че всеки човек може да се регистрира, важното е изпратеният имейл да е валиден и да има достъп до него, за да може да потвърди активиращия линк. Това показва, че тази институция е готова да предостави данни на търсещите на всички регистрирали се, без да прави проверка за личността на хората, поради липса на проверка на данните за регистрация. Регистрираме си, потвърждаваме по имейл и вече сме в страницата за търсене! Да видим за какво може да търсим!

Търсенето се извършва по няколко различни критерии:

– По партида – избирате населено място и Номер на имотната партида;

– Физическо лице – Име, Презиме, Фамилия, ЕГН заедно или отделно;

– Юридическо лице – Булстат, Име на фирма, Фирмено дело и прочие;

– Документ – по различни опции;

– Имот – Служба, Населено място, адрес и прочие.

Само три от предложените ще разгледаме , защото точно те предлагат най-голям достъп до лични данни при най-малко зададена информация за търсено лице или фирма.

Ако знаем ЕГН или Булстат, е ясно 100%, че ще открием записи само за едно лице. Но ако не са ни известни тези данни? Тук хората с по-често срещани имена са привилегировани, защото резултатите от търсенето в списъка са повече на брой. Какво да кажат хората с доста редки имена и/или фамилии. Какво показа тестът, който направихме?

За името “Петър“ резултатите бяха над 200, но още тук останахме тотално изумени, след като при показването на резултатите с три имена, до тях бяха написани и ЕГН и населено място!! Просто ей така Имотният регистър ни предостави свободно 200 ЕГН-та и три имена на хора! Това не само е притеснително, а дори надмина нашите очаквания.

Добавихме и фамилията на лицето! Остана само един показан резултат! Това означава, че при търсене в Имотният Регистър на Република България, всеки може свободно да получи лична информация за всеки, стига разбира се да притежава някаква собственост.

Повече информация регистърът предлага срещу заплащане:

Справка за собствениците и носителите на други вещни права за един имот – 0.40 лева;

Справка за лице от партида – 1.00 лев;

Справка за имот – 1.00 лев и други.

Тоест още лична информация срещу жълти стотинки!

По описаният начин, може да са направят подобни търсения и за другите критерии.

Общи условия на сайта са с дата 20.09.2010 г. и в тях няма данни за собствеността на този И-Кадастър, въпреки, че има описани начини как да се заплащат услугите (Линк).

ИНФОРМАТОР № 2. Търговски регистър

(МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО – АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА)

Този регистър съхранява база данни за всички упражнявали или упражняващи в момента търговска дейност, регистрирани физически и юридически лица, управители на дружества и прочие. А те съвсем не са малък брой. Какви данни пази и как ги предоставя?

Публично всеки може да влезе на сайта на Търговския регистър и да направи справка за наличие на данни за определено физическо или юридическо лице свободно (Линк). Тук търсенето, забележете, става по един от следните критерии: ЕГН, БУЛСТАТ или просто име или част от него, без дори да се регистрирате! Това означава, че всеки може да провери напълно свободно, налична ли е информация по тези критерии. Както вече споменахме, ако знаем ЕГН и БУЛСТАТ, ще открием точно търсеното лице или фирма. Ние приемаме, че не ги знаем, и ще тестваме първоначално само по име. По познатият начин въвеждаме името “Петър“, отметката е поставена по подразбиране на физическо лице и… Търсене:

ТУК ОСТАВАМЕ ТОТАЛНО ШОКИРАНИ – Търговският Регистър ни предоставя 14 479 лица и то, забележете – не с едно, а с ТРИ ИМЕНА!

Ако търсеното от нас лице е вписано в този регистър, то със сигурност се намира в този списък. Второто ни учудване беше, че след добавянето на фамилията – търсенето даде само един резултат. Това беше единственото лице с такова име и фамилия, записано в регистъра. Просто за информация ще вмъкнем, че при търсене със същата фамилия, но без първо име, търговският регистър ни показа само 4 резултата, а за търсене по презиме само 10 резултата. Изненадите с лични данни продължават. След като натиснем върху името от търсенето, Търговският регистър ни предоставя още доста информация, коя от коя по-лична. Всички данни за фирмите, в които участва, и данни за управителите. Тези документи съдържат информация, показана от Търговския регистър напълно ненужно.

Пример: Три имена, място на раждане, адрес, номер на документ за самоличност и дата на издаване на заявителя на вписването (вносител или на адвокат с изрично пълномощно).

ТОТАЛНО изненадани сме при отваряне на Актуалния учредителен акт. Той съдържа всички лични данни на собственика: Трите имена, адрес, данни от паспорт/лична карта, ЕГН, пропускаме задължителните писания в този акт и стигаме до последната страница, на която са подписите на собствениците, без дори да са заличени!

Останаха ли лични данни, които държавата опази при произволното търсене – едва ли!

Отново ще отбележим, че става въпрос за свободно търсене без регистрация! Ако пък имате регистрация или притежавате електронен подпис, то тогава нещата стават ОЩЕ ПО-ДОСТЪПНИ. Имате пълен достъп и до останалите фирмени документи, записани в Търговския регистър.

Общите условия за работа с този сайт ги няма. Поставен е един празен Word документ (Линк). Явно от 53 млн. лв. приходи за бюджета за миналата година, които е генерирала Агенцията, не достигат за 1 програмист да им оправи кръпките в тези два регистъра.

Ето няколко интересни статии по темата за евентуални проблеми, свързани с ползването на информацията от тези регистри:

Дневник – “Кой ще спечели пари от скриването на Търговския регистър“ (Линк)

bTV Новините – “Измамници крадат фирми с данни от Търговския регистър“ (Линк)

Капитал – “Тъмен регистър“ (Линк)

Правен свят – “Екстрите“ на Търговския регистър ще важат и за особените залози, фондациите и сдруженията“ (Линк)

Монитор – “Съседи се оплакват от видеонаблюдение“ (Линк)

.

ИНФОРМАТОР № 3. Здравно-осигурителен регистър

(МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА)

Националната агенция по приходите (НАП) в своя електронен портал има раздел за Е-Услуги със свободен достъп (Линк). Всеки може свободно да си провери внесените/дължимите осигурителни вноски и здравно осигурителния си статус. Основното предназначение на тази услуга е гражданите да проверяват внесените им осигуровки. Как обаче НАП може да разбере кой е заявителят на търсенето? На практика всеки може да направи проверка за всеки, стига да знае негови данни. А както видяхме от предишните два регистъра, личните данни в България са всичко друго, но не и лични. Ето една статия в интернет (Линк), в която е обяснено по-подробно как свободно всеки гражданин може да направи проверка за “Здравноосигурителен статус” в портала на НАП. Всеки може да се убеди на портала на НАП, че за самото търсене е достатъчно само въвеждане на ЕГН. Така изглежда визуално справката в НАП:

ЗАЩО ТОВА Е НЕПРАВИЛНО?

В показаният резултат от търсенето НАП не само не скрива ненужните данни, но и показва нови лични данни допълнително. Към информацията за търсеното ЕГН е добавена и фамилията на лицето, както и първите букви от името и презимето му. Имайки предвид, че НАП не може да определи заявителя на определеното търсене, е абсолютно недопустимо добавянето на още лични данни към информацията за търсеното лице. Естествено стават грешки, но ако гражданин има проблем, може да отиде на място в НАП или задочно по имейл ([email protected]) или телефон (0 700 18 700) да се свърже. Разбираемо е желанието на НАП, да покажат максимално точно информацията за осигурените лица, но могат да го направят, без да добавят допълнителна информация към вече наличната.

Разбира се, резултатът от търсенето не е просто цифри, това са данни, от които могат да се правят изводи и заключение за всяко едно осигурено лице. Работило ли е и дали са му начислени осигурителни вноски. Едва ли всеки има право да получава такава лична информация за други лица. Защо тогава ДЪРЖАВАТА в лицето на Агенцията по вписванията, Агенцията по приходи, а може би и други институции, предоставят такава информация?!

Лични ли са тези данни, след като всеки има достъп до тях?!

Списъкът с притеснителни държавни структури, безплатно и свободно даващи информация, не свършва дотук.

Когато говорим за лични данни на хора, несъмнено най-голям интерес след търговския, е политическият. Политически партии и гражданските организации записват хора в хиляди списъци, анкети, допитвания или гласувания, като въвеждат по определени критерии събраните данни.

ИНФОРМАТОР № 4. Справки, свързани с гласуване

(ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ)

Централната избирателна комисия (ЦИК) преди и след всички избори на собствения си портал и на портала на ГРАО предоставя възможност за справки от избирателите. Може да се направят справки за заявилите за гласуване по ЕГН напълно свободно, а обявените резултати са отново с показване на трите имена на заявителя, както и населеното място за гласуване (за чужбина) (Линк). Ако пък направите проверка на подалите заявления в чужбина по държави, ще видите цели списъци от граждани с написани три имена в тях (Линк).

Ето и връзката за проверка за място на гласуване в ГРАО, която е активна за определен период от време преди избори (Линк). И в тази справка след търсене по ЕГН обявеният резултат за място на избирателна секция е съпроводен от Име и Фамилия на лицето и неговото ЕГН.

Още списъци в различни институции и организации, проверяващи по ЕГН и/или други данни:

Данни за студентите във висшите училища по ЕГН (Линк);

Справка за получени минимални помощи по Булстат (Линк);

Справка за завършените обучения в НАПОО по ЕГН (Линк);

Примери много, но едва ли в момента те са най-важните.

Към тази каша, замесена от безразборно достъпната и допълваща се информация, можем да прибавим и данните, която ние самите декларираме доброволно в стотици форми и формуляри, къде с яснота, къде неизвестно защо. Един прост пример. Телефонният ни номер е задължително поле на почти всички записи, но не очакваме да ни се обадят или да се свържат с нас по този начин. В социалните медии самите ние съобщаваме новини, информация и дати, спомагащи още повече да се допълни тази картина за едно лице.

Един интересен случай. В известна верига магазини при покупка на стоки с кредитна карта, не само правят фото копие на личната карта на клиентите, което е в пълно противоречие със закона, но и електронен клиентски картон в базата данни, допълвайки данни, липсващи в личната карта, като текущ адрес например, домашен и мобилен телефон, професия и още допълнителни въпроси. И всичко това за покупката на един ТИГАН? При плащане с кредитна карта е нужно да удостоверите с документ самоличността си.
ВСИЧКО останало е по ваше желание и със ваше съгласие! Надяваме се, че сме внесли поне малко яснота в тази бъркотия.

Източник:  Вulgariapress.com

.