Разказ от Иван Вакрилов
Почитаеми г-н пъдар,
Във връзка с инцидента, печално известен като „Хакнал се Герги в джибрите” на 9 май т.г., чувствам се длъжен да обясня следното: Всички знаем за подвига на Герги Мечков, а именно – спасяване на Койчовото прасе, което беше паднало в селската бара и аха – да се удави. Такова едно удавяне би лишило фамилията на Койчо Българанов от две тенекии мас и сума ти суджуци през зимата – трагедия, с която, слава Богу, същата фамилия се размина на косъм. Цялото наше общество, во главе с Гоце Мечков – кмет на Кутра и баща на хероя Герги, шумно аплодира въпросния херой. С дадената му от народа власт, Гоце Мечков награди сина си с медал за храброст, окачен на синя джуфка. Това беше правилно, отдето и да го погледнеш.
Но нали сме народ завистлив, някои роднини на кмета Мечков пожелаха и те да бъдат удостоени с подобен медал. Зер, казаха те, ние нали сме рода, една кръв и общи имоти, та значи имаме участие в извършване на горния подвиг. След като родата получи медали (а братовчедът Пашо – дори два!), се оказа, че останалата част от съселяните ни се чувства онеправдана – след консултация с поп Митър те заявиха, че всички ние произлизаме от Адам и жена му Ева, и като така имаме пълно право да претендираме за медал. Кметът се съгласи, но след запитване до околийските власти се установи, че медалите, полагащи се на цялата околия за годината, са свършили. В настъпилата суматоха една светла глава (скромно премълчавам името) предложи на всички желаещи да се дадат сини джуфки – хем евтино, хем цяло село доволно. Някои умове, ориентирани към предприемачество, се възползваха от популярността на джуфките и взеха да кичат стоката си с тях, което не беше лошо, но някак принизи стойността на наградата.
До тук – добре. Обаче нашият селски херой Герги, инак известен като пиянде и кавгаджия, решил, че един само медал му е недостатъчен. Та отишъл той у Койчови и от пътя още се развикал, че Койчо е длъжен да му даде спасеното прасе. Щото, нали, ако не бил той – ни прасе, ни дявол. Притеснен от тая желязна логика (буквално, щото Герги размахвал един винкел), Койчо се опитал да му обясни, че цялата работа губи смисъл, ако даде прасето, и вместо това му предложил да го почерпи в кръчмата на Цепата. Пили те, каквото пили, и до някое време Герги си траел, ама като се натряскал до козирката, бесовете пак го наскачали и отново викнал, че си иска спасеното прасе. Койчо, който също бил понаправил главата, отначало го търпял, но когато хероят казал, че отново ще метне прасето в барата, не устискал. Те тогава таман минавали покрай казана, а отвън седели няколко каци с джибри. И тъй, наш Койчо да вземе да метне хероя в едната каца, и то с главата надолу. Да те видя аз – рекъл – как се мятат прасета в барата.
Ей туй е то, г-н пъдар, случката. А колкото до туй, че аз не само не съм спасил Герги Мечков, ами съм го бил натиснал надолу – то туй беше от милосърдие – по него време Герги беше преполовил кацата и на мен ми се стори, че иска още, та рекох да помогна да стигне до дъното.
П.П. Хероят Герги е жив и здрав – за три дни фелдшерът го изцери и сега има само леко главоболие. Само дето си изгуби медала в оная каца и си мисля, че властта си го е взела обратно. Щото какво е туй спасение, дето после ще поискаш на човека прасето?
С братски поздрав:
Санди Попсандев, даскал в килийното училище на с. Кутра
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същия автор вж. тук, тук и тук.
.
