Предлагаме на вашето внимание словото на българския генерален консул в Чикаго Симеон Стоилов на Втория форум на българските училища от Западното полукълбо, чийто домакин бе българското училище „Джон Атанасов”. Форумът бе организиран от Асоциацията на българските училища в чужбина, Министерството на образованието и наукатa, Държавната агенция за българите в чужбина, със съдействието на Посолството на Р. България в САЩ и Генералното консулство на Р. България в Чикаго. Той се проведе под патронажа на българския вицепрезидент Маргарита Попова. Повече за събитието читателите на Еврочикаго са научили от предишни наши публикации (вж. тук и тук).
От събитието измина повече от седмица, но за него ще се говори вероятно години. И особено ако се изпълнят пожеланията на генералния консул от неговата реч, която можете да чуете по-долу, и по-специално казаното от него между 10 и 14 минута.
Г-н Стоилов каза в словото си, че този форум е „еманация на всичко онова, която преживяхме с всички български училища, с всички радетели на българската кауза в целия Консулски окръг Чикаго, който покрива 14 американски щата.“
Той поздрави специално организаторите от Асоциацията на българските училища в чужбина заради всички усилия, които те полагат за българското образование зад граница. Както и училището – домакин на форума – БУ „Джон Атанасов“, всички български училища в Чикаго и всички делегати на форума.
Ето още от казаното от българския генерален консул в Чикаго:
Вече има план за следващи стъпки, те вече са набелязани. Разбирахме кода на американската система. Вече знаем какво е необходимо, за да може българският език да стигне безусловно и в университетите и колежите. Необходимото условие е да има орган, който да документира по местните критерии, че владеенето на български език отговаря на местната образователна система. Местните училища в Чикаго да направят едно сдружение, една организация, която да бъде този документиращ орган пред местната среда, че владеенето на български език е факт. Следваща стъпка е приобщаването на всички училища в САЩ. Следващата стъпка също е набелязана с учителите и радетелите на българския език в Чикаго – това е изготвянето на пътна карта и споделянето на опита с всички останали, макар че това вече е факт и то вече работи. Г-жа Мечева сподели как идеите вече циркулират и това е благодарение на АБУЧ и на цялостната комуникация, която върви между всички вас, между дипломатическите представителства, между държавните институции, и, както виждате и днес, и между законодателната и представителната власт в България. Споделянето на опита е нещо изключително важно. Ние потърсихме съдействието и на Министерство на образованието, които ни дадоха принципите, по които работи българската система, за да потърсим огледален принцип, реципрочност, и да изведем аргумента как може да бъде признат българският език.
Но аз тук бих искал да кажа, че с тази енергия може да гледаме и мечтаем още по-далече. Аз виждам, че в обозримо бъдеще ние можем да говорим за български училища извън територията на България. Които да са вече не неделни, а целодневни, седмични училища. Които в хорариума на своята учебна програма да съдържат български език, българска история, българска география. Това смятам, че е постижимо, по няколко причини. Първо, защото енергията на българския преподавател е нещо, което нито разстоянията, нито трудностите могат да сломят. И това виждам във всички вас. Второ, защото подкрепата на българските държавни институции става все по-силна. И не на последно място – чуваемостта между всички ни расте и става все по-ефективна.
Бих искал да пожелая на всички вас много търпение. И отворени криле, когато поставяте своите цели, нашите цели, защото става дума за нашите деца, за нашето бъдеще. Отворени криле, когато мечтаете, когато поставяте целите; мъдрост, когато ги преценявате и планирате; упорство, когато ги преследвате; решимост да се изправим пред всички препятствия.
.
