Един приятел казва: „Бяхме страна на розите, станахме страна на празните къщи“.
Пътувал из страната. Потискаща гледка. Празни улици, празни дворове, заковани прозорци, счупени стъкла, килнати огради и стени…
Случка в областен град. Сладкар. Започнал преди години с тава баклава. Развил си работата, станал бизнесмен. Сладки за града, съседни градове, че и в София.
Кметът започнал да го посещава – дай две хиляди, трябва на футболисти да плащам. Първият път сладкарят отказал. Веднага пристигнали от данъчното, от хигиенните служби, от водата, тока… Спрели тръгнали камиони с готова продукция. Млъкнали машини. Изстинали фурни. Загуби, загуби. Всеки час нови загуби.
Клекнал сладкарят. Дал парите.
И така започнала работата – през седмица, две, иде кметът – дай две, три, пет… Веднъж за футболисти, друг път за волейболисти, трети път за партията, четвърти – трябва да се живее, бе!..
Писнало му на сладкаря, продал си бизнеса и заминал за Лондон. Открил там сладкарница. Един по един, изтеглил най-добрите си работници, заедно със семействата. Вече има няколко сладкарници в Лондон. Може и да са десетина.
Изпратил на кмета картичка. Нещо му писал, но не е за казване.
Близо тридесет къщи са останали празни само в този случай.
Напаст ни е нападнала.
Не било зараза по крави, за да ги изтрепем, а зараза по управници.
Как могат да се оправят нещата?
Независима прокуратура и съд; независима полиция; независим ДАНС; нови затвори; споразумения с други страни за бързо връщане на бегълци. (Един едва ли ще ни го дадат от Сърбия!Чудно е защо властта не каже на сърбите – ще гледате ЕС през крив макарон, докато Ц.В. не ни бъде предаден! Властта май не ще Василев тук. Може да се разприказва…)
Медии!
Граждани!
Напаст ни е нападнала.
Не било зараза по крави, за да ги изтрепем, а зараза по управници. Държавата ни ще ликвидират от алчност, глупост и безотговорност…
Бяхме страна на розите, ставаме страна на празните къщи.
Петко Симеонов
