Днес се състоя заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина (КПБЧ) към Народното събрание, на тема „Участие в избори на българските граждани, живеещи извън република България“. На заседанието присъстваха съветникът на българския външен министър Даниел Митов Иларион Иларионов, който е бивш член на ЦИК, зам.-председателят на ДАБЧ Димитър Владимиров, представители на инициативата „Искам да гласувам“ – Десислава Христова и Бела Димова, Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. В дискусията в това заседание участва и редакторът на Eurochicago.com Мариана Христова. На днешното заседание на Комисията не присъстваха нейни членове от парламентарната група на Патриотичния фронт.
По-рано днес преди това заседание в деловодството на Народното събрание бяха внесени промени на току-що обнародвания в Държавен вестник нов вариант на Изборния кодекс.
Представителите на инициативата „Искам да гласувам“ настояха за връщане на броя заявления, необходими за разкриване на избирателна секция, да не отпадат автоматичните секции, които бяха разкривани на предишни български избори зад граница при сто подадени гласа, както и да бъде създаден МИР „Чужбина”. Те посочиха различни примери и аргументи в подкрепа на тези искания. В хода на дискусията Бела Димова и Десислава Христова влизаха на моменти в пряк диалог, оспорване на изнесени данни и твърдения, въпроси и реплики към присъстващите на заседанието народни представители, членове на Комисията.
Представителят на МВнР Иларион Иларионов каза, че картината на българските избори в чужбина не е еднородна в различните страни. Той заяви още, че откриването на изборни секции в Германия станало благодарение на една грешка от страна на Германия, която позволила, заради наличието на голяма турска общност, да бъде разкрита секция за турските избиратели и затова тази страна сега нямала очи да откаже на другите общности. Г-н Иларионов не каза обаче как се е стигнало до това облекчено гласуване на българските избиратели в Германия, да могат да гласуват и извън ДКП, което не беше инициатива на Външно министерство. Защото МВнР и преди твърдеше, че такива български избори, извън ДКП, в Германия са невъзможни, но те все пак се случиха. Представителят на Външно министерство спомена и случая с гласуването в избирателна секция в полското градче Ленкница, при който всички избиратели гласуваха за една и съща политическа сила, и където нямало контрол, защото нямало представител на българската държава.
Г-н Иларионов каза още, че в Канада също има разпоредба за ограничаване на избирателните секции. Той заяви, че в тази страна е забранено да се създават избирателни райони за избори на други държави.
Редакторът на Eurochicago.com Мариана Христова коментира казаното от г-н Иларионов за случая с полското градче Ленкница, което нашето издание отрази (вж. тук). Тя каза, че в споменатия случай с гласуването на всички избиратели за една и съща политическа сила, ДПС, е имало представител на Външно министерство.
Г-жа Христова анонсира създадената днес подписка (вж. тук) за гласуването по пощата на български избори в чужбина там, където законодателството на съответните страни позволява това. Което гласуване би било много подходящо за страни като САЩ.
Тази подписка бе изпратена днес от нейния инициатор Петър Стаматов, основател и главен редактор на Eurochicago.com, на Комисията, преди началото на днешното заседание. Междувременно, само за няколко часа, тя бе подкрепена от стотици българи от различни страни по света и от различни градове в България.
Във връзка с изказване на Димитър Танев от ГЕРБ, който е член на Комисията, за това, че народните представители гледат еднакво на всички избиратели зад граница, г-жа Христова помоли отново за думата и каза, че с последните промени в Изборния кодекс най-отдалечените от България български граждани, като тези в САЩ, Австралия и пр., за които е по-трудно да се връщат в родината и при които процесите на асимилация са по-лесни, са ощетени. И, че ако се приеме тази инициатива за гласуване по пощата, каквото подписка бе създадена днес, те биха могли много по-лесно да упражнят своите избирателни права. Мариана Христова каза още, че не е вярно това, че протести срещу промените в Изборния кодекс е имало само във Великобритания, каквито твърдения се чуха по време на заседанието. Тя спомена като пример Отвореното писмо до българската общественост на проф. Александър Петров от Държавния университет на Охайо, което нашето издание публикува (вж. тук). Г-жа Христова каза още, че до въвеждането на електронно гласуване има достатъчно време, то не може да бъде въведено незабавно, и за това през този период до неговото въвеждане българските граждани зад граница не бива да бъдат отблъсквани с решения, които орязват техните избирателни права.
Редакторът на Eurochicago.com засегна темата за информирането на българските граждани в чужбина за български избори, която бе коментирана преди това от други участници в дискусията, като посочи и примера със слабата информационна кампания в чужбина за националния референдум, въпреки много инициативни комитети, които бяха създадени, и многото медийни пакети, които бяха раздадени. Парите на българските данъкоплатци не отидоха като цяло обаче за това да се информират по-добре различните, пръснати по света български общности. А за това много медийни пакети на различни инициативни комитети и партии – пледиращи и за гласуване с „да“, и за гласуване с „не“ – да отиват в един сайт като например „Хаштаг БГ“, какъвто странен случай имаше в кампанията за този референдум (вж. тук).
Председателят на УС на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева каза, че според оценка на въздействието на изборното законодателство промените ще доведат до по-малко избиратели. Г-жа Цонева апелира Комисията да приеме отрицателно становище по отношение на готвените промени в Изборния кодекс.
По време на дискусията проф. Станилов от „Атака“, който също е член на КПБЧ, влезе в спор с Антоанета Цонева, след което напусна заседанието. Това става във връзка с темата за гласуването в Р. Турция, което според проф. Станилов е геополитически въпрос. Но, по неговите думи, той не можел да говори с това с хора, които са с различна от неговата цивилизационна система – това беше неговият израз.
Председателят на Комисията Румен Йончев коментира, че крайното решение е електронно дистанционно гласуване, но сме отдалечени поне с няколко години от неговото въвеждане.
Г-н Йончев обясни защо е гласувал против ветото на президента Плевнелиев относно промените в Изборния кодекс. Това стана в отговор на въпрос от представителите на инициативата „Искам да гласувам“ – защо от депутатите в тази комисия само един е подкрепил ветото на президента.
Днешното заседание на КПБЧ, въпреки различните мнения и позиции, се проведе в един по-открит формат, с възможност за пряк диалог между народни представители и български граждани, ангажирани с каузата за правата на нашите сънародници в чужбина. Дали обаче техните аргументи и предложения могат да бъдат чути от Народното събрание и биха се отразили по някакъв начин при една нова редакция на Изборния кодекс, предстои да видим.
Видеозапис на по-голямата част от казаното на това заседание може да се види по-долу. Това видео е качено във Фейсбук от Десислава Христова.
„Начинът, по който се прие Изборния кодекс и седмица по-късно да внасяме промени, показва цялата абсурдност на тази ситуация, коментира депутатът от ДСБ Борис Станимиров. Той е и член на Комисията по политиките за българите в чужбина.
По думите му парламентът е демонстрирал липсата на политика по отношение на българите в чужбина и липсата на осъзнаване колко те са важни за България.
Това, което виждаме е дребни партизански закачки, пазарлъци и изнудвания. Разиграване на едно конституционно право на хората, което е недопустимо, заяви депутатът.
По думите му никой не се е опитал да намери разумното решение по отношение на гласуването в чужбина, така че да не бъдат ограничени избирателните права на българите там, а в същото време да се избегнат и злоупотребите с гласуването в Турция, заради което се стигна до скандалните промени.“
http://bnr.bg/post/100696410