.
Заминах. Сребърен куршум
заби в сърцето ми обява:
„Сърце заменям срещу ум
в нормална правова държава“…
Изпратиха ме по реда.
Цветя, сълзи и тъжни речи.
И самолетът отлетя,
отнесе ме във Безсърдечия.
Закони, такси, правила,
наредби, укази, промивки
на мозъците без кора,
на мозъците с мазни кривки…
Отворен череп и очи,
облещени в усмивка суха,
в гърдите слаб мотор бръмчи,
надолу люшка се търбуха,
препълнен с фибри ГМО,
с хормони, мюсли и нитрати
и всяко сутрешно лайно
излиза с марка и печати…
И всяка дума е шаблон,
изречен без да го почувстваш…
Във безсърдечния ми дом
е много тихо и е пусто.
И някога, във полусън
усещам болка във гърдите,
дочувам тих сърдечен звън…
И течност, пареща в очите.
Румяна Симова
––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка вж. тук.
.
