2024-11-17

2 thoughts on “16 април 1879 г. и мутациите на червените бояджии

  1. Уважаема Деси, ако искате, развийте малко вашия коментар като отделен авторски текст, свързан с наблюденията ви върху днешните ученици и днешните млади хора в България, техните ценности и ценностите на родителите им, и ни го пратете по редакционния мейл.

    Поздрави

  2. Очакванията на Франк за бъдещето на България не са положителни:

    “Богатите ще стават все по-богати, а те са едва 4% от населението, а бедните ще си стоят бедни и социалните различия ще стават все по-големи. Преподавам три дни от седмицата в една частна гимназия на българчета от 14 до 19 години. Родителите на тези деца са богати. Таксите са между 3000 и 5000 евро на година. Повечето българи не могат да си позволят такива разходи. Това са децата на малцинството българи, успели през прехода. Те са на около 40 години. Помнят комунизма, но не са били част от него, защото са били малки.

    Ядосва ме липсата на работна етика и дисциплина у много от децата. Те изобщо не се интересуват от ученето, а единствено от последния модел смартфон или таблет. Носят ги в клас не за да учат с тях, а за да ги демонстрират. Повечето от тези деца просто се възползват от състоянието на родителите си, за да попаднат в това училище, а въобще не ги е грижа за собствения им напредък. Интересуват се само от уикендите и купоните. Те единствено обират материалните ползи, предоставени им от родителите. Интересното е, че и те ги насърчават да се държат така.

    На практика се отглежда едно поколение от лентяи.

    Някои от децата са отлични ученици и тяхното бъдеще ще е чудесно, но болшинството за съжаление живеят само за настоящето. Не смятам, че България може да си позволи да има такъв тип хора в идващото поколение, защото ще попадне сред париите на Европейския съюз.”

    Учите Ботев, а Георги Марков?!

    Преди две седмици открих случайно, че осмокласниците, на които преподавам в частна гимназия в София, не са чували никога за Георги Марков. А Марков, убит в Лондон през септември 1978 година, може законно да бъде наречен Христо Ботев на ХХ век. Приликите между тях могат лесно да се видят. И двамата се утвърждават като литературни фигури още на младини. И двамата са продукти на времето си – потисничество от страна на диктаторски сили, които са ограничавали свободата на изразяване, и двамата умират млади в опита си да освободят България от това потисничество.

    Но докато героизмът на XIX век на Ботев и Левски – включително и митичната история за това как се е сдобил с прякора си – и други като Раковски, Каравелов и Гоце Делчев са попити като мантра от българските деца още от началното училище, в учебната програма има мълчание, що се отнася до гласовете срещу комунистически режим, просъществувал 45 години. Когато споменах това наблюдение на колегите си учители българи, не можах да приема отговора им. Беше ми казано, че осмокласниците на 14-15 години са твърде млади, за да разберат този период от недалечната история от 1944 -та до 1989-а година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *