Край на Обединеното кралство? 59% от шотландците казват „Да“
Шестима от десет шотландци твърдят, че биха гласували с „Да“ на втори референдум за независимост на Шотландия от Обединеното кралство, показва проучване на общественото мнение, поръчано от в. „Сънди пост“. Точното число на разочарованите от съжителството с англичаните в кралството е 59%. Против излизането от кралството са 32% от запитаните, а 9% не могат да определят сега как биха гласували в евентуален нов референдум, за който местното правителство обяви, че ще се готви.
Допитването бе направено часове след референдума за излизане на Обединеното кралство от Евросъюза, на който две трети от шотландците гласуваха за оставане в ЕС. Забелязва се, че дори по-възрастните шотландци променят нагласата си към напускане на Обединеното кралство. Според допитването независимостта е желана вече от 47% от пенсионерите, които иначе са най-резервирани към всякакви резки промени. На референдума за независимост през септември 2014 г. 55% от шотландците гласуваха за оставане в кралството. Тогава Брюксел ги предупреди, че ако напуснат Обединеното кралство, ще напуснат и ЕС, като след това ще трябва да кандидатстват по общия ред като всяка друга държава. Сега обаче те желаят да се отделят от Обединеното кралство, за да останат в ЕС, и биха могли да получат облекчена процедура.
.
Майкъл Макфол: Брекзит даде независимост на Европа от САЩ
По мое мнение най-важната дългосрочна последица от всичко това (Брекзита – бел. ред.) е, че излизането (на Великобритани от ЕС – бел. ред.) ще отдалечи Европа от англосаксонците, което означава от САЩ, пише в последния брой на „Вашингтон пост“ бившият американски посланик в Русия Майкъл Макфол. Той наследи през 2012 г. поста в Москва от Джон Байърли, бившия посланик в България, и го заемаше до 2014 г. Сега е университетски преподавател по политология и е външен коментатор на „Вашингтон пост“.
„Това не е независимост на Великобритания от Европа, а е независимост на Европа от САЩ“, продължава авторът. „Англосаксонската перспектива вече е изгубена в тази най-важна международна организация.“
Британското правителство ще продължи да влияе в ЕС и европейските столици по въпроси от взаимен интерес във външната политика, както правят и САЩ. Но едно е да имаш място на масата с право на глас и вето, а друго е да се опитваш да влияеш отстрани на онези, които седят на масата. Сега става по-лесна работата на дипломатите от държави в ЕС, които се стремят към по-голяма сговорчивост с Москва. По-трудна е вече работата на дипломатите в ЕС, които дават отпор срещу руската агресия, особено на дипломатите от Естония, Латвия и Литва, смята Макфол.
Британската икономика ще се свие в краткосрочен план, а може би и в дългосрочен. Шотландия може да се отдели. Дори бъдещето на Северна Ирландия става неизвестно. Така нашият специален партньор (Обединеното кралство – бел. ред.) ще бъде погълнат с години от грижата да се справя с вътрешните си предизвикателства, както и да преговаря с Брюксел за условията, при които напуска ЕС. Още по-опасно е, че Обединеното кралство може да види края си, тъй като Шотландия обмисля втори референдум (за независимост – бел. ред.). Такова разпадане би намалило драматично силата и влиянието на един от нашите най-близки съюзници. Бившата британска министър-председателка Маргарет Тачър правилно отбеляза, че „англо-американските отношения допринесоха повече за отбраната и за бъдещето на свободата, отколкото всеки друг съюз в света“. Но най-добрите дни на на нашите специални отношения може би са вече зад нас, констатира бившият посланик.
/„Сега“/
