ДОВИЖДАНЕ ДО ЕСЕНТА, СКЪПИ ГИМНАЗИСТИ ОТ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ КЪМ ПОСОЛСТВОТО В ЛОНДОН!
Някак неусетно приключи и тази учебна година. Звучи повторяемо, но всеки финал всъщност издига следващото начало в по-висока степен – нови надежди, нови вълнения, нови ученици в нестихващия поток на приемствеността.
Ние в Българското училище към Посолството в Лондон следваме традициите с възрожденска радост и уважение. Защото е прекрасно да имаме и възпитаваме България в сърцата и душите на своите деца. Да усещаме връзката помежду си и да отдаваме заслужена благодарност на колеги и възпитаници, винаги заедно в делниците и празниците на нашия пъстър училищен свят, наситен с Родината, нейния език и култура.
Когато казвам „довиждане“ на гимназистите за предстоящото лято, изпитвам и мъничко тъга. Някои от тях ще се върнат догодина само като гости при нас – ще бъдат вече студенти в престижни университети. Ще бъдат пораснали… и не съвсем.
Понеже тазгодишните дванадесетокласници – Ивелина, Валентин, Иван, Стоян, Гергана и Пламен, подобно на много други, отлетели в света на големите хора, ще идват отново при нас, обогатени с различни впечатления, опит, знания и успехи. Ще споделят, ще им се радваме, ще ги поощряваме за избраните от тях житейски посоки.
За останалите – новодошли и преминаващи в по-горен клас ученици – кръговратът продължава – една заслужена ваканция и след това урожайна есен, наситена със спомени и ново начало у дома, в училището, нашата лондонска България.
Раздавам дипломите и свидетелствата за уникалност – установена в гимназията традиция, която отбелязва неповторимостта на учениците през годината. Така например, оповестяваме, че Стоян е „Най-добрият приятел в гимназията“, Ружа – „Най-добрата ръководителка на Фейсбук група“, Янко – „Най-обещаващ бъдещ писател“, а Фатме – „Най-смелата летяща дама от 9-ти клас“.
По този начин, чрез още многото документирани уникалности за учебната 2015/2016-та година, никой не е пренебрегнат, защото всеки е главен герой в историята на нашето училище. Пишем я заедно. Преживяваме я като едно цяло. И я разказваме целокупно на родители, учители и приятели. Споделяме се взаимно и се гордеем със своите постижения.
Получавам много цветя и прегръдки – неповторима енергия, която ме изпълва с желание да продължавам напред. Сигурна съм, че и моите колеги изпитват такива чувства. Няма по-голямо щастие от обичта на децата, повярвали в теб и в доброто, на което се стараеш да ги научиш. А когато това добро е изказано на български, светът става по-близък, по-разбираем и домашен. В него вече разстоянията са преодолими, защото я има връзката помежду ни. Преход от свободата на лятото към мъдростта на есента.
Затова, довиждане до нашата обща есен, скъпи гимназисти от Българското училище към Посолството в Лондон ! Очакваме ви здрави и заредени с позитивни емоции. Останалото зависи от нас. Имаме уникалност в изобилие, а това е залог за успеха ни, нали?
Здравка Владова-Момчева,
преподавателка по български език и литература в гимназиален курс на Българското училище към Посолството, Лондон
