В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра.
Абортът също струва скъпо…
.
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам.
Тишината във празната къща
вместо мене е взела решение…
Имам час или два да те гушкам…
Да целувам петичките розови.
Да ти пея, а ти да ме слушаш
и да вдигаш ръчички нагоре…
Малка моя, дали ме разбираш
колко мъка в гърдите си нося?
В този свят от мъже режисиран
нямат бъдеще женските рожби…
Те мълчат и очакват… Наблизо са…
След плачà да отворя прозореца.
Черна кърпа развея ли. С писъци
ще оплакват смъртта и неволята…
Ако беше момче… Ще е друго…
Бяла кърпа е знакът за раждане.
Ще е празник за цялата улица.
Синовете – съдбата запазва ги…
Малка моя, прости, ако можеш…
Ще те стисна в прегръдките силно…
Дотогава… когато… (О, Господи!)
ще заспиш непорасла… Завинаги…
Нямаш време да бъдеш обичана.
Научи се поне на омраза…
И където отиваш – проклинай ме…
И разказвай греха ми. Разказвай го…
Та дано се смилят там, отгоре,
и изтръгнат душата ми, грешната.
Аз с кървящо сърце ще се моля…
Запомни ме с омраза, детето ми…
.
Дочка Василева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук и тук.
.
