Много рано сутрин. Гледам небето. Облаците са червени. След 10-тина минути станаха черни. Малко по-късно вече са сиви и накрая станаха бели. Всъщност облаците не са нито червени, нито черни, нито сиви, нито бели. Виждам ги в различни цветове, в зависимост от ъгъла на проникващите слънчеви лъчи. Моите очи създават сами илюзията за цвят.
До 1989 г. българите-партийци са членове или на партията-майка БКП (Българска комунистическа партия) или на казионното БЗНС (Български земеделски народен съюз). След „10-тина минути” партийците станаха червени бесепари (БСП – Българска социалистическа партия), сини седесари (СДС – Съюз на демократичните сили), лилави депесари (ДПС – Движение за права и свободи). Малко по-късно вече са жълти царисти (НДСВ), тъмно сини десебари (ДСБ) и накрая станаха сиви гербери (ГЕРБ). Всъщност, партиите в България не са нито червени, нито сини, нито жълти, нито сиви, нито сиросинкяви или каквито и да било други. Виждам ги в различни цветове, в зависимост от степента на глупост, от която съм обладан. Моят мозък създава сам илюзията за цвят.
Разбойническите банди – партии са създадени за удобство. От една страна разделят и насъскват помежду им балъците-избиратели. От друга страна партиите дават възможност за смучене на данъците на балъците, за разпределяне на доходоносни постове и порции. Партийните ръководители са на върха на пирамидата и лапат най-много. Пак за по-голям комфорт партийните функционери наричат себе си политици. Заедно с магистратите, олигарсите и местните феодали те образуват голямата Шайка – ДОПГ (Държавна организирана престъпна група).
Облаците нямат цвят. Парт-разбойниците също са безцветни, но почитат цвета на парите. Самоопределилите се като политици крадци назначават върховните съдии и прокурори по свой почин. Така получават възможност да запазят вече награбеното и да продължат да грабят. Разделението на властите в България е зрителна измама за слепите. Бандитизмът в съдебната система е квотен. Кривосъдниците се нахлузват от квотата на президента, който е партийна креатура, от Народното събрание, което е партийна сбирщина, от колеги-магистрати, които са ръкоположени от партийни централи. Реално погледнато, всички са получили лиценз да пазят интересите на ДОПГ от ДОПГ. Така наречената изпълнителна власт е купчина от вокалисти, събрани в един общ хор по волята на кръгове от партийни функционери, олигарси и кривосъдници, които от кукли са възмъжали в кукловоди.
Абсолютна смешка е твърдението, че цялата власт в България е на Народа, и че Народът е суверен. Анекдотът е записан в Конституцията, която ни се води нещо като Библията на всички Библии. Ясно се вижда, че законодателната, изпълнителната и съдебните власти са в ръцете и краката на ДОПГ. Произлезли са от ДОПГ и служат за благото на Шайката.
Единственият извод, който се натрапва от само себе си е, че ДОПГ вече се отъждествява с Народа. Така погледнато, смешка няма. Цялата власт е на ДОПГ. ДОПГ е суверен, всё и вся. ДОПГ е и началото, и краят, и средата на белия хляб. Всичко друго е илюзия. Облаците не са това, което са. Обаче партиите и респективно политиците са точно това, което са – паразитиращи отрепки. Злокачествени тумори, неподлежащи на лечение чрез терапии. Необходима е хирургическа намеса. Метастазите трябва да бъдат изрязани. Общо взето, както и да го въртим, все стигаме до заключението на видния български „хирург” Христо Ботев: „Ножът ще ни спаси от погибел!”.
.
Ивайло Зартов,
7 юни 2016 г.
