.
Ще разгърна душата ти свита
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран.
Колко удара тежки поел си
в задкулисни игри? Хвърлен зар.
До десета глава стигнах, ето –
ту на трон си, ту дрипав клошар.
Единайсет, дванайсет… петнайсет…
Чувам марш и фанфари кънтят.
После няколко страници липсват.
Без душа ли живя? Като в Ад?
Бели листове в края притихват,
четивото оставям за друг.
Взех перо, капка тъмно мастило;
подпис драсвам: „Аз четох дотук!“
Мая Нарлиева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Мая Нарлиева е родена в гр. Харманли през 1976 г. Завършила е Английска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работи като учител по английски език в родния си град. Пише стихове от една година.
.
