.
Отвори си прозореца, Господи!
Само миг се поспри и послушай…
Изгорихме последните мостове.
А в душите ни бие градушка.
Изоставихме, Господи, себе си
и се втурнахме слепи към Ада –
като диви отчаяни лебеди,
уморили се тихо да страдат.
От кесиите ронят се дните ни,
пожълтели и евтино-леки.
И пилеем ги, Боже. И скитаме.
Без човек да е брат за човека.
Ти го знаеш, разбира се, Господи.
Не убягва от взора ти йота.
Ала с право спасяваш ни косвено
след безбройните тъжни Голготи.
Знам, вратата ти чака отворена
да разперим криле за последно.
Ала днес отвори си прозореца
и прати ни очи да прогледнем!
Пепа Лулова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Пепа Лулова е родена през 1987 г. в София. Завършила е Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ в родния си град, както и Журналистика във Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно става и магистър по Бизнес администрация в Университета по национално и световно стопанство. Работи като редактор в издателство за професионална техническа периодика. Понастоящем е в отпуск по майчинство.
Пепа пише стихове от ученическите си години. Първите й публикации са в подфорума за поезия на АБВ Форуми в интернет. По-късно започва да публикува в сайта „Откровения“ и в Вlog.bg. От 2012 г. има страничка за поезия във Фейсбук – „Пепа Лулова – Рошави стихове“. Нейни творби са публикувани в алманасите „Културна палитра“ и „Нова българска литература: Поезия ‘2012“, в сборника „Приятели в поезията“, Търговски вестник и др.
