140 години след Априлската епопея, Боянски клуб за подкрепа на българската държавност и нация, Дунавска на Н.В. академия „Св. Наум Охридски“ и Обединение ОРБАН организират събитие в памет на първоапостола на Въстанието, войводата Георги Бенковски.
Както е известно от свидетелствата на Захари Стоянов в неговите „Записки по българските въстания“, главата на Георги Бенковски (Гаврил Хлътев), е била отрязана и отнесена в София, където е стояла няколко дни, побита на кол пред Софийския конак. След това главата на войводата е била погребана от софийския свещеник Христо Павлов и от гробари от Средечка (Софийска) епархия, на 21 май 1876 г. По нов стил това е 4 юни.
Според организаторите на събитието в памет на Георги Бенковски, мястото, където е била погребана отрязаната глава на войводата, се намира днес в градината „Ереван“ на ул. „Владайска“ в София, близо до Министерството на земеделието.
Тази локализация е била извършена след проучване от арх. Миломир Богданов, като са били сравнени сегашният кадастрален план с топографски планове на града, направени веднага след Руско-Турската Освободителна война, и със стари картографски планове на проф. Атанас Иширков, въз основа на сведенията за мястото от Захари Стоянов и от Стоян Заимов. Според сведенията на Захари, мястото тогава се е наричало Халкалъ капусъ.
Днес, 140 години след погребването на главата на войводата в София, в градинката „Ереван“ на ул. „Владайска“, от 15 часа местно време, ще бъде отслужен ритуал и ще бъде поставен паметен знак за Георги Бенковски.
Из „Записки по българските въстания“, Глава VII, „Убийството на войводата Бенковски“:
„Трябва да ви кажа още, че в разстояние на тия три деня нашият войвода се изповяда пред нас кой е той и отгде е; „Няма вече скрито и покрито – каза той. – До довечера не е известно какво ще да стане с нас, кой ще да оживей, кой ще да умре, та затова не е зле да се знаеме един други. Който остане жив, нека разказва на приятели и роднини. Моето име не е Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев, родом от Коприщица. Досега си криех месторождението и същото име само затова, защото вярвах в онова изречение, че никой не е пророк в своето място. Бил съм от най-напред караабаджия, захващах се за различни търговии, пътувах в Цариград, в Азия, Египет и пр., но две на едно място не можах да завъртя. Не ме е надарил господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец. Главното е, че аз трябваше да лъжа направо и наляво, та тогава да сполуча в търговските предприятия; трябваше да правя ниски теманета на турците, да изядам правото на другите и пр. неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин. На всичко това махнах с ръка и преминах в Румъния да търся по-свободен и охолен живот. Там можах да се запозная с някои народни хора и това стана причина да мина в отечеството си под лъжовно име. Който остане жив от вас, нека разказва за мен, когато стане дума за нашите работи…“
„Няма нужда да казвам, че Бенковски е святец както в Панагюрско, така и в Тетевенско, гдето е паднал. Населението уверява, че нощно време, срещу събота и другите по-знаменити празници, гори кандило на мястото, гдето той е убит. После убийството смъртните му останки са прибрани от една набожна бабичка, баба Удреница, която ги заровила в гробницата на черковата „Св, Всех Святих“. Всичко това тя извършила скритом, защото правителството, естествено, е наказвало и ония набожници, които отдавали какво-годе почитание към останките на неговите заклети врагове. Освен това в с. Шипково живеел някой си дядо Боро, или Беро, който се занимавал да ходи и призира коя бабичка пали свещи на бунтовниците и им пише имената в литургия. Всички такива той отивал да ги предава на турците.
А главата на Бенковски, както ще да видят по-нататък читателите, се отсече и занесе в Тетевен, Орхание, а Оттам – в София. Свещеник Христо Павлов е бил повикан от турското правителетво да вземе и погребе тая глава, което той сторил на Свети Костадина (21 май). Значи, подир девят деня е била погребана главата на българския войвода. Тя била турена в една конска торба, била се вече разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно в присъствието на един мюлезимин и на Николчо гробаря само, който изкопал дупката с мистрията (с която мажат дюлгерите) и я закопал. Това се е случило в София. Главата на Бенковски е закопана в новите гробища, край града на западна страна, от дясна страна на шосето, като се отива на Княжево, при мястото називаемо Халкалъ капусъ. Тялото – в Тетевен, а главата – в София!…“
.
