Разказ от Симеон Коев
.
– Крис, имаме случай!
Гунчев я наричаше с мъжкото име Крис, може би защото знаеше, че е много ценна. Веднъж каза, че струва колкото половината полиция. Ако това беше вярно, трябваше да съкратят повече от 29 000 човека. Не беше сребролюбка, иначе щеше да използва случая и да поиска да я назначат с някаква сносна заплата. Но Криси не можеше да се пазари, а и човешките животи значеха много повече, от която и да е висока заплата.
– Ох, точно сега ли?
– Ако питаш мене, този случай е най-спешният досега!
– Все така казваш! Къде е?
– В Бургас! Някакъв квартал със стари и високи соц блокове. Пратих кола да те вземе, след 2 минути е пред вас! Хеликоптерът вече върти перки!
– Как така си пратил, ами ако ме нямаше?
– Къде ще си, като знам, че не си купонджийка, а вече е 19 часа. С хеликоптера ще загубим 3 часа, Катенаров пробва да намери самолет, няма нищо засега, но чакаме разрешение да ползваме Авиоотряд 28! Щом дотам са стигнали, значи е много сериозно!
– Добре, след минута съм долу!
– Благодаря, Крис, и внимавай много. Този път наистина се притеснявам! Киро ще те запознае със случая, аз отивам при министъра.
След провала в Лясковец, вече знаеха, че един добър психолог е много по-ценен от 10 командоса. Бяха я викали за 8 случая, в 5 от които имаше заплаха за използване на огнестрелно оръжие. Криси не беше допуснала грешка, не разреши да се изстреля и един куршум… а в края на краищата всички бяха щастливи. Пресата разбра само за единия случай, всички други бяха потулени.
„Потулват ги, защото така им е останал манталитетът още от соца. Нищо, аз не търся слава” – помисли си Криси.
А всичко започна толкова случайно.
*
Преди 16 месеца се прибираше с пазарна чанта и пред съседния блок забеляза, че има около 40 човека, които гледаха нагоре. Някакъв мъж беше застанал прав на перваза на прозореца на 7-мия етаж и май, че хлипаше. Поспря се от любопитство и тогава чу от радиостанцията на близкия полицай:
– Ангарова я няма и не знаем кой друг психолог да търсим. Ще се свържем с военните, там имало един добър…
Криси мисли само три секунди, разбута нарастващата тълпа и каза на полицая, че тя е „психологът”. Полицаят видя, че е задъхана, и си помисли, че това е чаканата Ангарова, и я поведе към етажа. На Криси й трябваха само 15 минути да разбере болката на човека. А тя беше наистина голяма – беше хванал жена си с най-добрия си приятел на калъп в собствената си спалня. Криси последователно успя да му разкрие, че това не му е никакъв приятел, а и жена му не заслужава да направи това. Попита го дали има деца и тогава заби последния си перон:
– Добре, ти ще си отидеш от този свят и ще оставиш това невероятно дете Петърчо да го възпитава тази жена?! Не допускай това! Аз ще ти съдействам при развода детето да остане при тебе, и тя цял живот ще съжалява за това!
В очите на човека се появи огънче, погледна дребната и нежна женица, взря се в метално сивите й очи – и дали защото намери нещо в тях, или заради идеята, че може да отвърне на подлостта на жена си, но слезе от перваза на прозореца! Чак тогава Криси забеляза, че в стаята зад нея има друг човек, тих свидетел на всичко, което си говориха. Така се запознаха с полковник Гунчев.
*
Отпусна се на задната седалка, предвидливо си сложи колана, защото знаеше, че шофьорът е от „обучените” и ще кара лудо. Затвори очи и се опита да си представи какво ще я чака насреща.
„Щом е толкова спешно, да взема да му помогна на Гунчев за авиоотряда” – помисли си Криси и набра един номер:
– Петя, имам една молба!
Познаваха се от общежитието, Криси учеше психология, Петя – журналистика.
– Слушам те, мила, всяка молба ще ти изпълня.
– Звънни на „вътрешния“ и попитай каква е тази какафония в Бургас? После ще ти се реабилитирам.
Това на техния език значеше, че ще й подскаже къде ще се снесе „златното яйце”. Петя беше журналистка от новите и най-напористите, които знаеха, че или вестниците, както бяха списвани досега, ще бъдат погребани в конкуренцията със сайтовете за новини, или журналистите наистина ще повярват, че те са четвъртата власт и ще започнат да работят с нови критерии. След 4 минути Гунчев звънеше!
– Интересно, първо отказаха, а след 2 минути ми се обадиха, че разрешават. Имаме авиоотряда!
„Ще трябва някой път да му обясни, че „хората” свършваме до нивата, на които сме ние с Гунчев, другите нива нагоре са вече политически и там ще си мръднат пръста, само ако са заплашени или са в светлината на прожекторите.”
Една нежна и неизвестна на никого психоложка, на която държеше полковник Гунчев, се качи сама в правителствения самолет.
Може би това беше най-безумния полет с този самолет, ако се изключи преди години транспортирането на някакви „Бистришки тигри” да играят мач във Варна, доколкото си спомняше Криси. В Бургас сигурно има поне двама психолози, но Гунчев след първите й няколко случая не щеше да чуе за никого другиго, и сега изпращаше 23-годишната психоложка, която даже не беше назначена на постоянна работа, а успяваше да й издейства по някакъв хонорар. Когато Криси се подписваше под парите, в графата пишеше „за счетоводни услуги”. Такава каша беше в това МВР, че никой не може явно да се справи, но тя знаеше, че ако някога се провали, веднага ще провали и Гунчев, защото злите езици щяха да говорят, че е назначил прясно завършила студентка по психология. „Сигурно ще ме наричат „Калинката” от МВР, и тогава…”
Телефонът иззвъня. Беше Кирил.
– Крис, двама с маски са взели за заложник един и са го качили на покрива на някакъв блок от 16 или 17 етажа.Току що решиха хеликоптерът да излети с вътрешния, Гунчев, главния секретар и трима снайперисти. Вътрешният е разбрал, че вече пресата е надушила и ще искат да се действа смело и решително.
„Хм, властта иска да показва мускули. Идват избори наесен и един решителен удар ще покаже колко добре се справят с всяка извънредна ситуация.“
– С една дума имаш не повече от час преднина, после никой няма да те пита! – продължи Киро.
– Ясно, и благодаря! Разбра ли се какви са хората?
– Опитват се да изградят контакт с тях, но са се барикадирали… Вратата за покрива е метална и са я залостили, не можем нищо да направим.
– Виж, Киро, моля те! Ако успеят да се свържат с тях, нека им занесат кафе, кола, пици… да се успокоят малко. И да разберат дали имат искания!
– Ще се опитам да им обясня! Давам ти твоя номер на майор Векилев, той засега отговаря за операцията. Ако има развитие, той ще се свърже с тебе. Казал съм без твоето мнение нищо да не предприемат!
– Благодаря!
Тъкмо я взе кола от летището и звънна непознат номер.
– Криси, нали?
– Да, аз съм!
– Майор Векилев. Нищо освен кафе не искат и казаха, че ако усетят различен вкус, веднага ще пуснат заложника на плочките!
– Изчакайте ме, след 3 минути съм при вас, аз ще занеса кафето!
*
– Кафето, моля!
Вратата се открехна и оттам погледна първо едно, после две очи.
– Ти сервитьорка ли си?
– Бях, но ме помолиха да предам, ако имате някакви искания.
– Пусни я и залости! – чу се по-глух или по-далечен глас.
Вратата се открехна още и Крис излезе на покрива. Двамата с маски гледаха дребничката и крехка фигура, и пак се зачудиха да не би да е сервитьорка.
– Провери я за оръжие, тази е нещо опасна! Нали я виждаш, че е прекалено спокойна!
По-ниският и по-смугъл, който й отвори вратата, я провери. През това време тя прецени ситуацията.
Другият, с маска, беше около 180 см, слаб, не повече от 80 кг, целият облечен в черно. Жертвата беше пълен човек, към 170 см, почти 110 кг, а лицето му беше много топчесто и много уплашено. Безупречно подстриган, а дрехите издаваха, че е доста заможен. Видя скъп пръстен и златен или позлатен часовник. Дишаше толкова често, че Криси си помисли, че е пред инфаркт.
– Няма нищо, даже и микрофон няма. Телефон има, но не е набрала номер.
– Аз съм Криси! – представи се тя.
Сега беше много важно, дали те ще си кажат имената. Ако го направеха, Криси знаеше, че може да се включи във времето. Оставаха може би само 20 минути. Те нищо не казаха.
– Е, да не губим време! Защо е тази сценка? Май никой не знае още! – попита Криси.
– Сценката още не е започнала. И ще завърши много скоро и много бързо – каза дългият. Явно, че той беше по-умният и този, с когото трябва да води преговорите.
– Имате ли към някого някакви изисквания, или само към този човек?
– Този тук не е човек! Той толкова хора е унищожил, толкова много семейства е разорил, че не му остават повече от 15 минути. И му ги даваме само затова, да осмисли какво е направил!
– Чакайте, той вероятно е лихвар… или собственик на заложна къща!
– Малката чатка добре!
– Вие сте изиграни от него, нали?
– Неее, аз никога не съм ги виждал! – тихо простена жертвата.
– Млък! Казах ти, ако ти чуя гласа, веднага политаш! – заплаши смуглият.
– Ако той не е имал вземане-даване с вас – или някой ви е наел, или е ужилил някой ваш роднина!
– Вай! Вай! Тази наистина чатка! – каза смуглият, но на Крис й стана ясно от „вай, вай“, че е от Сливенско или Ямболско. Съквартиранката й така възкликваше.
– Понеже не разполагаме с време, хайде да караме по същество. Вас са ви наели, защото не сте от Бургас. Иначе, колкото и да подценявате ченгетата, те са ви снимали още преди час от съседния блок. Имат програма, която да идентифицира по височина и стойка, но щом не са ви разпознали, вие сте поне на над 100 км от Бургас. Значи сте от Сливен?
Зеницата на дългия се сви едва забележимо, но достатъчно, за да бъде забелязана от Криси. Дългият отпи от кафето.
– Бива си я!
Сега нямаше време за никаква почивка и беше моментът, в който трябва да продължи бързо към следващия лагер, все нагоре към върха .
– Слушайте, момчета! Мисля, че някой жестоко използва вас, а вие се надявате да използвате мене. Щом сте дошли и не познавате човека, вие сте решили да го свършите тука. Мислите така да го направите, че да изглежда като негова грешка… затова го държите толкова уплашен, а аз трябва да потвърдя, това което съм видяла… и така, както сте го замислили вие. Мислите, че ще се разминете само със заплаха за убийство, ще лежите 2-3 години, а после като излезете… Да видим!
Крис се направи, че нещо пресмята наум, а през това време напипа телефона, направи няколко врътки с пръстите, така, че да набере третия поред номер от обажданията си, набра го и намали звука докрай, да не я издаде гласът отсреща.
– Значи са ви обещали, според мене, около 300-350 хилки, за да полежите 2 години – видя, че двамата се спогледаха.
– Но да ви кажа, вашата няма да стане! Знаете ли защо? Този, който ви е обещал това, ще може само срещу 40 000 да ви ликвидира и двамата в пандиза! Там цените са много ниски и животът е много евтин. Освен това аз сега се обръщам и тръгвам и, докато излизам, каквото и да направите, ще кажа, че нищо не съм видяла. И последно, след 15 минути пристигат група снайперисти.
– Абе, брато! Тази малката да не е вещица? – очите на смуглия гледаха уплашено.
– Тръгвам!
„Давам им 10 крачки. 1, 2, 3, 4 , 5…”
– Чакай! Наистина ли идват снайперисти?
Погледна си часовника.
– В момента кацат на летището! Имате не повече от 5 минути да се предадете.
Започна да върви, все едно се разхождаше, и след няколко секунди застана зад гърба на лихваря, така, че той не можеше да я види. Вкара си ръката в джоба, спря разговора по телефона и направи с показалеца знак на дългия, той я разбра! Хвана я за лакътя и тръгнаха към другия край на покрива.
– Слушай, кучко, ела тука да се разберем с тебе!
Криси сниши гласа си така, че да я чува само дългият:
– Ако се предадете, аз ще напиша в доклада си, че сте били много пияни. Филма ”Кръстникът” гледали ли сте го? Ако имате оръжия, пуснете го на части в комините… имате по-малко от 5 минути! Но ще искам да ми разкажете всичко, от игла до конец! Сега искам само името на поръчителя! Това е цената на моята услуга. Аз ще реша какво да направя по-нататък.
– Съгласен съм! Джъмбо е поръчителят! Този е навлязъл в някакъв нов бизнес.
– А другият съгласен ли е?
– И той е съгласен! – намигна, за да разбере Криси, че нещата зависят само от него.
– Като излизате, залитайте, все едно, че сте пияни.
Криси извади телефона и набра номер.
– Гунчев, къде сте?
– Вече се вижда блокът, след 3 минути сме там!
– Не бързайте толкова, момчетата се предадоха!
– Как така!?
– Просто прекалили с алкохола! Искали да го сплашат! Отваряме и излизаме. Оръжие нямат!
– Изчакайте минута, да уведомя Векилев!
*
След 30 минути Криси влезе в женска тоалетна и смени СИМ картата с една друга карта с предплатени импулси. Набра един номер на Петя, който имаше само тя.
– Криси, ти си велика! – гласът на Петя звучеше възбудено.
– Чакай! Ако са ни подслушвали, нека си мислят, че само ти помагам за крими новини. Да те предупредя – да не пускаш още нищо! Ще ти дам утре поръчителя… Иначе лихварят сигурно е започнал да изкупува земя в същите райони, затуй е всичко това. Подозирам, че е замесен един, който изкупува много яко земи из цяла България. Трябва да разбереш откъде идват парите му и ще разбереш неговите господари. Мисля, че искаха да го оставят сам без конкуренция да изкупува, а снайперистите ги пратиха, за да заличат всякакви следи.
– Искаш да кажеш, че тези бяха обречени ли?
– Убедена съм! Закъсняха с 5 минути! Момчетата бяха само пешки, трябва да намерим другите, които ги подреждат!
Когато излезе отвън, Гунчев я прегърна бащински:
– Благодаря ти, моето момиче! Знам, че само на тебе мога да разчитам!
Криси го погледна внимателно.
– И аз само на тебе вярвам и знам, че нарочно не се качи в самолета, за да ги забавиш!
Гунчев смигна в знак на съгласие.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук.
.
