На 7 юни т.г. в Литературен клуб „Перото“ в НДК, от 19:00 часа местно време, ще бъде представена книгата „Това-онова”, единствената посмъртна стихосбирка на Крум Ацев. Събитието ще бъде предавано на живо от ArtLive.
Крум Ацев е интелектуално явление, надхвърлящо националните мащаби, което обаче може би неслучайно не е оценено навреме и остава в сянката, не в светлината на прожекторите на българската публичност. Той бе един от най-добрите, а може би и най-добрият познавач в България на културата и езика на Поднебесната империя.
Преводач от китайски и старокитайски, изследовател на далекоизточната класическа литература, превъзходен редактор, поет, чието творчество вижда бял свят чак сега. Негово дело са преводите от старокитайски на такива класически произведения като “Книга за промените И Дзин”, “Книга за пътя и постигането” на Лао Дзъ, “Записки от източния склон” на Су Шъ, на „Опустошеният храм“ (Бао Чуан, Ли Джун, Цин Джаоян), многобройни преводи на старокитайска и японска поезия, статии и предговори.
През 2006 г., след неговата кончина, излиза невероятната му книга „БЕЛИ ОБЛАЦИ. От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку“, над която той е работил с години, но не успява да я да види издадена приживе. Книгата много внимателно е довършена, за да бъде отпечатана, от Христо Буцев, зам. главен редактор на в. „Култура“. В „Бели облаци“ Крум Ацев прави паралели между изразността и начина на възприемане на йероглифите и на буквите. Между светоусещането на една култура, която се изразява писмено със сложни символи, и светоусещането на друг вид култура, в които това изразяване става с букви. Тази книга съдържа много интересни образци на далекоизточната класическа поезия, избрани и преведени от Ацев.
Стихосбирката на Крум Ацев „Това-онова“ е издадена от Издателство за поезия ДА, благодарение най-вече на усилията на Силвия Чолева, отговорен редактор в редакция „Култура“ на програма „Христо Ботев“ и водеща на предаването „Артефир“. Художник на корицата е Капка Кънева.
Из „Това-онова“
Дълбоката увереност на есента
лежи спаружена под най-небрежно ярко слънце
небето си подсвирква нова песен
и как така –
не можело да бъде
Възраждане – това е ясно
Кога съм бил умрял не е
напълно ясно само
(1980 г.)
.
Още за Крум Ацев – вж. тук. и тук.
.
