Павел Серафимов,
Понастоящем на нашите ученици и студенти се преподава, че езикът на траките е мъртъв. Аз намирам това твърдение за странно и лишено от логика. От 44 г. до 680 г. страната ни се намира под римска власт. В началото на окупацията доста траки са продадени в робство, но по-късно статуквото се променя. Удивени от качествата на предците ни, римляните приемат много от тях на служба в преторианската гвардия, а и в легионите.
Благодарение на силата и смелостта си доста траки стават генерали, а дори и императори. Като пример могат да бъдат посочени Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, роденият в София Галерий, Ветран, Маркиан, Константин Хлор, Константин Велики, Констанс, Констанций, Константин II, Лъв Бесът, Юстин I, Юстиниан, Юстин II, Клавдий Готски, Йовиан, Тиберий II, Фока. Последният е властвал до 610 година!
По времето на Константин Велики губернатор на Либия и Киренайка е тракиец с име Реметалк. Най-известните пълководци на Рим са също траки – Аеций, Велизарий, Виталиан.
Колкото повече време минава, толкова по-силна става тракийската позиция в Римската Империя. До VI век (a и по-късно) траките говорят езика си, дори за богослужението те си служат със своята реч. Знаем за това благодарение на житието на Св. Теодосий Кенобиарх и други извори:
“Непрекъсната употреба на мизийския език също е установена. Имаме данни за Св. Авксентий, който е живял през първата половина на V век, но чиято биография е писана през VI век, и в която се разказва, че той е говорил варварски език (т.е. мизийски).” – “The continuous use of Mysian is also attested. We are told about St. Auxentius, who lived during the first half of the fifth century, but whose biography was written at the beginning of the sixth century, that, as he had come from Mysia, he was barbarian in language.”
Фригите например не са били напълно елинизирани в началото на IX век, както знаем от житието на Михаил II, който е описан като груб, слабо образован и презиращ елинската култура.
Той несъмнено е типичен представител на коренното население на Фригия, голяма част от което не е знаело изобщо гръцки – “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“. – P.Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13, (1959), p.26.
Трябва да се спомене, че Каранис не дава конкретни примери с тракийски думи. Този учен дори смята българите за новодошъл народ, но поне има почтеността да представи данни от стари документи, от които проличава, че през Средновековието тракийският език не е мъртъв.
Сега възниква въпросът: Ако тракийският eзик оцелява след дълги векове римска окупация, какво може да е причинило изчезването му?
Да приемем за момент, че старите българи са азиатци и нашественици в Тракия. Няма сведения те да са рязали езиците на населението на юг от Дунава. Няма сведения старите българи да са налагали строга забрана да се говори който и да е било език. В Мала Азия властта на Римската Империя не е сломена, но и там мизите и фригите продължават да употребяват родната си реч. Това са фактите, редно е някой да обясни мистерията, но обяснение не идва изобщо.
То няма как да дойде, защото тракийският език не е умирал. Внушенията на определени учени звучаха солидно в миналото, защото ние нямахме достъп до значително количество ценни сведения. Не знаехме, че в продължение на 1100 години българите са наричани мизи. Не знаехме, че учени като Попов и Полянос определят българите като европейци и принадлежащи на тракийския антропологичен тип.
Не знаехме, че старобългарски имена като Дуло, Вокил, Ерми, Винех, Кубер, Севар ги има записани на микенски документи от Бронзовата епоха. Не знаехме, че старите българи издигат могили над гробовете на благородниците си. Не знаехме, че в гробовете на падналите бойци старите българи жертват кон и куче, както правят траките.
Не знаехме, че свещеният за старите българи знак IYI се е появил първо на Балканите, преди около 7000 години. Не знаехме, че руните, изрязани по стените на Плиска и Преслав, имат успоредици в употребяваните преди повече от три хиляди и петстотин години Линеар А и Линеар Б.
Тези данни променят коренно представата за старите българи, но уви, широката публика не бе запозната с ценните сведения. Игнорирането на голямо количество ценни данни не е научен метод, не е и почтено деяние.
Неотдавна за ужас на поддръжниците на старите догми, дойде доказателство от областта на генетиката. Стана ясно, че ние не сме потомци на тюрки, а във вените на повечето от нас тече кръвта на население, което е обитавало земята ни още от Каменната епоха. В такъв случай не може да се твърди, че траките са изчезнали, няма основание и да се каже, че техният език е мъртъв.
Тракийският език не е мъртъв, но бяха правени опити той да бъде умъртвен.
Ето и няколко примера. Βριζα – бриза е тракийска глоса, чието значение е пшеница. Днес в българския език има дума брица, нейното значение е бяла пшеница. На всеки прогресивен човек е повече от ясно, че бриза и брица са една и съща дума, но документирана от различни хора, в различни периоди от време. Не само думите са идентични, но дори значението им е едно и също. Въпреки това учените казват – бриза няма нищо общо с брица, те са от различен произход. След като никой езиковед не посмява да се противопостави, то твърдението бива прието, нищо, че е абсурдно и налудничаво.
Друга “умъртвена” тракийска глоса е волинт. Според Аристотел това е название за див бик – едро рогато говедо. Учените признават, че наставката – инт във волинт отговаря на старобългарската –енте, но отказват да видят, че волинт отговаря перфектно на стблг. воленте – вол – едро рогато говедо.
Още повече, учените отказват да споменат, че в късния тракийски, наставката – инт вече е енте, както проличава от антропонимите Βουρκεντης, Кαρδεντης. Т.е. в по-късни времена волинт еволюира във воленте – напълно идентична на старобългарската форма. Да е споменал обаче някой това?
При тълкуването на тракийските глоси скарке, бринкос, колаброс, ктисти, полтус, брия са предложени старобългарските думи скръгатати – скърцам, брѧцало – музикален иструмент, колесе – колело, чистъ – чист, плотъ – ограда, за-врьти– затварям, ограждам.
Въпреки ясните успоредици на глосите с наши думи, на никого не идва на ум да каже, че тракийският трябва да е бил много близък до старобългарския.
Голямо количество тракийски думи могат да бъдат извлечени от топонимите. За тълкуването на Илион, Зеринт, Дин Друме учените сами предлагат стблг. илъ – кал, звьръ – звяр, дьнъ – ден и т.н., но от това не възниква въпросът – Защо древните тракийски населени места могат да се тълкуват с помощта на български думи?
Има и други тракийски топоними, чийто български характер е още по-ясен, понеже са споменати по време на Късната Античност. Става дума за крепостите и селищата Баба, Бела, Базина, Вир, Вода, Бога, Дабане, Среден, Листе, Дебре, Струа, Стена и още много други. Имената са толкова ясни, че всеки от нас може да разбере смисъла им, макар да са древни.
Проблемът за някои хора е, че тези названия са регистрирани някъде към 530-540 година от Прокопий Цезарийски. Проблемът става още по-голям, когато Вл. Георгиев признава, че за да се наложат тези топоними, е нужен период от около век. Това означава, че хора, говорещи древен вариант на българския, са обитавали Тракия още през 430-440 година. Обяснението на този “парадокс” става сложно, но учените намират “разрешение”.
Те казват – топонимите Вода, Бела, Листе и др. са славянски, те са наложени от нашественици. Хубаво, но защо никой летописец не ги е споменал тези славянски нашественици през 430-440 година? Топонимите са разпространени от делтата на Дунава до Южна Албания, от Северна Сърбия до Тесалия в Гърция и Родопите в България. Казано накратко – по целите Балкани.
Как така някой нашественик ще премине границата на Римската Империя, ще създаде близо двеста селища и никой няма да забележи и спомене това? Рим приема различни народи за съюзници, но ги поставя на границата, за да служат за буфер, а така наречените “топоними, наложени от нашественици” не са само по границата, а по целите Балкани.
Използвайки термина славянски, учените позволяват една манипулация. Днес съществува славянска езикова група, тя се състои от около триста милиона души. От доста време се внушава, че славените, които заедно със старите българи се борят с век и половина с Рим, са деди на всички славяноезични народи.
Това не отговаря на истината. По времето на Юстиниан Велики с името славени са назовавани само гетите – най-храбрият тракийски народ. В същия период дедите на словени, словаци, поляци и др. носят името венети.
Венети и траки говорят близки езици, но обитават различни територии, имат различна история. Немци и датчани също говорят близки езици, които са дефинирани като германски. Това, че датчаните говорят германски език, не ни дава право да кажем, че старите германи, с които воюва Гай Юлий Цезар, са предци на датчаните. Това би било безумие. По времето на Цезар предците на датчаните са в Скандинавия, а по времето на Юстиниан Велики дедите на словени, словаци, поляци са били не на Балканите, а в днешните си земи и са носили името венети.
Поради това, че гетите-славени са най-известни на Рим, то с течение на времето тяхното име се използва за всички хора, говорещи сродни езици. Така е и при германите, първоначално това е име на едно единствено племе, но после то се налага на цяла общност.
Знаейки подробностите, ние няма защо да се притесняваме, че определена тракийска дума има успоредица не само в български, но да речем и в словенски. Това е нещо нормално, то показва само, че още в древността траки и венети са говорили близки езици, нищо повече.
По същия начин немски топоним може да се обясни с датска дума, но от това не излиза, че Германия е била заселена с датчани, а само, че двата народа говорят сродни езици.
Нашите деди траките са били съседи, роднини, а и съюзници на венетите поне от Бронзовата епоха. Венетите, наречени от Омир енети, се бият рамо до рамо с траките при битката за Троя. След смъртта на венетския цар Пилемен, венетите, придружени от траки, се отправят на запад. Явно траките са били по-малко, защото новообразуваната държава бива назована Венетия.
В по-късни времена, през IV век император Юлиан Отстъпник споменава, че в Аквилеия, Венетия има пазар на венети и мизи. През VII век българинът Алцек търси подслон при баварците, но е предаден жестоко от тях. Те подлагат дедите ни на страшно клане, измъкват се само 800 българи, които с Алцек намират приют при владетелят на венетите Валук. Тези венети са предци на днешните словени. Ето, простичко е, но някой трябва да го обясни.
Всъщност проф. Ценов го е обяснил отдавна, но са малко тези, които са прочели обстойно работите на великия родолюбец. Той бе един от първите, които обявиха, че старите българи са местен народ, че славените са гети и тяхното алтернативно име е използвано и за други хора след време.
Славените-гети, които се свързват с мизите-българи, са стар балкански народ. Като различни племена от групата на славените се споменават берзиите, езеритите, друговитите, сагудатите, стрюмоните и тимочаните. Това са си имена на стари тракийски племена.
Стрюмоните и друговитите са споменатите от Херодот стрюмони и другери. Берзитите, езеритите, сагудатите и тимочаните са споменатите от Плиний Стари берзеи, азериати, сгаугди и тимаки. За какви нови народи и за какви нашественици да говорим тогава? Някои от тези племена са споменати хиляда години по-рано преди така нареченото славено-българско нападение над Солун. Явно обаче за определена група учени хиляда години са нищожен период от време.
Римските летописци, а и множество учени от ново време са използвали факта, че траки е имало и на север от Дунава. Опитите на тези хора да освободят братята си от римско господство биват представени като нашествие и опит за етническо прочистване на Тракия.
Истината е, че са били прогонвани само римските колонисти, но това е премълчано. Премълчано е и, че тракийския език е близък до този на венетите и, че самите венети са деди на словени, словаци, чехи, поляци и др.
Днес безсъвестни индивиди казват ехидно – българският е сроден на словенски, сръбски, хърватски, спада към славянската езикова група, следователно няма как да е наследник на тракийския. Все едно тракийският е на хора от Африка, или Австралия и все едно е невъзможно да е бил сроден на други съседни езици. Каруцата бива впрягана пред коня, но наивниците намаляха.
Тракийският е бил близък не само до езика на венетите – дедите на словени, словаци и др. но и до балтийските езици. Те от своя страна показват смайващи прилики със българския, а и как иначе. Ето няколко примера на литовско-български паралели: босус-бос, барсукас-борсук, бединас-бедняк, ежерас-езеро, дварас-двор, ледас-лед, марас-мор, мигла-мъгла, паршас-прасе.
Когато разберем механизма на манипулациите става ясно, че езикът на Залмоксис, Спартак и Орфей не е умирал. Ние си го говорим днес, но в развита форма.
По времето, когато тракийските глоси са документирани, не е съществувал стандартизиран език за всички траки. Във всяка област са се говорили отделни наречия, които обаче са били сродни, хората са били в състояние да се разберат. Различия в говорите има и днес, при нас съществува завидно богатство на диалекти, което от своя страна е доказателство, че сме потомци на някога огромен народ.
Този народ бе възпят в Илиада, негови представители цивилизоваха Индия, Галия и Ирландия. С помощта на този народ хетите победиха армията на Рамзес Велики, този народ изпревари всички европейци по отношението на развитие на земеделие, металургия, архитектура, а и държавност. Този народ не можа да бъде сломен нито от римляни, нито от гърци, нито от страшния петвековен геноцид, който бе организиран от азиатски нашественици.
Ако някой има право да се гордее с предците си, това сме ние, българите. Силата на предците ни е кодирана в нашите гени. В нашите гени са скрити също смелостта и благородството на хората, които смаяха дори римляните. Тези качества обаче не могат да се проявят, без ние да създадем условия за това. Ето за това трябва да вярваме в себе си, да каляваме непрекъснато волята си, да показваме поведение на достойни и добри хора. С други думи – да бъдем себе си, да бъдем българи!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Използвана литература:
1. P. Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13, (1959);
2. В. Бешевлиев, Участието на траките в обществения живот на провинция Тракия, Известия на Института за българска история, 1-2, БАН, София, с. 217-234;
3. В. Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;
4. Вл. Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
5. Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;
6. И. Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976.
.
