Българският гражданин Владислав Вълканов е изпратил вчера до президента на републиката Росен Плевнелиев заявление, с което иска да му бъде отнето българското гражданство и да му бъде даден статут на мигрант. Заявлението, което Владислав е качил и на стената си във Фейсбук, е било заведено в деловодството на президентството с входящ номер 94-00-791 от 15.06.2016 г.
„Причините, които ме карат да Ви помоля за това, са желанието ми да живея нормално в родината ми. Обстоятелството, че един мигрант в България получава издръжка от хиляда и двеста лева месечно, а на мен ми се налага да работя по 15 часа на ден, 26 дни в месеца за 500 лева, ме кара да се чувствам неравностоен черноработник в собствената ми родина“ – пише Владислав Вълканов в своето заявление.
Следва целият текст.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
До Президента на Република България господин Росен Плевнелиев
З А Я В Л Е Н И Е
Уважаеми господин Президент, имам скромна молба към Вас, бих желал с делегираните Ви права по конституция да ми отнемете статута на поданик на Република България.
Причините, които ме карат да Ви помоля за това, са желанието ми да живея нормално в родината ми.
Обстоятелството, че един мигрант в България получава издръжка от хиляда и двеста лева месечно, а на мен ми се налага да работя по 15 часа на ден, 26 дни в месеца за 500 лева, ме кара да се чувствам неравностоен черноработник в собствената ми родина.
Моля Ви, от днес нататък да получа статут на мигрант, за да мога да живея що годе нормално с отпуснатите хиляда и двеста лева месечно, които ще получавам като чужденец.
Искрено се надявам, че молбата ми ще бъде удовлетворена.
С уважение: Владислав Вълканов
Редакционен коментар
Надяваме се, че това заявление за отнемане на гражданство няма да доведе до лишаване от гражданство на заявителя. А до сериозен размисъл и промени в политиката на държавата България към собствените й граждани.
Защото в България е пълно с работещи бедни, с едва свързващи двата края пенсионери, с хора без здравни осигуровки, които не могат да си ги възстановят и на практика са лишени от здравеопазване, да не говорим за безработните и крайно бедните. На този фон понякога висш чиновник в Министерство на здравеопазването може да получи по-голямо месечно възнаграждение и от президента (близо 10 хил. лв. – вж. тук); и служителите в цялата държавна администрация, които са доста много, поемат много по-малка данъчна тежест от другите работещи граждани. А приетите в страната мигранти имат право на безплатно здравеопазване и на месечна издръжка, която се оказва много по-голяма от месечното възнаграждение на мнозина собствени граждани, които трябва да вложат много усилия и часове, за да изкарат примерно 500 лв. От които, впрочем, не малко след това ще им бъдат удържани.
В България, най-бедната страна в Европейския съюз, социалните разделения вече са твърде жестоки. На много места в провинцията има особен вид икономико-политико и дори съдебно „феодализиране“; неспазване на трудовото законодателство, страх от това, че можеш да си изгубиш работата, ако се обадиш и си потърсиш правата; умиращи в къщи български и европейски граждани, които нямат пари за адекватни медицински услуги. Цените на ключови услуги като ел. енергия и др. в същото време непрекъснато се покачват, чувството на безнаказаност на корупцията на липсата на справедливост расте.
Има една стара поговорка, че „Ситият на гладния не вярва“. Нито богатият и овластеният – на бедния и затруднения да си плати сметките, осигуровките, храната, услугите и пр. И ако един млад човек е написал такова заявление до президента на републиката, че предпочита да бъде мигрант, отколкото собствен гражданин на страната, това е достатъчно красноречив пример за многото дисбаланси, които някак си не се забелязват, не се разбират или с лекота се пренебрегват от мнозина управляващи, от министри, народни представители, висши чиновници и пр.
.
