Проф. Николай Слатински е написал днес във Фейсбук следния интересен текст (вж. оригинала тук):
Някога, на откритите партийни събрания, на които присъствахме и непартийните членове, хората си мълчаха, двама-трима най-много да се обадим, да кажем какво мислим.
Сега край мен пак се случва същото. Демокрацията сама по себе си очевидно не променя хората. Само ако хората се променят, тогава и демокрацията се променя – от формална, фасадна, процедурна, имитационна, в… демокрация.
Безобразията, развихрянето на вождчета и дучета от всякакви мащаби и на всякакви нива, неистовата страст да се руши работещото и да се насажда неработещото, херостратовият плам да се подпали и изгори дори най-малкото съсредоточие на разум, интелект, креативност – това е бичът, който с все по-страшна сила плющи из джунглата, по инерция наричана от нас „България“.
А хората мълчат, спотайват се, трайкат си и най-много да попитат дали сами да си носят въжето, когато ще ги бесят. По-млади приятели или колеги ме питат – а ти защо не се бориш, както преди?
Казвам им – не можем ние, които слизаме по билото на живота, да се борим заради вас и да се опитваме, натежали от години, да свършим вашата работа! Вие не искате да направите нищо за своето настояще и бъдеще, а чакате такива като нас да продължат да играят ролята на гладиатори. Щом на вас ви е безразлично какво ще стане с вас утре, вдругиден, какво искате от нас? Щом не намирате грам смелост и капка мотивация да направите нещо за по-добър живот на децата си, не чакайте ние да извадим заради вас кестените ви от огъня. Седете си, мълчете си, трайкайте си, гласувайте си, както каже развихрилото се и разпасало се началство на производствени дискусии, институтски събрания, академични съвети, фирмени съвещания, институционални конференции, министерски сборове, генералски щабове…
В България се настанява един всеобщ страх – страхът да имаш мнение и да го заявиш на глас. Защото рискуваш да те уволнят, да те изхвърлят на улицата, да попаднеш под гнета и гнева на размножилите се на всички нива на управлението и във всички дейности вождчета и дучета, селектирани целенасочено през последния четвърт век – да се подмазват и унижават пред тези над тях и да мачкат и унижават онези под тях, да парадират със свещената си простота, да не се съмняват в нищо, дори в абсурдното, щом са решили да го направят и прокарат…
Замислих се отново за всичкото това, прочитайки следното:
„Спомняте ли си, когато Хрушчов разобличи престъпленията на Сталин по време на ХХ конгрес на комунистите? Откъм дъното на залата се извиси глас и каза: „Другарю Хрушчов, а ти къде беше?“. Хрушчов огледа редовете, за да забележи човека, не го намери и попита: „Кой се обади?“. Никой не отговори. После Хрущов отново попита: „Кой се обади?“ – Отново никакъв отговор. Тогава Хрушчов възкликна: „Другарю, бях там, където си ти сега“.“
Казано от Голда Меир, прочетено в книгата на Ориана Фалачи „Корените на омразата“, издадена у нас през 2015 г.
.
Край на цитата от Фейсбук.
По-долу следва коментар на Петър Стаматов (редактор на Еврочикаго).
Предварително искам да кажа, че познавам проф. Николай Слатински само от страницата му във Фейсбук. Както и това, че той за мен е един от най-уважаваните пишещи там, заради позициите, които застъпва, и още повече заради това, че търпи възражения на стената си.
За последната година съм си позволил да му възразя само 1-2 пъти, но този път ще се опитам според силите си да го поправя, защото това, за което той пише днес, за мен е много важна и постоянна тема, и защото виждам, че то се разпространява нашироко (линк) с грешките, които забелязвам, че според мен професорът, надявам се, неволно е допуснал. Тъй като съм зает в момента (в Чикаго денят едва започва) ще мога да допълня и публикувам възражението си едва утре сутрин по българско време. Бих се радвал, ако дотогава повече хора коментират и разпространят казаното от него, защото по същество наблюдението му е вярно и засяга важната тема за нашето по-активно участие за случващото се около нас.
Като посказка за опорните точки за моето бъдещо възражение, публикувам под текста на професора илюстрация, кратко видео (на английски) и съобщение от руската преса от вчера (непреведено засега).
.
Забележка: Друго видео за оригиналния експеримент на Loren Carpenter може да видите на адрес: https://vimeo.com/78043173
.
ПК решают задачи суперкомпьютеров
Группа физиков из Научно-исследовательского института ядерной физики МГУ научилась на обычном персональном компьютере проводить расчеты сложных уравнений квантовой механики, для которых на Западе используются мощные суперкомпьютеры. Статья, рассказывающая о результатах работы, опубликована в последнем номере журнала Computer Physics Communications, а коротко о ней сообщается в пресс-релизе, поступившем в редакцию «Ленты.ру».
Персональный компьютер справляется с задачей в разы быстрее: за 15 минут он выполняет работу, на которую суперкомпьютер тратит два-три дня. «Мы добились скорости, которая и присниться не может. Программа работает так, что 260 миллионов сложных двойных интегралов на настольном компьютере она считает за три секунды», — рассказал руководитель исследовательского коллектива Владимир Кукулин. …
Главной проблемой при решении уравнений рассеяния для нескольких квантовых частиц было вычисление интегрального «ядра» — громадной двумерной таблицы, состоящей из десятков и сотен тысяч строк и столбцов, причем каждый элемент такой огромной матрицы был результатом очень сложных вычислений.
Но эта таблица представляла собой как бы экран с десятками миллиардов пикселей, и с помощью хорошего графического процессора ее можно было построить. Воспользовавшись софтом, разработанным в Nvidia, и написав собственные программы, ученые разбили свои вычисления на много тысяч потоков и смогли решить задачу.
––––––––––––––––––––––––––-
Бел.ред. Продължението на тези редове може да намерите ТУК.
.
